Същата тази пропагандна машина, която ги агитираше (за добро или за лошо) да се ваксинират по 3-4 пъти и която всеки ден броеше трупове, сега им лансира каузата на Украйна. Така че да не се сърдим само на хората. Да не им се сърдим, ако понякога са леко скептични и подозрителни. Калин Янакиев го е казал добре, макар и в полупряка реч, в статията си „Пропагандната война“ и Путиновите расоносци“ – „съвременната война е колкото конвенционална – с бомби, ракети и танкове, толкова и „информационна“, „пропагандна“. А всяка война си има поне две страни. При всяка война всички лъжат за всичко и то много по-интензивно, много по-безскрупулно, отколкото в мирно време. Тонът се задава от медиите – този храм на свободното слово и правото на информираност. Редовият потребител на медии знае, че го лъжат, но не знае точно как и за какво и там е бедата му. Знае, че от пет кила думи три кила са истина, а две – лъжа, обаче кои кои са – това вече не знае. Тогава на помощ идва личната му матрица.
Всъщност тази матрица никак даже не е лична. Медийната сергия предлага пет-шест (не повече) матрици – иначе казано, съвкупности от готови опорни точки – и редовият потребител на информация избира една за своя лична според вкуса и разбиранията си. И оттук нататък налага тази матрица върху всичко, което чуе, и така го оценява, така си съставя мнение. Замислете се, но не много, за да не се уплашите! Защо и аз, и вие не правим изключение.
Когато реших да пиша тази статия, си организирах нарочно посветен на нея експеримент във фейсбук. Взех снимка и заглавие от „Дойче веле“ и ги пуснах с една единствена дума за коментар – „Добрютро“.
И матриците веднага лъснаха в коментарите отдолу! Около единия полюс се групираха (това са автентични коментари, не си ги измислям) такива като „Злодеи и най вероятно ще продължат да вменяват задължение и вина на хората за ваксинация, чрез сайтовете за поп наука и ще продължат да плащат на политици, за да натрапват продуктите на Файзер“, а около другия – „Трябваше да работи без пари ли компания, която работи в сферата на най-високите технологии и наука в медицината, с най-скъпо платените топ-експерти в света, за да създадат ваксина, спасила милиони животи по време на пандемия? Не мога да повярвам, че чета подобно безумие“. Оставяйки настрана, че и едните, и другите на практика не са прочели абсолютно нищо, защото публикуваното е screenshot, а не линк към статия, която можеш да прочетеш, това са двата полюса на пропагандата по време на цялата пандемия, нищо повече от дъвканото до изнемога по медии и социални мрежи. Без текста на статията (която аз също не съм чел), това заглавие и тази снимка не значат нищо или може да значат всичко. Хората взеха под мишница матриците си и тръгнаха да ги налагат върху него, за да изразят своята „уникална“ и „неподправена“ позиция.
Макар че през тези седмици съм си забранил да коментирам във форумите на социалните мрежи, в този случай не се сдържах и припомних една стара история, разказана ми преди много години от режисьорката Иглика Трифонова, история, която даже не си спомням съвсем добре, но пък е много подходяща да илюстрира съдбоносната роля на контекста при оценката и възприемането на едно или друго. Някакъв режисьор – велик режисьор, а това че не помня кой точно, си е единствено проблем на моята простотия – решил да си направи експеримент. Заснел неподвижно лице на човек. Лицето, освен неподвижно, било и абсолютно безизразно. После започнал да монтира – две секунди лице, две секунди чиния с храна, после пак две секунди лице. След това заменил чинията с красива девойка, а после – със сцена на злодеяние. Когато пуснал тези три клипчета на група зрители (днес биха я нарекли „фокус група“) и ги попитал какво изразява лицето във всяко от тях, в първия случай казали „глад“, във втория „любов и копнеж“, а в третия – „гняв“. А през цялото време лицето било абсолютно едно и също. Контекст.
