В неделя се проведе първият тур на президентските избори във Франция. Една от двете “водещи” държави в ЕС (наред с Германия), ядрена сила, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и страната член на ЕС с най-мощната армия в НАТО, избира държавен глава за следващите 5 години. Нещо, което би трябвало да предизвика сериозен интерес у българските медии. Но засега май не се получава така…
Отразяването на резултатите от първия тур като цяло е доста вяло. В БНТ експертът по международни отношения Милен Керемедчиев анализира ситуацията, като се ограничи най-вече върху причините за изборния резултат. В бТВ гостува журналистът Тони Николов, който трудно прикриваше пристрастията си към досегашния президент Еманюел Макрон, но там по-интересно е едно внушение на кореспондента Десислава Минчева (след 01:45 във видеото), че ако Марин льо Пен стане президент, това може да означава “юридически Frexit” заради налагането на френското законодателство над европейското (а как тогава Полша все още е член на ЕС?).
“Нова телевизия” дори си спестява гост анализатор по темата, но и тук имаме внушение от кореспондента Петя Желева (след 03:45 в третото видео), че изборът на Льо Пен начело на Франция ще означава край на Франция в Европа. За сметка на това в сайта на “Блумбърг България” намираме анализ как устойчивостта на Льо Пен прави изборите много по-оспорвани.
Либералните прозападни медии също не си дават много зор – разсъждения в “Дневник” дали французите ще изберат “блясъка” (Макрон) или “разкаянието” (Льо Пен), прогнози в DW България и “Свободна Европа” може ли Марин льо Пен да спечели срещу Еманюел Макрон… А проруски сайтове като “Поглед инфо” и “Епицентър” остават напълно индиферентни (“Дума” все пак отразява първия тур).
Защо толкова семпло този път? Помним как в предишни случаи медийната ни среда е била далеч по-ентуасиазирана – “Брекзит”, президентски избори в САЩ, парламентарни избори в Гърция…
В тяхно (на медиите) оправдание може да се използва единствено факта, че това беше първи тур, а на 24 април предстои балотаж. Но дотогава ще трябва много да наваксат. Защото към момента липсва голяма част от картината – такава, каквато би трябвало да бъде тя в българските медии.
Като начало е нужно да се представи гледната точка на българите, живеещи във Франция. По неофициални данни те са над 30 хиляди души, а Държавната агенция за българите в чужбина е припознала 30 техни сдружения на френска територия. Как би рефлектирало върху тях избирането на единия или другия кандидат, какви са очакванията им, какво мислят за бъдещето на Франция (и Европа)?
Медиите отчитат, че темата за войната в Украйна играе важна роля в предизборната кампания. И няма как да бъде иначе. Резултатът от балотажа ще бъде сигнал за посоката, в която не само Франция, а в някаква степен и Европа ще поеме. Но все пак се надяваме, че този конфликт няма да продължи още 5 години (колкото е президентският мандат).
Макрон и Льо Пен изразяват две различни визии за бъдещето на Франция и Европа. Те обаче са много по-комплексни от повърхностното “повече или по-малко ЕС” или “на чия страна сме в руско-украинския конфликт”. Намесени са проблеми като миграцията (прави се разлика между украински бежанци и мигранти от Африка и Близкия изток), икономически подходи, ролята на Франция в ЕС и НАТО… Как всичко това би се отразило на България?
Ако Льо Пен този път стане президент, това няма ли да “вгорчи” живота на нашите сънародници във Франция (анонсът за предимство на френските граждани в сравнение с другите граждани на ЕС при наемане на работа)? И няма ли да ги стимулира да се върнат у нас?
А ако Макрон спечели още един мандат, тенденцията на “ислямизация” на Франция ще продължи ли? Това няма ли да прави страните от източната половина на Европа (включително нашата) все по-привлекателни за живеене в сравнителен план? И да очакваме не само прибиране на българи, но и имиграция на “коренни жители” на Франция?
Ако Льо Пен “неглижира” Европа за сметка на вътрешните френски проблеми (нещо подобно на Доналд Тръмп в САЩ), какви биха били последствията за нас? Може би утвърждаване на Германия като европейски лидер, с когото традиционно имаме по-близки отношения?
Какво би било развитието на “Зелената сделка” при президент Макрон и при президент Льо Пен?
Всички тези въпроси чакат отговори. Но първо следва да бъдат поставени от нашите медии. Аналогично, те така трябваше да процедират и при скорошните избори в Унгария – да поставят важните за нас въпроси и да търсят отговори. Но не би…
Преди 5 години френският президентски балотаж включваше същите двама кандидати. Тогава авторът на този материал се опита да стартира дискусия кой измежду Макрон и Льо Пен е “по-изгоден” за нас, българите. Сега в подобна роля влезе Иван Стамболов, разсъждавайки върху изборите във Франция и нашата цивилизация. Любопитно, отново в същата медия. А другите? Ах, тези медии, да се вземат в ръце и да компенсират настоящите пропуски!
Изображение: Lorie Shaull
