Представете си, че сте умни, красиви, възпитани, с добро образование, говорите няколко чужди езика, радвате се на завидна професионална реализация и прилични доходи, извоювали сте си място в обществото, видели сте свят, изобщо, животът е бил щедър към вас. Сега си представете, че ви предстои ремонт вкъщи. Дали ще поверите дома си в ръцете на доказан майстор с богат опит, за когото имате блестящи отзиви от доволни клиенти, или на никому неизвестен новак, който се учи в движение на принципа на пробата и грешката? По-вероятно е да изберете първия, нали?
При това положение недоумяваме какво накара хора с горния профил или възприемащи себе си като галеници на съдбата и елит на нацията да поверят управлението на държавата, която също е техен дом, в ръцете на група анимационни герои, които блестят не само с неграмотността, некадърността, некомпетентността, шуробаджанащината и най-вече инфантилността си, но и са лишени от елементарно възпитание и усет как да се обличат, какво да говорят, как да се държат и какви изяви са допустими в медиите и в социалните мрежи, предвид заеманата от тях позиция. Герои с обезпокоителна склонност към халюцинации, проявяващи системно неуважение към Държавата, към институциите и към гражданите и впечатляващи със самовлюбеност, арогантност, невежество, безидейност, безпринципност, наглост и цинизъм, каквито биха били скандални дори в бананова република. Нарцисисти като от учебник, които не познават нито България, нито душевността на българския народ, нито пък националните ни каузи предизвикват трепет у тях.
Разводът на „Продължаваме промяната” с новата действителност, в която се озоваха по благоволението на малко по-големия брой подкрепили ги гласоподаватели (или благодарение на машините?), е наистина забележителен, но това не е нищо ново – типично за представителите на лявото, към което клони и „партията на промяната”, е да обитават паралелни вселени и външният им вид, изказванията и поведението им в повечето случаи да са най-малкото неподходящи за ситуацията. В техния речник това се нарича разбиване на клишета и на стереотипи, но в обективната действителност има друго название. Само за четири месеца „промяната” превърна Народното събрание и останалите институции в лунапарк за деца от нула до седемгодишна възраст. Новоизлюпените политици сякаш не осъзнават огромната отговорност, която носят на плещите си, вследствие на доверието, гласувано им от част от българския народ. Като теглим чертата, няма съмнение, че един ден ще фигурираме в учебниците по история като първата държава, управлявана от детска градина.
За капак всичко това става в условията на пълен медиен комфорт и предавания, създадени единствено с цел реклама на управляващите, като „Защо, господин министър?”, напомнящо на „Ало, господин президент” – личното предаване на покойния венецуелски диктатор Уго Чавес. Смайващо и вбесяващо е мълчанието на медиите (ах, тези медии!) въпреки непрекъснатите провали – от дребни гафове до потресаващи с безочието си злоупотреби – от страна на властимащите.
Сега да се съсредоточим върху инфантилното поведение на ПП – все пак то е темата на днешния материал. Първа беше Деница Симеонова – депутатката, обявила „просто Киро” за „сбъдналата се мечта на хиляди българи”. Девойката рецитира със забележителен плам заучени фрази в прослава на любимия вожд – досущ пионерче пред бай Тошо. „Сега на сцената излизаме новите, младите хора заедно с Кирил Петков, децата на промяната”, извиси глас възторжено тя и в главата ни неволно зазвуча „Нас червеното знаме роди ни”. Симеонова подчерта, че „децата на промяната” нямат нищо общо с „демоните на миналото”, а на нас ни бяха необходими по-малко от сто дена, за да разберем, че имат общо обаче с караконджулите на настоящето. А дали за това време младата депутатка е разбрала поне, че при тази избирателна активност Кирил Петков може да бъде само нейната сбъдната мечта, но не и на българския народ? Искрено се надяваме, но едва ли.
Още не се бяхме окопитили от „речта” на Симеонова, когато колегата ѝ Радослав Василев понечи да вземе участие в дебатите за създаване на енергийна комисия, но се притесни и си забрави мисълта, което го принуди да се извини и бързо да слезе от трибуната на Народното събрание. По-късно младежът направи втори – този път сполучлив – опит да се изкаже. Депутатът от ДПС Рамадан Аталай го защити, изтъквайки липсата му на опит, но младостта и неопитността не са оправдание. Не бива да забравяме, че за да бъде избран за народен представител, Василев е участвал в предизборната кампания, където му се е налагало да общува с хора, които да привлече за каузата. Ако не може дори да членоразделя пред публика, как посланията му са стигнали до електората и въз основа на какво избирателите са му гласували доверие или просто е инсталиран на тази позиция с цел да изпълнява безропотно команди в замяна на облаги? Странно е и какви мисловни процеси протичат в главите на гласоподавателите, подкрепящи кандидати с очевидни дефицити, и какво бъдеще очакват да им донесат.
