Измина още една седмица, в която отново бяхме свидетели на събития, разкриващи тежка патология на отношенията в управляващата коалиция. Същата все повече придобива образа на тежко дисфункционално семейство, нещо като фамилията Бънди от сериала „Женени с деца“. С разликата, че още в началото на комедийната сапунка, Ал и Пеги имат едно 15-тина навъртени години семейно общежитие, докато Коалицията на промяната[1] (съкратено – „КП“, засега липсва само „СС“) едва наскоро направи 15 седмици. Ако вътрешният ви консервативен скептицизъм ви запитва откъде знаем какви са симптомите на дисфункция на семейната среда, не забравяйте, за адвокатската ни професия – патологията на човешките отношения и уреждането на последиците от различни психопатологически проявления като алчност, гордост, нарцисизъм, злоба, ненавист и прочee, е това, с което си вадим хляба.
На дневен ред е кой ще стане управител на Българската народна банка. И чу се, че премиерът, пред четирима неназовани, но явно отбрани министри, бил казал, че това категорично няма да е кандидатът на „Има такъв народ“ Любомир Каримански (впоследствие от ПП оттеглиха кандидатурата на Андрей Гюров, а Слави Трифонов заяви, че продължава да подкрепя тази на Каримански). В тази история си проличава и защо не е хубаво министър-председателят да бъде възприеман, а и сам да гледа на себе си като на Просто Киро, тъй като Петков бил описал личността на Каримански с епитетите „корумпиран“, а също и една друга дума, започваща с „п“ и завършваща с „ераст“. За да не обвиним министър-председателя в хомофобия, ще приемем, че е използвал тази дума в нейния означен в добрия стар виц, преносен лош смисъл за човек, на когото не може да се разчита. Министрите, пред които било казано това, явно не са били чак толкова отбрани и лоялни, тъй като всичко беше съобщено и разгласено от представители на Славитрифоновата партия, т.е. бързичко изказването на премиера е станало достояние на неограничен кръг лица.
Най-интересното от цялата тази история е, че нито премиерът, нито началникът на кабинета му (набедена по неизвестни причини за говорител на правителството), нито който и да е друг, отрекоха Кирил Петков да е изрекъл изразите. А при такова сериозно обвинение, мълчанието си е повече от потвърждение. И тук стигаме до първия медийно любопитен елемент, а именно – никоя медия не се поинтересува да позадълбае малко повече. Нима разбираме, че възглавяващият промяната, човекът, върху когото са възложени всички надежди и въжделения на народа за една смела нова България, няма нищо против в КП да присъстват лица, за които самият Петков очевидно отлично знае, че са корумпирани? Нима съгласно законът мястото на корумпираните не е в затвора? Законът не трябваше ли да е еднакъв за всички? И ако отношението на премиера към корумпираните, предполага се ще е едно и също, защо той още не е дал показания относно известното му за корумпираността на Каримански, както направи за Борисов? „Или пък се оказва, че всички животни са равни, но онези, които са част от управляващата коалиция, са по-равни? Това са въпроси, които хрумват толкова бързо в главата дори на лаика, че е крайно любопитно защо още в първия момент, в който Кировите епитети бяха изнесени, тези въпроси не бяха незабавно зададени. В крайна сметка – корумпиран ли е Каримански и какво следва от това, е въпрос от основополагащо значение за претенциите на КП за нов обществен ред.
На все по-задълбочаващата се драма с БНБ Слави Трифонов реши да отвърне в стил „а вие защо биете негрите“, което също издава известно съгласие от страна на лидера на ИТН, че фактически техният кандидат-гуверньор наистина отговаря на даденото му от премиера описание. В противен случай точно описанието трябва да е главна и основна тема на отговора, а не някакъв отделен въпрос. Всъщност отговорът засяга и този въпрос, но само по отношение на епитета, завършващ на „ераст“, а този за корумпираността е елегантно пренебрегнат. Вече обичайно отговорът дойде като статус в социалните мрежи. На мен Трифонов все повече ми заприличва на Отеца, възглавяващ тоталитарния режим на антиутопията Либрия от филма „Еквилибриум“. В края на филма (негледалите го може да спрете да четете това изречение тук!) се оказва, че Отеца отдавна е мъртъв, а държавната върхушка само прави монтажи от стари негови записи и ги излъчва с пропагандни цели. Та вместо да отговори на твърдението на Петков, че Каримански бил корумпиран, Слави обвини насрещно премиера, че подготвял едва ли не национално предателство, като се канел еднолично да вдигне ветото за членството на Северна Македония в ЕС. В края на статуса Трифонов обобщава: „…моментът не е подходящ нито за нови избори, нито за нови сътресения“.