Така работи пропагандата – изважда фактите от един контекст, за да ги пренесе в друг. Лекичко намеква (решението обаче трябва да изглежда наше) коя матрица, коя парадигма, кой шаблон да наложим върху фактите, представени от медиите, и по този начин да формираме своето „лично“ мнение. Нещо повече: ако предварително сме въоръжени с избрана от нас матрица, почерпена от други медийни ситуации, то ние смело я налагаме и върху най-безизразните лица и започваме да им лепим етикети – герой, злодей, глупак, дивак, толерантен, отговорен, нацист, комунист и т.н. Тогава пропагандата си върти синджирчето на пръста и ни се любува отстрани. А хората винаги са много по-сложни и от най-прецизния етикет.
За това колко мощен е ефектът на матрицата говори и обстоятелството, че в коментарите под моя експеримент с кодово название „Добрютро!“ не се сдържаха и се включиха утвърдени фейсбук звезди (знойни матрони и откровени аватари) – все хора отракани, дето трудно можеш да ги сугестираш, манипулираш и водиш за носа. Включиха се с прометеев патос на светлоносици, дошли да ни дарят Истината, а всъщност не донесоха нищо повече от матриците си, хванаха се на номера с безизразното лице.
Хората са податливи на пропаганда и не само това – веднъж заели определена позиция, веднъж спечелени за някаква кауза, оттам нататък можеш да ги оставиш на автопилот – дори в прогнозата за времето те ще открият аргументи в защита на собствената си правота. Така се управлява този грешен свят и може би е за добро, защото човечеството, под една тънка до прозрачност ципа на квазицивилизованост, си остава най-обикновено стадо павиани – зли и хищни песоглавци с големи зъби и ярки задници.
Спокоен съм – темата за коронавируса и по-специално за ваксинирането (защото това е съвсем друга тема) е все още жива, въпреки мордорската сянка на Путин. Това показа Операция „Добрютро!“. Но същевременно ни наведе и на някакви досадни мисли, способни да вгорчат безметежния ни потребителски уикенд.
Нещата, върху които разсъждаваме, не биват да се вадят от по-големите контексти. Да вземем например опорката на опорките в руската пропаганда, обслужваща т. нар. „специализирана (освободителна) военна операция за „денацификация“ в Украйна“ – УКРАИНЦИТЕ СА НАЦИСТИ. Кратка и ясна опорка. А защо са нацисти? Защото навремето, начело със Степан Бандера, са посрещнали войниците от Вермахта (повечето от тях вероятно безпартийни) като освободители? Тя и Коко Шанел ги е посрещнала така в Париж, мръсницата му с мръсница, по свидетелството на Мария Захарова. Но Коко Шанел я турете настрана. Защо украинците през 1941 са посрещнали германците като освободители? Защо наистина?
През 1932 – 9 години преди Хитлер и 90 години преди Путин – в Украйна се случва (макар че „случва“ е скандално мека дума) т. нар. Голодомор. Съветското правителство насила иззема всичката храна на украинците и ги оставя да мрат от глад. Освен това с войска затваря границите им (специализирана операция?), за да не могат да избягат. Всичко това, защото украинците отказват да станат колхозници. Наричат Гладомора „украински геноцид“ и „украински холокост“, защото очевидно е злоумишлен и целенасочен и защото се предполага, че жертвите, които никой не е броил, достигат до 10 млн. души (за по-скромно се приема 3-3.5 млн.). За сравнение еврейският холокост се оценява на 6 млн. души. Ето го големия контекст който би поставил всички събития през последващите 90 години в съвсем различна светлина. Но медиите, призваните да разпръскват светлината на истината, към точно тази светлина се отнасят толкова резервирано, че на практика нарочно я приглушават като в сладострастен будоар. Руската пропаганда стига даже дотам, че нарича Гладомора „историческа политизация“, целяща да скара помежду им руския и украинския народ.
