Карбовски, който години наред отразява дъното на обществото, алкохолици, проститутки, наркомани и др., е номиниран за член на СЕМ от партията на Слави. Всъщност колективният Слави и Карбовски си приличат. По грубия вкус, нарцистичната самобитност и опошляването на комуникацията с публиката. Скандалджиите ще казват каква е мярката. Обиждащите ще оценяват има ли обида и ще контролират обществения медиен ресурс.
Карбовски, който започва стихосбирката си „Дефлорация“ със заглавието „Мотивът на великия мастурбатор“, и който винаги е ползвал словото, не за да дарява знание, а за да възбужда възмущение, да провокира обществената срамежливост, да критикува „мазното съществуване“, както той се изразява. Талантът на Карбовски е да бъде циничен. Това е натюрел, вкус, формата му на вътрешна тревога. Но цинизмът отдавна не е поп, нито е афтърпоп, нито е постмодерен. Той е самота, която не може да бъде комуникирана красиво. Затова, дори когато е сантиментално-нежен, Карбовски пише „Оригинални надписи от женски тоалетни“, или се заканва в безнадеждната си поезия: „ще гоня с прашка акащите птички“, „ще мразя всеки, всичко, всички“, „ще бъда сам и ще обичам плъхове“.
Няма нищо по-неприятно циник да има пространство на действие. Да придобие наставляваща роля, да оперира с морални пластове. Олдъс Хъксли казваше, че циничният човек не е толкова лош, стига да знае кога да спре. Не мисля, че Карбовски някога е знаел кога да спре. Винаги е искал да удари някакво дъно. И да подълбае още надолу, като извади неща, които са естествено грозни. Карбовски определено има рецептори за грозотата. В нея се чувства удобно, той я обитава, обича вкуса й, тя е неговото скривалище.
Около юмрука на Радев се нагнетиха много емоции и един ден Карбовски без причина написа кратък тест с обиди срещу мен и въздействащо заглавие, чиято цел беше да отвращава. Поколебах се дали да го съдя. После реших, че човек е толкова нещастен, колкото грозни са текстовете му. А да съдиш нещастен човек, при това деформиран от тежък нарцисизъм, болен от неудовлетворение, от неспокойствие с обемите на космос?! Пълна загуба на време. И сега разбирам, че писачът, който най-обича да пише за „леки момичета“, „кокаинови периоди“, за „божествената си сперма“, за оня любимммм „хероинннн“ ще бъде строга етика и морал в СЕМ. Карбовски, чиято поезия и медийна философия изглежда така: „Машината за общуване се храни с ебане“!
Интелектуалецът Карбовски е вечният тийнейджър, чийто реплики неизменно са свързани с някакъв уморен сексуален напън, с едно вечно „очакване на курвата“, както той се изразява. И дори, когато се опитва да обговори политиката, той пак я извлича от „сладкия си“ сексуален „затвор“, „бродейки между краката й“. Защото има такава патология, някои хора порастват само външно, вътрешно остават дребни гамени, с присъщата им грубост, насилие, мизантропски емоции и дори словоблудско влечение към смъртта, но смъртта като сюрреалистична измислица. Грубите писатели могат да бъдат и учтиви. Но не и Карбовски. Той никога не си взима кратка почивка между две нападения. Няма нужда да се възстановява, живее в ексцес.
Чувството му за остра критичност е своеобразна компенсация за собствените му страсти, влачещи го към телесни близости, които, както всичко на света, се трансформират в празнота. Карбовски е журналист, който малтретира реалността. Той я наглася пребита и насинена според собствения си некрасив мит за същността на живота. Затова е неспособен да я оценява.
Затова за мен е учудващо, че може да бъде номиниран за СЕМ. Но! Когато става дума за „Има такъв народ“, всичко е възможно. Партията на Слави функционира през неприемливите предложения, нещо като прикритие за същинските им интереси. Все още свикваме с транквилантния микрокосмос на това управление. Докато си играят на провокации, „Има такъв народ“ навлизат най-дълбоко и усвояват най-много властови и финансов ресурс, ако не повече, то поне съразмерно с „Продължаваме промяната“. Слави със сигурност би искал да излъчи и шеф на БНТ, но там ще се сблъска с други по-сложни интереси. И няма да мине с Ванката, който чете времето в телевизия 7/8. Ще му се наложи да обозначи фигура с приемлив за „външните ни приятели“ либерален фундамент.
Случаят „Карбовски“ има философска връзка със случая „Наско“. Защото са прескочени граници и са противопоставени светове. Министърът на културата отсече, доколкото мяукането може да е твърдо: „Няма да подам оставка!“. Разказва ни, че направил видеото, защото бил сам, слънцето щяло скоро да залезе и искал да благодари на всички, които го поздравили за рождения му ден. Сигурно някой ден пак ще е сам и може слънцето пак да реши да залязва, да очакваме ли от министър Наско ново селфи?
Само в България това е възможно – да направиш свой собствен скандал и да упорстваш, че глупостта ти е интелигентен дизайн. Обяснението на Наско, че е направил видеото, за да въведе темата „култура“ в центъра на общественото внимание, е твърде бездарно. Министър Атанасов, както е доста несъвместимо да бъде наричан, се опита дори да запуши вълната от възмущение с оповестяването на пари, които били на разположение. Все едно става дума за съвкупност от индивиди, които той с благодеяние ще спасява. Тъкмо обратното. Хората на културата са тези, които спасяват нацията. Защото културата произвежда височината на елитите, тя създава осъзнато общество.
Държавата трябва да осигури правила, по които културата ни да се развива, а не да бъде мачкана от глобалните продукти. Затова културата очакваше министър от своята гилдия, който е оркестриран по същия начин, за да разбира нуждите в сферата, да знае проблемите, да познава разговорите. Вместо това „Продължаваме промяната“ натрапиха фигура, подходяща за ситуационни комедии. Тук отсъстват грубите сблъсъци между материя и воля, както у Карбовски, но имаме благодарен умствен васал, чиято добронамереност обезоръжава аудиторията. Човек-инфант, на който му спускат решения, чийто ефекти върху българската култура той дори няма да схване. Както, апропо, се случва във филмовия сектор.
На пръв поглед Наско има вид на невинен. Но той е едно отсъствие. Днес безкултурието в България е по-здраво от всякога. Мисля, че то е част от някакво типично наше, съвсем естествено прасъстояние. Отвъд демокрацията, отвъд комунизма и отвъд царизма. Затова „просто Наско“ е безобразно нелеп избор. Тъй като културата е най-деликатният, най-важният и най-сложният обществен сектор.
Голямата беда на съвременното образование, на дипломите от най-реномираните университети, на натруфения личностен маркетинг е, че те много често маскират буквалните размери на глупостта и невежество във властта. А както казваше великолепният Мишел дьо Монтен: „Ако искаш да се излекуваш от невежеството, трябва първо да го признаеш.“ В този смисъл смисъл обществото очаква оставки. Но получава демонстрации на мегаломанско самочувствие.
Изображение: Youtube
