2011 г. Чилийската национална телевизия (TVN) провежда най-успешната медийна кампания относно педофилията, която познаваме, чрез сериала El laberinto de Alicia („Лабиринтът на Алисия”) – вероятно единствения сериал, който разглежда с пълни подробности тази болезнена тема, като едновременно образова и предупреждава. Главната героиня Алисия – училищен психолог, разбила преди години най-голямата педофилска мрежа в страната, оглавявана от нейния учител Владимир Наваренко (името е препратка към Набоков), е принудена да извърви за втори път кошмарния път към разобличаването на педофил, вдъхновен от Маестрото и част от обкръжението ѝ, дебнещ в училището, в което работи, като сред потенциалните му жертви е и собствената ѝ дъщеря.
От сериала можете да научите:
– кои хора, как и защо стават педофили;
– как избират жертвите си;
– как ги привличат, манипулират и оплитат в мрежите си;
– как си подсигуряват мълчанието им;
– как си изграждат такъв образ в обществото, че да успеят възможно най-дълго да останат извън всяко подозрение;
– как да предпазите децата си от педофили;
– как да реагирате, ако разберете, че детето ви е дебнато или е станало жертва на педофил.
Друг ценен урок е как функционират в обществото различните видове нарцисисти, социопати и психопати (обикновено това са отровни змии, маскирани като панди, често неуловими за психолозите и психиатрите) и как липсата на познания за тези личностни разстройства (не психически заболявания!) пречи на хората да ги разпознават и да се спасяват навреме, нещо повече – огромен брой хора се превръщат в техни полезни идиоти или казано на по-прост език, съучастници, и почти винаги не си дават сметка с що за чудовище си имат работа едва когато лично попаднат под ударите му.
2022 г. Покрай войната в Украйна и ареста на Бойко Борисов една новина, която заслужаваше централно място в новинарския поток, остана встрани и не получи необходимия отзвук, макар да беше отразена от немалък брой медии, а именно: 21 мъже бяха задържани за опит за блудство с деца, благодарение на инициативата и блестящата работа на младежите, известни като „Ловците на педофили”, предвождани от 17-годишния Ален Симеонов.
За „сафарито” за педофили, наречено „Педофилските животи нямат значение”, за пръв път научихме в началото на миналата есен от сайта „Война и мир”, пред който Ален разказа, че кампанията датира от 2020 г. Съратниците черпят вдъхновение от няколко американски ютюбъри, както и от руснака Максим Марцинкевич – Тесак – основател на проекта „Окупирай педофилията” и убит през 2020 г. Ален сподели, че получава подкрепа и насърчение от много полицаи, които са наясно, че са безпомощни, докато не бъдат въведени по-сурови закони за борба с педофилията. Младежът обърна внимание и на факта, че „Фейсбук” и „Ютюб”, вместо да помагат за изобличаването и прекратяването на сексуалното насилие над деца, цензурират него и съмишлениците му.
„Ловците на педофили” са около двайсет-трийсет души в София и около петдесет извън столицата. Младежите си правят профили в сайтове за запознанства, като се представят за 13-годишни момчета и момичета, събират информация за педофила, уреждат си среща с него, заснемат го, докато върви с жертвата, за да се види, че наистина има лоши намерения, разпитват го пред камерата и впоследствие публикуват записа и предоставят събраните материали на полицията. Целта е не само разобличаването на педофилите и социалното им изключване, но и да бъдат направени промени в законодателството, които да доведат до навременни и ефективни наказания за най-тежкото от всички престъпления. Сред другите им цели са очертаването на ясна граница между нормално и ненормално и събуждането на гражданското самосъзнание на хората, обзети от егоизъм и нихилизъм. Още за дейността на Ален и компания можете да научите тук.
През октомври 2021 г. Ален, още едно момче и момичето, използвано за стръв, бяха арестувани след две жалби за физическа саморазправа от страна на заловени от тях педофили. Ален отрече обвиненията и предположи, че педофилите са били финансирани от някого, чиито интереси са били засегнати от „сафарито”. Той призна, че се е случвало да бъдат по-груби, но в рамките на допустимото. В 1-во РУ младежите дадоха показания и им беше направена детска психоекспертиза. Към онзи момент те нямаха информация някой от разобличените педофили да е бил задържан. Според Ален арестът не е уплашил хората, които ги подкрепят – напротив, спечелили са нови съмишленици, което е видно от множеството одобрителни коментари в социалните мрежи. Разбира се, не липсват и хора, които ги осъждат, но вероятно осъждането на лова на педофили продължава до първия опит за контакт от страна на педофил със собственото ти дете. Ако вземем предвид и сигналите, подадени срещу младежите от едни от най-токсичните НПО-та, можем да сме сигурни, че Ален и приятелите му са на прав път.