Но защо и другите медии, защо и медиите на „свободния“ свят изваждат Гладомора от формулата на днешните отношения? Изваждат го заради фашизма, нацизма и всичките натрупани през десетилетията върху тези думи конотации. Украинците посрещат Вермахта като освободител (и как няма само 9 години след геноцида и Холокоста! Всеки на тяхно място ще посрещне Вермахта като освободител!), но понеже днес Вермахтът вече е синоним на нацизъм, престъпления срещу човечеството и всичко останало (какъвто през 1941 все още не е), то някак не върви да създаваш ангелски и мъченически образ на народ, който отблъсква кремълските нацисти, „нацистките“ домогвания на Путин, но не много отдавна е посрещал с хляб и сол чудовището Хитлер! Ето затова Гладоморът е неудобен и за двете страни на „информационната“ (по Калин Янакиев) война – защото не е подходящ за матрица, за шаблон, за парадигма, която да налагаме върху фактите, да си ги обясняваме и да ковем гражданската си позиция. Просто клишетата малко се разместват, което не е желателно от гледна точка на пропагандната яснота. А ние, ние за пореден път се оказваме роби на думите.
Набира сила и една нова теза, една нова матрица: „не можеш да си мълчиш, не можеш да се правиш на неутрален; или си с нас, или си против нас, или крещиш и пищиш с нас, или с мълчанието си демонстрираш, че си путиноид (респективно бандеровец)“. Някакъв човек в тази връзка беше написал, че писател, който мълчи по темата за войната в Украйна, е мъртъв писател. Ама, дами и господа, това е ужасно комунистическо! Защо денонощно у всекиго от нас трябва да къкри омраза към някого другиго? Не може ли да имаме позиция по важните въпроси, без да я съобщаваме на околните с истерични крясъци? Ако приемем, че сме длъжни във всяка война да вземем страна и страстно да я отстояваме, то кажете ми, моля, вие за кого сте в кървавия конфликт между бялата и червената роза, между Йорк и Ланкастър? Кажете ми, за да ви кажа аз тогава какви сте идиоти (независимо коя роза сте избрали), а пък ако кажете, че не подкрепяте никого и ви е все едно, тогава… тогава просто нямам думи за вас!!! Ако Китай се сблъска с Тайван, за кого да викаме? Какво ще ми разкажете за Китай и Тайван, обяснете ми по какъв начин ме засягат отношенията между тях, дайте ми нещо конкретно и достатъчно убедително, та да си съставя мнение и да застана на едната или на другата страна. Нещо, което да докосне не само ума, но и сърцето ми. А-а-а, разбирам – световният мир, демокрацията, общочовешките ценности и прочие. Ей с тези неща човек ляга и става ката ден!
Някой беше казал, че разликата между нацистите и болшевиките е тази, че нацистите те избиват методично и технократски, а болшевиките, докато те избиват, настояват да ги обичаш и да си им благодарен. Ето: нашите интелектуалци, които ме карат яростно да взема страна, са повече болшевики от болшевиките и повече руснаци от руснаците. Истерични маниаци, разядени от грандомания и комплекс за неоспорима правота. А през цялото време – от кулите-близнаци през птичия грип и ковида, та до войната в Украйна – агитаторите са едни и същи: същите медии, същите журналисти, същите техники и похвати. Дори, вероятно от немарливост, и дежурните инфлуенсъри понякога са същите – вижте телевизионния пророк математика проф. Витанов – вижте неговия идеен възход от „Проблемите с COVID-19 ще настъпят след средата на август“ до „Войната ще продължи, а най-лошото тепърва предстои“ – заглавия, тиражирани от почти всички медии. Свети Иоане Богослове, твоят „Апокалипсис“ куфарите да носи на проф. Витанов!
Не ви карам да сте скептични и недоверчиви към медиите (ах, тези медии!) до параноичност, опазил ме Бог! Не можем без матрици, защото от цялата информация, с която захранваме бъбривата воденица на своя ум, само нищожна част минава през нашите сетива и прекия ни опит. Всичко останало го научаваме от някъде другаде по волята и съгласно интересите на някого другиго. Така или иначе ще си изберем матрица, просто нека внимаваме коя. Има и готини матрици, вЕрвайте ми! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
