„В туй време вестоносците крилати по повеля
на своя главатар със страшен церемониал
и с тръбен зов над множеството гръмко разгласиха
тържествен изборен съвет, определен да стане
в самия Пандемониум, престолнината нова
на Сатаната с неговите перове…“
Джон Милтън,
из „Изгубеният рай“
Може би се питате, защо пандемониум? Ами защото за пандемията никой не е казал, че е свършила. Това разбира се, ако всички сме съгласни, че има такава институция, която е компетентна и овластена да казва такива неща – кога почва и кога свършва една пандемия. СЗО беше институцията, която обяви началото на КоВиД – 19[1], и сякаш всички приехме, че именно тази организация има, образно казано, „правото“ да го стори. Модерният човек, поставил на върха на Вселената величието на собствения си разум, възпял триумфа на рационалната научна мисъл, изцяло даде вяра (парадоксално, нали?) на СЗО. Тогава обаче не е ли пак СЗО тази, която трябва също така и да обяви края на тази пандемия? А СЗО не само, че нищо подобно не е обявила, но дори напротив, тя, както и досега, едно си знае, едно си бае – „не си мислете, че това е краят, ще има и още“, казват световните медици.
Оказа се обаче, че не, никак не е необходимо СЗО да се произнесе по въпроса. Отделните правителства едно по едно почнаха да си решават, че вече е време да приключат с тази истерия с какафонията от противопоставяне, ненавист и омраза[2]. У нас, вероятно по старата традиция на леко инфантилното ни общество всичко да ни е леко като на шега, краят дойде на 1 април. Разбира се, само ако приемем, че тази дата е ден на шегата, защото хората на средна възраст като нас помнят, че ни учеха, че денят не е на шегата, а на лъжата. Промяната обаче е за добро, защото иначе този ден, предназначен да е някаква форма на разтуха от сериозността на съществуването[3], излиза, че е личният празник на Бащата на лъжите, господаря на самия оригинален Пандемониум.
Могат да бъдат направени много закачки с нашето правителство около доста сериозните неща, за които всички, то избра своя първи 1 април на власт, за да се случат, включително увеличаването на минималната заплата и преустановяването на мораториума върху цените на електричеството и парното за битови потребители. Че при тези момчета и момичета има прояви на дебилия с тенденция към имбецилност[4], поради което всичко им е по детски весело и забавно. Че понеже са много лъжливи, та за това ги тегли към тази дата. Най-вероятно обаче се касае за това, че 1 април е първият ден на второто тримесечие на годината, което го прави подходящ да бъде нещо като ново начало, удобен момент за смяна на предавката, ако щете.
Но да се върнем на пандемията и да преминем към медиите. Ако ви питам какво са давали по телевизиите в 8 часа сутринта на 1 април тази година, някои от вас биха могли да кажат, беше само преди 3 дни. Бас хващам обаче, че ако ви питам за същите дата и час приз 2018 г., никой не би се сетил. За 2023 г. още не бих пророкувал, но нека си пожелаем да важи същото – ще помним ден, два, пет, пък после огромното мнозинство от нас да забрави напълно.
Не така стои въпросът с 1 април 2020 г. Без да го помня изрично, готов съм да се обзаложа с всеки на всякаква сума пари, че на тази дата в 8 часа сутринта всички основни телевизии са давали едно и също нещо. По-точно – вече станалият редовен сутрешен брифинг на ген. Мутафчийски и Националния оперативен щаб с данните за заболелите от последното денонощие. Има ли някой, който е готов да ме обори, че именно това е било по всички канали на пряко предаване? Едва ли.
Сигурен съм, помните, невъзможно е да сте забравили как месеци наред ставахме с пандемията и лягахме с пандемията. Десетки хиляди часове ефирно време, стотици хиляди статии, милиони статуси и коментари в социалните мрежи.
Сравнете всичко това с 1 април 2022 г., а също и с предхождащия тази дата месец, даже два. Оттолкова горе-долу, по нашата скромна преценка, КоВиД – 19 престана да бъде обществено значима тема. Тук-таме продължаваха с дневния рапорт с броя на заболелите, хоспитализираните и починалите. Тези съобщения обаче вече се бяха превърнали в огледален образ на онази, също вече несъществуваща, но все още добре запомнена от мнозина с досадността си рубрика за нивото на Дунав в сантиметри, която националното радио беше задължено да излъчва по силата на международен договор. На самия 1 април единствено БНТ намери за необходимо да направи темата с преустановяването на извънредната „обстановка“ водеща в своя сутрешен блок. Другите две – бТВ и „Нова“ само я упоменаха мимоходом, без обаче да намерят за необходимо да я изкоментират дори с един гост.
