Един сюрреалистичен дебат за образованието и състоянието на западната култура ни предлага урок по медийна манипулация в реално време, както и демонстрация на правилния подход към пропагандата. Става въпрос за журналистическата истерия около нов закон във Флорида, предвиждащ засилване на родителските права и възпиращ сексуалната индоктринация на ученици до 7-годишна възраст. Според текста родителите трябва да имат право на информация за благосъстоянието на децата си в учебно време, да притежават достъп до училищните програми и материали. Законът позволява на родителите да съдят училищни институции, които окуражават неприемливи дискусии за сексуална ориентация и джендър идентичност в детската градина и до трети клас. С други думи, това е закон, с който се дава право на родителите да знаят дали 5-годишните им хлапета не са попаднали в ръцете на екстремни LGBT активисти, които промиват мозъците им с антинаучни догми и им говорят за смяната на пола като за смяна на прическата. Или нещо още по-лошо – дали не са жертви на промъкнали се в образователната система педофили.
На фона на изобилие от скандални разкрития за потресаваща сексуална индоктринация в класните стаи дори при най-малките ученици, такъв закон е най-логичното действие на политици, загрижени за психическото здраве и физическата сигурност на децата. „Небинарната, сексуално флуидна, трансджендър“ версия за света вече има огромно, непропорционално влияние в развлекателните платформи, социалните мрежи и висшето образование, но е меко казано проява на здрав разум да бъде държана колкото се може по-далече от тригодишни дечица. Нали? Зависи кой питате.
Големите медии осъществиха зрелищна подмяна на същността на закона и организирано го озаглавиха „Законът „Не казвай гей“. Като по програма повечето издания изпълниха информационното пространство с манипулативни внушения и откровени измислици, създадени с цел провокиране на обществено възмущение и корпоративни бойкоти на Флорида. „Не казвай гей“ се наложи като неофициалното име на закона, в който никъде не се споменава думата „гей“. Основната опорна точка е, че Флорида забранява на учителите да обсъждат сексуални теми изобщо. Удобно се пропуска, че става въпрос за малки деца до 7-годишна възраст, а основната цел на закона е да даде повече информация на родителите за това какво се случва в клас. Кой нормален човек би подкрепил учител, който промотира смяна на пола или сексуалната ориентация пред първокласници и държи да е институционално защитен от родителска реакция?
Измъкваме се от неудобните в случая очертания на термина „нормален“, за да се насочим към „черната медийна магия“ за превръщане на закон срещу педофилията и индоктринацията на деца в „омразен акт срещу основните човешки права“
Още в края на февруари от ABC зададоха тон със заглавието „Подкрепеният от Де Сантис закон „Не казвай гей“ предизвиква възмущение“. Подзаглавието е „Администрацията на Байдън нарече текста „омразен“. Ето как в една „информация“ се съсредоточава толкова много от модерната медийна манипулация. Като в комикс за тийнейджъри, губернаторът на Флорида Рон Де Сантис е лош, а президентът Байдън – добър.
От CBS продължават „правилната“ линия с материал, който е озаглавен: „Флорида напредва със закона „Не казвай гей“, който ще забрани ЛГБТ дискусии в училищата“. Почти нищо в това заглавие не отговаря на истината.
Другата ефирна институция NBC се държи почти умерено на този фон – „Законът „Не казвай гей“: Сенатът на Флорида гласува противоречивата LGBTQ мярка“. Отново обаче манипулация – законът е против всякакво откровено сексуално съдържание за най-малките деца и изрично очертава ролята на родителите в боравенето с такава информация и с благосъстоянието на невръстните момичета и момчета. Нещо, което преди тази своеобразна културна революция, беше познато като здрав разум.
Такъв не откриваме в обществената американска медия NPR, която информира, че „Флорида е приела противоречивата мярка, наречена „Не казвай гей“ от критици“.
След като направиха всичко възможно да вкарат манипулативната фраза „Не казвай гей“ в публичния дискурс, медиите преминаха към втората фаза на дезинформационната си кампания. Тя се изразява в засрамване на корпорации и призиви за бойкот. Журналистите си избраха „Дисни“ – прогресивна и влиятелна компания с традиции в този щат. Алгоритъмът вече е познат. Изданията се оплакват в хор, че дадена компания не бойкотира съответното лошо нещо. Когато под натиск бизнесът все пак се подчини, вече се публикуват материали за „естествената“ и „морално правилна“ реакция. Създава се усещането, че е напълно очаквано корпорациите да се месят по този начин.
От Business Insider слагат картите на масата с топ пропагандно заглавие: „Дисни“ стои встрани от закона „Не казвай гей“ във Флорида, въпреки протестите“. Vanity Fair подкрепя организираната акция с материал за Джон Оливър, който „критикува реакцията на „Дисни“ към „Не казвай гей“ закона на Флорида“.
След дни на подобен наситен медиен натиск, от „Дисни“ се подчиниха и остро разкритикуваха Де Сантис и антипедофилския закон. Това даде възможност на медиите да отразят нещо, за което организирано са работили и призовавали, като „новина“ извън тяхното влияние.
BBC написа: „Дисни“ се извинява за „мълчанието“ си около закона „Не казвай гей“. Тук много по-правдоподобно заглавие би било нещо в стил: „Дисни“ се пречупи след една седмица медиен натиск“.
И така стигаме до бойкотите. PBS информира че, „служители на „Дисни“ планират демонстрация срещу закона „Не казвай гей“ във Флорида“. „Новината“ е повторена от почти всички водещи корпоративни издания в идентичен стил. И това са така наречените информационни материали. А при „коментарните“ и „аналитичните“ продукти задължителното „Не казвай гей“ се съчетава с думи като „хомофобия“, „омраза“, „нарушаване на човешки права“.
Как се отговаря на подобна пропаганда, продукт на добре организирана машина? „Злодеят“ Рон Де Сантис демонстрира какво се прави в една публична размяна на реплики (https://www.youtube.com/watch?v=nXjB30rAUbw) с журналист, обиколила вече света като пример за подобаващ подход към медийната манипулация.
Журналист: Искам да ви питам за закона, който критици наричат „Не казвай гей“…
Де Сантис: Това ли пише в закона?
Журналист: Не, но вие…
Де Сантис: Това ли пише в закона?
Журналист: Аз Ви питам за…
Де Сантис: Аз искам да ми кажете какво пише в закона, защото налагате фалшив наратив. Няма значение какво казват критиците.
Журналист: Пише, че се забраняват инструкциите в клас за джендър идентичност и сексуална ориентация.
Де Сантис: За кого се забраняват?
Журналист: Ами зааа…
Де Сантис: За деца до 7-годишна възраст! Ето защо хората не ви вярват – вие не сте честни и не им казвате какво наистина пише в закона. Налагате фалшиви наративи. Ние обаче искаме да сме сигурни, че родителите ще могат да пращат децата си в детска градина без да има опасност подобни неща да бъдат вкарани в обучителната им програма.
Не можем да го кажем по-добре от Рон Де Сантис. Ето как се отговаря на системната журналистическа манипулация. За нейните механизми и мании може да четете в „Ах, тези медии“.
снимка: Gage Skidmore
