Сгъстяват ли се облаците на хоризонта пред медийната цензура и манипулацията на информацията в платформите на технологичните мастодонти? Може ли най-богатият човек на планетата да реформира корумпирания модел – първо на Twitter, после на Facebook, a накрая и на конвенционалните „традиционни“ електронни и печатни издания? Или искаме твърде много и е време да престанем с упоритото упование в магически фигури и решения, във вярата в неизбежната намеса на някакъв медиен deus ex machina, който да слезе на информационната сцена и да въведе ред в безизходната ситуация на радикализирани, политизирани и зомбирани нюзруум явления?
Оставяме виденията от съвсем некристалното кълбо на бъдещето за всевъзможните врачки и високомерните всичколози от сутрешния блок, на шаманите от джунглите и жълтите павета, за да се концентрираме върху това, което става сега.
Роденият в Претория преди половин век канадско-американски инженер, изобретател, индустриален дизайнер, инвеститор и магнат Илон Рийв Мъск, стана най-големият акционер в социалната медия и световна платформа Twitter, след като купи близо 10% от акциите на компанията за около 3 милиарда долара и тази седмица влезе в борда на директорите.
Още преди официалното съобщение за тези значителни маневри, Мъск „подгря“ публиката с въпроси към аудиторията какво може да се подобри в Twitter. Той е едновременно активен потребител и яростен критик на платформата, която тръгна със заявка да бъде дигитален площад на свободното слово, но се превърна в политизирана корпорация с абсурдни правила. Илон Мъск има 80 милиона последователи в Twitter и е известен с ексцентричните си изяви в социалната медия – афоризми, колажи, мемета, политически некоректни препратки, сюрреалистична авто-реклама… Той е най-забавният, споделян и коментиран профил в платформата след изгонването на бившия президент Доналд Тръмп.
В тази връзка е и един от най-актуалните въпроси пред новия акционер и член на борда на директорите – връщането на Тръмп и всички „прочистени“ профили. Ще успее ли Мъск да наложи волята на милиони потребители и да върне премахнатите акаунти на 45-ия президент на САЩ, на най-рейтинговия тв водещ Тъкър Карлсън, на сатиричната медия The Babylon Bee? Или мултимилиардерът ще трябва да се съобрази с радикалното, но гласовито малцинство и да запази прогресивната идеологическа архитектура непокътната? Засега няма да питаме врачките в шатрите и всичколозите в студията.
Но все пак до няколко месеца вероятно ще стане ясно какви са плановете на Илон – поредната лукративна технологична инвестиция, даваща и мащабна реклама на цялата му бизнес империя или всичко това плюс реална реформа на тази платформа, както и заявка за връщане на медийния пейзаж към заветите на Първата поправка в Американската конституция, гарантираща свободното слово на гражданите на републиката. Оттам и на глобалните потребители на услугата.
Ако в идните дни и седмици ключови забранени профили не се завърнат в Twitter, това вероятно ще означава, че Илон Мъск няма достатъчно желание и/или влияние за възстановяването на идеологическия баланс в социалната мрежа. Поне не на първо време. Ако обаче Twitter се преобрази и изостави своята репутация на платформа за прогресивна пропаганда сравнително бързо, това ще означава, че най-богатият човек на планетата има реални намерения да води война с информационния картел в САЩ.
Перспективата Мъск да трансформира Twitter в горе-долу нормална и почти балансирана социална медия изпълва със суров ужас меките и слаби организми на радикалните служители в компанията. Самият съосновател Джак Дорси е известен като екстремен привърженик на движения като BlackLivesMatter. Тази седмица той жизнерадостно поздрави своеобразното „нахлуване“ на Мъск в неговата компания, но не е ясно дали зад корпоративните любезности не се крие животински страх.
Нека припомним, че именно Twitter първо премахна профила на Доналд Тръмп. Това е и социалната медия, която първа забрани разпространяването на напълно вярната информация за лаптопа на Хънтър Байдън, точно по време на кампанията за президент на САЩ през 2020-а. Година и половина по-късно дори либералните мейнстрийм медии признаха, че разкритията са фактологични, а Джак Дорси пробва да се извини, но не пое никаква реална отговорност за манипулацията, която вероятно е повлияла на изборите за президент.
„Лаптопът от ада“ на Хънтър Байдън съдържа смущаваща информация за потенциална международна корупция и търговия с влияние от името на фамилия Байдън и сочи към вицепрезидента в администрацията на Барак Обама Джо Байдън, който сега е президент. Разкритията са дискредитиращи, най-малкото хвърлят сериозна сянка върху образа на Джо Байдън, но бяха блокирани от Twitter и лъжливо опаковани от корпоративните медии като „руска дезинформация“.
А преди дни същата платформа премахна профилите на множество публични фигури и медии, които просто съобщиха истината, че заместник-министърът на здравеопазването на САЩ и четиризвезден адмирал Рейчъл Левин е биологичен мъж. Цензура на една елементарна и ясна истина. Ще позволи ли Илон Мъск Twitter да продължава да твърди, образно казано, че 2 плюс 2 е равно на 5?
Множество служители на компанията реагираха с ужас на новините за приемането на Мъск в борда на директорите и заплашиха да напуснат, ако тяхната работа да цензурират хора се окаже застрашена. Дано го направят!
В това време от The Washington Post се изявиха с реакцията на месеца. От медията предупредиха публиката, че „инвестицията на Илон Мъск в Twitter може да донесе лоши новини за свободата на словото“. Ако имаше „Пулицър“- и за цинизъм, този материал трябваше да спечели пълен пакет. Всъщност май в последно време тези награди се дават основно за журналистически цинизъм. Но това е крайно дори за тях.
Какво е важно да знаем – The Washington Post е собственост на Джеф Безос, който е вторият най-богат човек след Мъск. Двамата са в забавна публична вражда, а Илон отговаря на журналистически запитвания от The Washington Post с хумористични препратки към техния „кукловод“ Безос. Забравете за обективно отразяване на Мъск в тази медия. И не само. Залозите са световни, но нивото е „Бай Ганьо журналист“
Нека „доразрежем“ този информационен възел. Медия на мултимилиардер пише как медийната инвестиция на друг мултимилиардер е „лоша новина за свободното слово“. Обещанието на Мъск за по-малко цензура е поднесено от американските журналисти на публиката като „заплаха“. Това е всичко, което трябва да знаете за окаяното състояние на корпоративните издания.
Илон Мъск се води четвърт трилионер, ако вече има такъв израз за бизнесмени. Активите му се оценяват на над 250 милиарда долара. Той е известен с твърдата си позиция против цензурата – може би единственият толкова богат човек с подобна перспектива. И ако той не успее да реформира социалните мрежи, а оттам и конвенционалните медии, никой няма да може. Да му пожелаем успех. За развитието на тази „невероятна журналистическа драма“ – четете в „Ах, тези медии“.
снимка: FoxNews
