„Много са надеждите, свързани с това правителство, но много са и очакванията и очакванията са за много по-бързи резултати.“ Румен Радев по повод 100-те дни на правителството
Преди седмица правителството на Кирил Петков „чукна“ 100 дни от избирането си и това събитие стана повод за не особено интензивен, но и не чак спорадичен медиен интерес. Ние от „Ах, тези медии!“ на свой ред си задаваме въпросът – следва ли въобще 100 дни на кое да е правителство да бъде тема на медийно обсъждане и ако да – в каква степен и от кого?
На първо място нека да видим какво представляват въпросните 100 дни. С оглед на парламентарния, който е приблизително към 1500 дни, плюс-минус 50-тина, числото 100, освен, че е така хубаво кръгло, е доста произволно избрано. Ако го сметнем в проценти от посочената обща обичайна продължителност, то ще се получи 6,66(6), ще рече – и шест в период, което е неестествено и ирационално число. Това, разбира се, ако гледаме 4-годишния мандат на Народното събрание. Но 100-те дни намират приложение и при всички разнородни, предвидени в Конституцията мандати, които варират почти без никакво изключение (освен може би осем, 8-годишен мандат не се сещам отръки) периода от 3 до 9 години. Как тогава слагаме министър-председателят с неговите 4, и главният прокурор с неговите 7 години, на една нога от гледна точка на първите 100 дни? Следователно?
Действително 100-те дни са един произволно избран, именно заради красивата му закръгленост, период от време, нито твърде кратък, нито особено дълъг, за който политическият етикет казва, че от новия властимащ, бил той депутат, министър, кмет, президент, комисар в КЕВР или конституционен съдия, не може да се очаква да свърши каквото и да е било по-значително или смислено. Тези 100 дни са нещо като амнистирани от отговорността на очакванията, тъй като в тях новозаелият длъжността следва да се поориентира, да види институцията, която оглавява как функционира, да се понапасне към нея, но и да напасне нея към себе си. Ето затова например на 28 април никой няма да отбележи „100-те дни на втория мандат на Румен Радев“, защото продължавайки да заема позицията без прекъсване, президентът няма нуждата на първоначалната ориентация в ситуацията. И така, смята се, че всяка опозиционна критика, отправена в рамките или по повод на случилото се през първата стодневка, е проява на нетолерантност и оттам – на лош вкус.
След като уточнихме какъв е предметът, нека се върнем на въпроса – струва ли си въобще на изпълването на този срок да бъде отдавано кой знае какво внимание?
Навършването на 100-те дни трябва да бъде най-малкото задължително отбелязано, за да се знае, че оттук нататък е свършило безотчетното време, отпуснато за разтъпкване на властовите патъци. Че дните на младежка наивност са отминали и оттук нататък отговорността е пълна и неотменна. Значи по първата медийна линия – репортерството, отговорът е категорично „да“.
Но трябва ли тогава това събитие да бъде обект и на второто основно направление – коментарните формати и публицистиката. По скромното ми мнение отговорът по принцип отново е „да“. Това, че от управлението не се очаква да свърши нещо съществено в тези 100 дни, не означава, че новата власт не е способна да натвори какво ли не за чудо и приказ. Съответно най-малкото един кратък анализ в тази насока също е необходим. Ако не е имало нищо драматично, няма лошо този факт да бъде констатиран, което трябва да стане в някаква форма на дебат или анализ, за да бъдат изложени и аргументи в полза на тезата „беше скука“. Ако обаче е имало екшън, то тогава коментарът е още по-задължителен. А всички знаем, че последните три месеца и една трета са всичко друго, но не и скучни.
Налага се веднага да отбележим, че бТВ трябва да бъде скъсана още тук поради пълната липса на коментарно отразяване, поне в следения от нашата скромна личност уикендов обзор. Може би това да се дължи на факта, че докато от „Нова“ се натягаха всячески, както вече сме коментирали, бившите „мърдокви“[1] успешно прелъстиха новата власт, като вероятността това да е станало безплатно, изглежда клони към нулева гранична стойност. Форматът „Защо, господин министър?“ е просто учебникарски пример за флагманско предаване на проправителствената пропаганда. Този властови рупор вече е преповторен идентично (само без заглавието) и в уикендовите сутрешни блокове. Така между протяжните интервюта на няколко министри и докато си развият те хубаво опорките, не остана много време за каквото и да е друго смислено.
