Случката, която ще ви разкажа, е отпреди няколко години. Тогава ученик изсипа кошче за боклук върху главата на учител, заради направена забележка. След това учителят повика бащата на детето, който от своя страна пък му посегна. Пардон, на учителката посегна. Срещу детето и баща му реакция нямаше. Детето не беше изгонено от училището, не беше дори предложено за наказание или забележка. Бащата пък събра погледите на изплашените ученици и също не понесе последствия.
Един от проблемите (а те не са никак малко) на българското образование е отношението към учителите. Защото, когато посягаш, унижаваш и обиждаш тези, които ти дават хляба в ръцете, е повече от мерзост.
Повод да повдигнем темата за агресията, е пореден случай на такава в училище. Преди няколко дни майка на петокласник показа по Нова телевизия видеоклип, на който се вижда как синът й е ритан от по-голямо момче. Случаят е от 172-о училище в Нови Искър. По думите на майката видеото с насилието се разпространявало между децата срещу сумата от един лев… Един лев и можеш да гледаш как пребиват твоя съученик.
„С клипчето се сдобих вчера. Доколкото разбрах е продавано на ученици. След нецензурни думи от страна на бияча, детето ми е отвърнало. Момчето ми е със синини. Той е добро дете, което не лъже. Научен е как да се държи. По график трябваше да са на занималня до 17:30 ч. Бил е на детската площадка към 16:00 ч. с учител, който после влиза в училището. Написах жалба до МОН и районното управление. Проблеми с дисциплината има от години”, разказа Илияна Джапунова, майката на битото момче.
Разбира се, МОН проучва опита на училищата в цялата страна в борбата с агресията. По думите на директора на училището Надя Георгиева, детето, което е упражнило агресия, не е от конкретното учебно заведение.
„Били са на площадката с учителя. След това са помолили да се приберат и преподавателят е влязъл да остави топката. Имало е словесна престрелка между децата. Разговаряли сме с тях. Подаден е сигнал и до полицията, разговаряно е с родителите. Ако се установи вина, ще има наказание за учителя, който се е грижил за тях”, уточни тя.
Агресията в училищата и между подрастващите е един от постоянно съпътстващите проблеми обществото ни от десетилетия. Според проучване, направено от доц. д-р Ивайло Прокопов от Софийския университет, на въпроса – „На кои места срещате форми на агресия в училище?“ – 41% от учениците отговарят, че срещат агресия предимно в класната стая, 24% посочват коридора като място, където се сблъскват с различни форми на агресия, което като обобщени данни показва, че 65% от случаите на агресия са вътре в самото учебно заведение и едва 35% са в училищния двор или на друго място.
Според направеното изследване агресията в училище е огледален образ на обществената агресия. „Неспособността на младите хора да си изградят устойчиви критерии за добро и зло, външните фактори като интернет и мултимедийни игри, отчуждението, застрашеността на децата от посегателства – всичко това обрисува една необичайна и обезпокоителна обстановка със завишени нива на агресия”, пише още доц. д-р Ивайло Прокопов.
Докато сме били ученици самите ние сме били или жертва на насилие или дори самите ние сме били насилници (в някаква степен), но по онова време (добре че нямаше) технологиите не бяха чак толкова развити и видеоклипове почти не се правеха, още по-малко на побоища.
Това не е първият случай, в който ученици се сбиват и снимат, а след това качват видеоматериалите в интернет, най-често в социалните мрежи. Може би горепосоченият случай е първият, за когото е трябвало да се заплаща, за да може да се гледа.
Проблемът със социалните мрежи и споделянето на подобно съдържание, от една страна е достъпът до тези сайтове и мрежи на непълнолетни. Подобно съдържание би следвало да се контролира от социалните мрежи, но за жалост доста често се случва самите те да се превръщат в проводник на агресия. От друга страна, тук може би упрек трябва да отнесат самите родители, които косвено също са виновни за възпитанието на своите деца или пък не обръщат достатъчно внимание на тяхното морално и нравствено развитие.
Медиите от своя страна пък отразяват случката, повдигат темата, канят в студията експерти, родители, членове на неправителствени организации, представители на Министерството на образованието, а след това темата отново се забравя. До следващия повод отново да се повдигне. И тук отново проблемът не е, че агресията се увеличава с всеки изминал път, но и методите на прилагането й се променят. Днес вече от нея се изкарват пари. Засега по един лев от зрител, но с увеличаване на издевателството, унижението и лошото отношение, вероятно и цената на подобно видео би нараснала в пъти. Да не дойде време да гледаме дори наддаване за видеа с пребити ученици и деца.
От тази година МОН провежда инициативата “Училище без агресия”, в която досега се включиха 153 училища от различни по размер населени места в цялата страна. Директори споделиха 164 добри практики за превенция и преодоляване на рискови ситуации. Включиха се и 32-ма ученици, като разказаха писмено за реални събития, в които са участвали или на които са станали свидетели. Текстовете са анонимни.
„Най-важното е да се знае, че децата имат нужда от внимание – и вкъщи, и в училище. Тук има правила – всеки знае какво може и не може да прави. Родителите обаче, забързани в ежедневието си, трябва да обръщат повече внимание на децата си”, казва педагогическият съветник и психолог Афродита Джукова пред 24 часа.
И така. Медиите трябва да се превърнат в медиатор между министерство, училище, ученици и родители. Средствата за масова информация би следвало не просто да констатират това, че в училищата има агресия и че ученици се пребиват един други, но да популяризират добри примери, да говорят постоянно (както по много други теми говорят непрекъснато) против агресията; да настояват насилниците, малолетни престъпници да бъдат порицани, а защо не и наказани с цялата сила на закона. Само така може би ще намалее агресията в учебните заведения. Ще намалее също ако предметът Религия-Православие стане задължително избираем, за да може децата да се научат поне малко на нравственост, братолюбие, милосърдие и състрадание.
Както пише Неврокопският митрополит Борис в своята знаменита брошура – „Кризата в нашето училище”: „Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство… По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност… Нашето учебно-възпитателно дело има вопиюща нужда от коренни промени. Много отрицателни неща в него трябва да бъдат изтръгнати от корен. Преди всичко трябва да бъде изтръгнат злият, отрицателният дух от нашето училище и вместо него да се насади друг – положителен творчески дух, който ще може да възобнови и спаси българското училище и българската младеж. Само чрез истинско, одухотворено възпитание и чрез нов възвисен дух ще може да се създаде нова младеж и ново поколение, които от своя страна ще могат да осигурят бъдещето на българския народ и да приготвят по-честити съдбини за него… Християнското възпитание върви по най-правилния път и преследва най-съвършената цел: то едновременно изкоренява от човека всичко отрицателно и зло и утвърждава в него всичко положително и добро и се стреми по тоя начин да доведе човешката природа до най-пълното съвършенство, което е възможно на земята”.
Докато не се въведе този предмет като задължително избираем, ще продължаваме да сме зрители на един и същи спектакъл и част от един омагьосан кръг, в който ученици биват пребивани, а видеа от нанесения побой се разпространяват за левче из социалните мрежи.