Последните дни бяха особено плодоносни откъм изяви на „носителите на промяната”. Сякаш за да ни заредят с положителни емоции за предстоящия край на седмицата, петъкът започна и завърши с феерични представления.
Най-напред депутатката Цветелина Заркин – асистент, доктор и преподавател в Лесотехническия университет, редувайки неуместно хилене и детинско въодушевление, прочете от парламентарната трибуна съвместна декларация на ПП и ДБ за българските гори, която наподобяваше съчинение на четвъртокласник, написано с помощта на мама и татко. Сред прозренията на развеселената народна представителка бяха, че „българската гора, възпята в народната ни песен, давала убежище на националните ни герои, оформяща красивите ни пейзажи, заема една трета от територията на страната ни” и „горите със своите еко-системни услуги имат важна екологична, социална и икономическа роля”.
Изявата на Заркин повдигна болезнения въпрос за нивото на преподавателите във висшите учебни заведения и за това как, благодарение на възможността сами да си избират жури с благосклонни членове, всяка година биват произвеждани доктори, доценти и професори със съмнителни качества и още по-съмнителна продукция и принос към науката и към подготовката на студентите, които обаче имат гръб, благодарение на който оцеляват в системата, и са пряка причина за многобройните ѝ недъзи.
Черешката на тортата постави министърът на културата Атанас Атанасов – „Здравейте, аз съм Наско”, който предизвика всеобщ потрес с безумен клип, публикуван във „Фейсбук”. В него „просто Наско” в странно състояние (пиян, напушен, преял с безглутеновите козунаци на Линда Петкова?) най-напред показва гледката от прозореца на министерския си кабинет, след това насочва камерата към самия кабинет и накрая благодари на всички, поздравили го за рождения му ден, като им пожелава „щастлив петък, щастлив уикенд”.
Видеото придоби небивала популярност и предизвика смесица от недоумение, възмущение, гняв, ирония и откровени подигравки не само в културните среди. Съвсем естествено в съзнанието ни изникнаха думите на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра”. Ние бихме добавили: и от (не)адекватността на министъра.
Актьорът Филип Аврамов отговори със свой пародиен клип, в който благодари на управляващите сектора и ги предупреди, че много ще му „втръсне”, ако не увеличат средствата за култура, като им пожела „щастлив петък, щастлив уикенд и щастлив мандат”. Друг актьор – Веселин Плачков, също сподели пародия, в която ни пожела „честит министър, честит директор на Народния театър, честита ни култура” и призова да „направим клипчета и да говорим с тези хора на един език”. Към тях се присъедини и музикантът Венцислав Мицов, който се включи от банята в Кюстендил, изплака, че не се е къпал от четири-пет месеца и пожела „разкошна събота и неделя”.
Писателят Захари Карабашлиев нарече Атанасов „пластмасов министър”, попита въз основа на какво е бил избран за поста и призова ПП да си го „приберат”, като им предложи да го оставят „да опакова пратки” в министерството.
Актьорът Камен Донев предложи на министъра да бъде връчена награда за най-кратък моноспектакъл. Донев сподели и няколко идеи по темата: „просто Наско” да прави редовно подобни клипове, дори да излъчва на живо от кабинета си срещу заплащане, а с парите да бъдат подпомагани представления, носещи ниски приходи; да направи същия клип, но на друга тема, и накрая да скочи през прозореца; в България да бъде възстановена каторгата и младежът да се превърне в първия каторжник. Извън иронията актьорът сподели, че Атанасов не е виновен, че е такъв, виновни са тези, които са го избрали, и попита защо те мълчат и се правят, че няма проблем. Донев заключи, че живеем в лъжа.