През последните дни „Ловците на педофили” отново привлякоха общественото внимание, след като от брифинг на Софийската районна прокуратура стана ясно, че благодарение на тях, на 14 март е проведена специализирана полицейска операция. Осъществени са трийсет претърсвания на жилища и на моторни превозни средства и дванайсет обиска на лица, като са иззети мобилни телефони, компютри, фотоапарати, външни хард дискове, тефтери със записки и други, а на един от адресите са намерени и наркотични вещества. Задържаните са привлечени в качеството им на обвиняеми. Сред тях има осъждани за блудство, притежание на оръжие, пътнотранспортни произшествия и повреждане на чужди вещи. Арестуваните 21 души първоначално бяха с мярка за неотклонение задържане под стража за 72 часа. Впоследствие Софийският районен съд (СРС) не уважи искането за постоянен арест, като 12 от тях бяха пуснати срещу парична гаранция от хиляда лева, един – под домашен арест, а на седмина не бяха повдигнати обвинения. Прокуратурата обяви, че ще обжалва.
„Ловците на педофили” събудиха общественото съзнание за няколко проблема.
Първият и най-основен е липсата на адекватни закони за борба с педофилията и на Национален регистър на педофилите. Както е известно, по-добре е да се предпазим, отколкото да се лекуваме, и в този смисъл е крайно време да се криминализират не само действията, но и опитите за осъществяването им. Също така е задължително всеки, проявил сексуален интерес към дете, да бъде регистриран и под постоянно полицейско наблюдение. Такова нещо като безобиден сексуален интерес към малолетни и непълнолетни не съществува и всякакви претенции за хуманно отношение към подобна патология могат да бъдат квалифицирани най-меко като престъпни. Хуманно отношение заслужават единствено жертвите.
Изхождайки от горните редове, не можем да подминем и решението на СРС, което без угризения можем да определим като човеконенавистно. Преди седмица имахме възможността да констатираме, че българският съд традиционно се подиграва с жертвите и окрилява престъпниците. Тази седмица имаме възможността да повторим тази констатация и да попитаме какво трябва да стане, за да започнат жертвите и семействата им да получават дължимата справедливост, а останалите граждани и данъкоплатци – дължимата защита?
Вторият проблем е не по-маловажен – скъсаната връзка на децата с родителите. Не бива да забравяме, че най-честите жертви на педофилите са деца, пренебрегвани от родителите им, деца на разведени родители или от дисфункционални семейства, като насилникът използва самотата и нуждата от внимание и разбиране, за да оплете все още неопитното същество в мрежите си. Добре е да знаем и че самите педофили – когато не са обикновени нарцисисти, социопати и/или психопати – най-често в детството си също са били жертви на сексуално насилие, т.е. не е изключено част от днешните им жертви момчета в бъдеще да поемат по стъпките им и да продължат веригата на злото. Не на последно място трябва да имаме предвид, че детето ни може да стане жертва не само на непознат педофил аутсайдер, но и на близък човек – роднина или приятел – с безупречен образ в обществото, когото никога не бихме заподозрели в подобни отвратителни действия. Ето защо доверието между детето и родителите е от изключително значение, за да бъде предпазено то от лапите на хищника.
Като трети проблем сме длъжни да изведем цензурата, налагана от „Фейсбук” и „Ютюб”. Защитниците им обикновено използват аргумента, че става дума за частни компании, които имат правото да определят съдържанието на платформите си. Въпросът е, че те не са обикновени частни компании, а социални мрежи, които имат огромно влияние върху обществено-политическите отношения, върху медиите и върху личния живот на милиарди. Освен това и „Фейсбук”, и „Ютюб” са с претенциите за морални стожери, но докато всеки педофил е свободен да встъпи в контакт с детето ни чрез тях, на нас ни е отказано правото да го разобличим на същата територия. Човек остава с впечатлението, че въпросните компании са загрижени повече за правата на насилниците, отколкото за тези на жертвите и изобщо за безопасността на потребителите си. На този фон моралните им претенции изглеждат кухи и смешни. В този смисъл би било редно националните законодателства да помислят за криминализиране на цензурата, закриляща престъпници, и упражняването ѝ да се смята за съучастничество.
Последният проблем, на който ще се спрем, е липсата на познания относно педофилията, пречеща на родители, учители и на обществото като цяло да разпознава не само педофилите, но и признаците на преживяно насилие у жертвите им, което е повод българските медии да помислят за кампания, подобна на чилийската, или ако това не е по-силите им, най-малкото някоя от националните телевизии би могла да излъчи „Лабиринтът на Алисия” в праймтайма и да използва случая за образоване на зрителите по темата.
В заключение: няма и не може да има оправдание за педофилията! Това е престъплението, за което трябва да бъде налагано възможно най-тежкото наказание без никакво обсъждане и с нулева грижа за човешките права на насилниците, които не следва изобщо да бъдат третирани като хора. И докато чакаме законодателната власт у нас да приеме адекватни закони, ни остава да благодарим на Ален и съратниците му за това, че макар и деца, вършат работата на безхаберните възрастни.