И така, драги читатели, смея да твърдя, че се оказва, че подобно на много други неща: политици, банки и прочие, явно извънредните пандемични ситуации се създават и убиват по същия начин – образно казано, с вестник. Оказа се, че не пандемията създаде истерия, а комай истерията ни, тя създаде пандемия. И днес, когато медийният интерес е до такава степен угаснал, че края на 2 години извънредност не е събитие, достойно да бъде надлежно и достатъчно отразено, пандемия вече няма. Поне се правим усилено, че няма, което обаче си проси въпроса – а имаше ли тогава въобще? Е ли КоВиД – 19 наистина чумата на ХХІ-я век, или просто всички доста попреиграха, докато накрая не им омръзна?
Големият проблем обаче е, че преустановяването на „обстановката“ по принцип е акт, не по-малко значим от обявяването ѝ. А подобни тежки сътресения в нормалното съществуване на обществата, винаги са съпроводени от непредвидени и нецелени последици. До степен, че не друг, а Ричард Алибегов, човекът, който водеше десетки протести срещу извънредното положение и срещу мерките, на 1 април в ефира на БНТ заяви, че според него отпадането на „обстановката“, особено така – от само себе си, тихомълком, е грешка. Аргументът му, че данните за разпространението на заразата са идентични, като от миналото лято, следователно те не дават повод за отмяна на положението, е доста силен, защото точно т.нар „контагиозност“ винаги е била главна в обосновката за необходимостта от КоВиД „обстановката“. Казвам го като човек чел и дори оспорвал в съда докладите на главния здравен инспектор д-р Кунчев, оспорване, което апропо – още не е приключило на последна инстанция.
За мен мълчанието, с което медиите посрещат края на извънредността, е потресаващо. Може би в следващите дни да е било пооправено, но на самия 1 април липсата на медийна ангажираност по темата ме оставя с чувството за много неприятна и изключително лоша и дебелашка шега. Хубаво е, че истерията, че кипящият медиен пандемониум, приключи. Но след като две години експлоатираха страховете ни по най-безсрамен начин, след като ни заливаха ден и нощ с поучения кое е най-добре за живота ни, сега медиите ни дължат обяснение относно този нелеп край. Дължат да поискат такова обяснение и от политиците, и от експертите, които непрестанно канеха да се упражняват по темата. Длъжни са да ги попитат защо сега? С какво 1 април 2022 г е по-различен от всеки друг ден през последните 2 години? Защо ресторантьори, медици и юристи надигат глас, че няма план, че няма предвиден преходен период, като в други държави? Защо новата власт, тази уж на свободата и на промяната, гласува по-големи правомощия на министъра на здравеопазването, който вече ще може да налага мерки и без да бъде обявявана „обстановка“, което значи – рестрикции и забрани, но без никакъв ангажимент от държавата за компенсации? Ако за политиците е естествено, то за медиите е недопустимо да се правят на ни лук яли, ни лук мирисали! Ах, тези медии!
[1] Не съм чул Институтът по български език при БАН да се е произнесъл по въпроса, макар че вече отдавна трябваше, но за мен това е най-правилното изписване на български език на името на сполетялата ни болест. Това, ако приемем, че ИБЕ е онази институция, която е компетентна и овластена да определя правописната норма на неологизмите. Иначе, с оглед на факта, че думата „ковид“ на практика е акроним от думите „корона“ (оттук „Ко-„), „вирус“ (оттук „Ви“) и „дизийз“, английската дума за болест (оттук „Д“), то първа главна буква на всяка от съставляващите думи, изглежда не по-лошо правило от всяко друго.
[2] Думата „Пандемониум“ е създадена изкуствено от Джон Милтън в стихотворния му роман „Изгубеният рай“. В последствие в английския език думата се използва в преносен смисъл за описване на драматични и какофонични ситуации, масови безредици и цялостно положение на хаос. Пример – „След нападението на Русия, в Украйна е истински пандемониум!“.
[3] Битие, 3:16 – 19.
[4] Съгласно вече излязла от употреба класификация на умствената изостаналост, страдащите от такава са били разделяни в три категории: „идиотия“ за лица с куоитент на интелигентност от 0 до 25 и ниво на умствена зрялост на дете до 2-годишна възраст; „имбецилия“ за лица с куотиент на интелигентност между 25 и 50, което отговаря на умствена зрялост на дете между 3 и 7-годишна възраст; и „дебилия“ за лица с куотиент между 50 и 70, при което наличието на умствена изостаналост би могло да остане скрито за известно време. Например главният герой във филма „Форест Гъмп“ е дебил с куотиент от 65, което прави тъпотата му повече чаровна и умилителна, отколкото зловредна.