Нарочно цитираме точно това изречение, защото от бТВ избраха именно него, за да озаглавят публикацията с тази новина в интернет страницата си. В рамките на цялостния контекст на статуса на председателя на ИТН, изречението е очевидна закана, прикрита бегло под отрицателната граматическа форма. На практика Трифонов заплашва да свали кабинета и да предизвика поредните предсрочни избори, ако министър-председателят не ревизира позицията си по темата. Извадено извън този контекст обаче, казаното има вид на смирение и апологетика – не, каквото и да става, сега не е моментът за сътресения. Че извеждането точно на това изречение в заглавие води до очевидна манипулация, която придава на изказването на Слави точно обратния смисъл на този, който то има, се установява категорично от факта, че 2 часа по-късно бТВ смени заглавието на новината на „Слави Трифонов атакува Кирил Петков за Северна Македония и БНБ“. По-голямо доказателство, че медията е сгафила, от такова самопризнание, здраве му кажи! И в случая то е самостоятелно годно, защото се прави подмолно, тайничко – кой в крайна сметка ще забележи, ще помни, че и ще докаже факта на самата смяна на заглавието, т.е. как ще се докаже съществуването на самото самопризнание? За тяхна жалост, от „Ах, тези медии!“ разполагаме с екранната снимка на първоначалната публикация.
При изводите е добре да се въздържаме първото ни предположение да е от конспиративно-ненавистните. Ще рече, трябва да сме склонни винаги първо да приемем, че се касае за некомпетентност, недодяланост или дори, колкото и наивно да звучи, за невинна грешка. Злонамереността, ненавистта и умишлената манипулация трябва да оставяме като втори възможен отговор, само ако може да бъде подкрепен с други аргументи. В случая обаче, уви, такива други аргументи има.
Например не ни убягна от вниманието потресаващото поведение на изпратената да отразява ареста на Борисов репортерка на бТВ Канна Рачева. За него големи обяснения не трябват. Ако бях преподавател по специалност „Журналистика“, щях да помоля записът да бъде предоставен за нуждите на образованието, че да се научат студентите как изглежда отстрани предубеденост, която е толкова очевидна от само себе си, от отровата, омразата и ненавистта, изтичащи от устата на репортера с всеки напълно пристрастен и по тази причина – абсурден въпрос. Да видят и да не правят така.
Отдавна се каним да напишем и за новия публицистичен формат на бТВ „Защо, г-н министър?“, който страда и от други пороци, освен очевидния сексизъм на наименованието си. Удобни интервюта, в които министрите, от уюта и комфорта на собствените си кабинети, получават възможността надълго и нашироко да развият всичката възможна пропаганда, която пожелаят, всичко това – в часовия „прайм тайм“ точно след неделните новини. Колкото и да ни се иска да предположим най-доброто, тук смърди на медийна корупция до небесата. Тези, които някога сме се договаряли с телевизиите за предизборна агитация, знаем отлично, че времето в този часови диапазон струва поне няколко хиляди лева, може вече и да е над 10 хил., забележете – на минута! И цялата ни вяра в доброто не може да допусне да бъдем убедени, че бТВ е направило този формат точно сега, с встъпването на нов кабинет, напълно безплатно и в името на обществената информираност. Такова убеждение вече би било наивно до непростимост (за новото предаване на бТВ, виж тук текста на Татяна Иванова).
Естествено, във фактурата, която съответната медия ще изпрати на „Дондуков“ №2, няма да пише „За безсрамна реклама в специално създаден за вас формат в прайм тайма.“ Но всяко правителство плаща на много медии, за да му бъдат те в „сътрудничество“ по множество различни теми. По време на Олимпиадата в Токио имаше кампания на МВР с участието на спортисти против употребата на наркотици. После бях мернал Отбраната с клип „Стани войник!“. После – пак МВР и ГД „Пътна полиция“ за безопасно шофиране. Ако почнем с държавните агенции, няма да успеем да свършим. И така, към тази кампания – едно милионче в повече, към другата – друго, та ще ги докараме до 4-те, които се получават когато умножите 20 министри по 20 минути по 10 бона минутата.
Та изводът е, че медиите трябва да бъдат особено внимателни, когато за кратко време се съберат различни очевидни или най-малкото добре логически обосновани предположения за необективност, задкулисни цели или директно обслужване на властта. Така, когато на едно място имаме явно пристрастен репортер, съмнително удобно за властта предаване, в което министрите на практика имат ежеседмично 20-минутно уан-мен-шоу, а пък засегнатият политик над 20 години лично е водил такова шоу ежедневно в същата медия, то тогава поставянето на манипулативно заглавие в полза на властта трудно може да бъде оправдано като грешка или недоглеждане. Защото медиите, бидейки самопровъзгласена четвърта власт, могат да бъдат корумпирани не по-малко от всяка от другите три власти. Но върху медиите ние нямаме механизми за контрол. Репортерите не ходят на избори. Няма обществени изслушвания кой ще стане редактор или водещ. По тази причина – липсата на обичайните демократични и правови механизми, медиите не могат да разполагат с привилегията на презумпцията за невиновност. Ние можем да ги контролираме само с добре обоснованото в здравия разум и обикновената логика подозрение и във всеки един момент основна задача на медиите е да разсейват, а не да задълбочават това подозрение. Ах, тези медии!
Изображение: бТВ
[1] Честно казано „Четворната коалиция“ не ми звучи добре като официално име на настоящото управление, с което то да остане в историята. Без да имам претенцията да съм творец на исторически наименования, смятам да наричам подкрепящото кабинетът „Петков“ мнозинство „Коалиция на промяната“, най-вече от името на водещия партньор.