Реакции имаше и в политическите среди, като сред тях изпъкна тази на бившия министър-председател Бойко Борисов (след 38-мата минута), който също пародира Атанасов и си пожела някой да влезе в Народното събрание и в Министерския съвет и да направи тест за наркотици на управляващите и на опозицията. Той обърна внимание на медийния комфорт, прикриващ скандалите и побоищата в редиците на управляващите, и определи клипа на министъра като „падение” и „подигравка с управление на държава”.
Ерджан Ебатин от ДПС разнообрази пародиите, като публикува видео с кучето си.
Като стана дума за медиен комфорт, не можем да подминем отразяването на скандала от страна на „Дневник”. За разлика от повечето медии, които поставиха ударението върху излагацията на „просто Наско” и ни запознаха с реакциите на артисти, политици и други общественици, „Дневник” стигнаха до заключението, че клипът „онагледи и „културата” на опозицията ГЕРБ”, като обвини бившите управляващи, че са „яхнали вълната”, и разкритикува изказването на Борисов. Смайващо е как медиите, обслужващи „демократичната” общност, успяват да установят вина на бившия от една година премиер дори за това, че подопечните им управляващи назначават на отговорни постове хора без качества, без управленски способности, без познания и опит в поверената им сфера и със съмнителна психическа пригодност, чийто естествен максимум е „постът” на касиер в супермаркет, а е спорно дали и на него биха се задържали дълго.
На фона на трагикомедията, която отприщи, Атанасов се включи отново в неделя, този път застанал между българското знаме и знамето на Европейския съюз, като се оправда, че е публикувал клипа, за да привлече вниманието върху проблемите на културата, извини се на тези, у които е предизвикал отрицателни емоции, жертвоготовно заяви, че ако това е цената, която трябва да плати, за да се говори за култура, е готов да го направи, и обеща всяка седмица да споделя по едно видео. В обръщението у министъра не се забеляза никакво осъзнаване, че начинът му на общуване е напълно сбъркан и че е посрамил и унизил институцията, която управлява, напротив. Наско е убеден, че е жертвал себе си в името на културата, а за капак от думите му лъха и обвинение към хората, че не проявяват интерес към постиженията му и едва ли не го принуждават да прави маймунджилъци, за да го забележат. Обещанието за нов клип всяка седмица пък прозвуча като реклама на предстоящ ситком, който ще ни „забавлява”, докато ресорът потъва.
Ако ПП бяха циркова трупа, щяха да са неизчерпаем извор на забавление и да са идеални за аниматори на детски рождени дни. За съжаление тези хора са начело на държавата, което ги превръща в неизчерпаем извор на тревога. През последните месеци те се постараха да създадат усещането за небрежно, лекомислено и дори подигравателно поведение, клонящо все повече към гавра, на смайващо некомпетентни хора, попаднали случайно във властта. Ако за нещо можем да им благодарим, то е, че опровергаха две мантри, опияняващи вечно чакащия Месията гласоподавател: мантрата „трябва да се даде път на младите” и мантрата „западното образование е по-добро от българското; спасението е в западните възпитаници”. ПП доказаха, че трябва да се дава път единствено и само на кадърните и подготвени хора, независимо от възрастта им и от това откъде са дипломите им, и че когато си с интелектуалните способности на Валери Божинов, и „Харвард” не може да те спаси. По трудния начин разбрахме и че дори селската кръчма не се управлява с красота и харизма, какво остава за държава. На 15-то число сметката за ток няма да ни я плати усмивката на „просто Киро”, нито „Фейсбук” постановките на „Здравейте, аз съм Наско”, ще си я платим ние, а те ще продължат с цирковите представления, докато не втръсне не само на Филип Аврамов, а и на целия електорат, който вече започна да осъзнава, че розови еднорози не съществуват.
В заключение: с избора си на гротескна фигура като Атанас Атанасов за министър на културата ПП показаха презрението си към тази основополагаща за обществото сфера, но всяко нещо си има граници – след „Фейсбук” изявата си „просто Наско” следва да подаде незабавно оставка. Министерството на културата е сериозна институция, не забавачка, и заслужава да бъде оглавявано от доказан и уважаван професионалист, а настоящият министър очевидно не е дорасъл за този пост. След десет-двайсет години може да опита пак.
П.П. Умишлено не включихме изявите на министър-председателя в този текст – при него за кратко време се натрупа толкова материал, че го превръща в обект не просто на отделна статия, а на цяла монография на тема „Научи родния си език, не издавай държавни тайни, не върши национални предателства – дефицитите, които ни правят негодни за политици”.
Снимка: Facebook