Така остава само последният въпрос – от кого следва да дойде коментарът на събитията? Отговорът можем да намерим, като видим как и чрез кого медиите включиха зрелостничеството на кабинета „Петков“.
Веднага става ясно, че този коментар не следва да бъде търсен от действащи политици. В това отношение БНТ например претърпява тотален провал. В събота по темата първо думата имаше председателят на Народното събрание. За колегата Минчев е видно, осезаемо от все по-силното му пелтечене в търсене на изразни средства, да се обяснява за доста от сторените, ще ги наречем учтиво – странности, през тези 100 дни. Особено забавно ми беше да наблюдавам безпомощното му гънене когато беше попитан за професионалното му мнение на юрист за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова. Види се, не е лесно на черното да се каже бяло, но все пак Минчев успя да изкаканиже, че според него всичко било законно.
В неделя БНТ предостави думата на опозицията в лицето на председателя на групата на ГЕРБ в парламента. Едва ли ще изненадам някого, че Ангелова заяви как за никакви 100 дни не можело да става въпрос, тъй като кабинетът „Петков“ бил наследник на служебните и оттам – вече управлявал почти цяла година. Което е хем така, хем не съвсем, като точно частта „не съвсем“ по-скоро оправдава Киро (който поне премиер досега със сигурност не е бил) да си има своята стодневка.
Статията започва неслучайно с цитат на президента Радев, на държавния глава, който би следвало да е над страстите между мнозинство и опозиция. Обаче, ето че генералът, чиито отношения със създадените от него Киро и Асен види се поохладняха, не се посвени да им натякне, че имало очаквания за повече и по-бързи резултати. Очакването още на 100-я ден да има резултати обаче обезсмисля самата концепция за 100-те дни, за която (и поради което) изрично се наложи да уточним, че е за период в който следва именно да липсват очаквания за резултати.
Следователно от действащите депутати и други там подобни не може да се очаква нищо друго освен обичайното, като 100-те дни са само повод едните, ако са достатъчно склонни да проявят лош вкус и политическо възпитание (в това те могат да бъдат склонени от безпардонността и парвенющината на другите) – да плюят, пък другите да викат, че не плюнки, ами светена водица капе отгоре им.
БНТ беше практически спасена от участието на Георги Кадиев, намиращ се в момента извън активната политика, който запитан да даде оценка, зае напълно правилната позиция, че в момента това не е негова работа, а на политолозите. Затова на въпроса кой трябва да коментира 100-те дни, имало ли е в тях драма и каква, е на независими коментатори в областта на политологическата наука.
За кратко погледът ни хваща сайтът на „Дойче веле“, където се мъдри коментар на политолога Петър Чолаков. Би било отлично, ако кратката статия под заглавие „Какво свърши за 100 дни кабинетът“ с още по-краткия отговор още в първото изречение „недостатъчно“, не е очевидно отбиване на номера. Да, още в началото казахме, че по отношение на първата стодневка и това е валиден отговор, но нима епидемичната, енергийната, ценовата и военната кризи, които кацнаха паралелно и неканено на главата на Петков заслужават само толкова?
И така, някакъв адекватен опит за публицистично отразяване на Петковата прим-хекада направиха само от „Нова“ с политолозите проф. Росен Стоянов и Любомир Стефанов. Уви, при условията на друг много тежък порок на днешните формати. Ако за един гост по някоя по-конкретно очертана тема 10-тина минути са кажи-речи достатъчни, то за двама души по обширната тема за всичко, случило се през последните първи 100 дни, толкова време стига единствено, за да бъдат казани няколко общи приказки. И общо взето това и сториха двамата гости на Марина Цекова.
И да не е най-значителната тема, първите сто дни на един чисто нов кабинет не са нещо, което следва да бъде пренебрегвано по такъв драстичен начин. Все пак медиите следва да помнят, че подобно събитие не е и чак толкова често срещано, понякога може да мине и цяло десетилетие без нито едно. Ах, тези медии!
[1] По този нежен начин баща ми назоваваше журналистите от бТВ по времето, когато телевизията беше собственост на милиардера Мърдок, като комбинация от неговото име и едно от прозвищата на цар Ивайло – Бърдоквата.
снимка: пресцентър на Министерски съвет