„Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат“

Понеделник вечер, 19-и ден от войната в Украйна. Редакторката в руския „Первьiй канал“ Марина Овсянникова нахлува в студиото по време на централната новинарска емисия и застава зад водещата с предварително подготвен плакат, на който пише: Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаци срещу войната“.

Благодарение на медиите и социалните мрежи, новината обиколи света, а Овсянникова се превърна в знаменитост. И как не – подобен акт е рядко срещан дори в демократичния свят, а какво остава за Русия, където такава дързост може да причини сериозни неприятности на извършителя. Затова преди всичко трябва да признаем каква смелост се изисква за всяка форма на протест в Русия – и в мирно време, но особено сега. И Овсянникова, и хилядите руски граждани по антивоенните протести се излагат на реален риск, за разлика от средния западен дърдорко.

Логично, журналистката бе задържана. Не особено изненадващо, бе намерено и видеообръщение от нея, записано преди акцията. В него акцентът бе върху това как Русия е агресор в Украйна, а медията (и лично Овсянникова) са отговорни за прокарване на пропаганда и зомбиране на руските зрители.

На следващия ден напрежението се покачваше, журналистката часове наред бе в неизвестност (дори за адвокатите ѝ), а в медийното пространство плъзнаха предположения, че я грозят между 10 и 15 години затвор – заради наскоро приет закон, който забранява т. нар. „специална военна операция“ в Украйна да се квалифицира като война.

В крайна сметка смелата жена бе набързо осъдена да заплати глоба в размер на 30 хиляди рубли (около 500 лева), като алтернативите на тази присъда бяха общественополезен труд или 10 дни затвор. Просто такива са възможните наказания по съответния член, по който бе обвиняема  – за нерегламентирана публична дейност.

В никакъв случай не желая да омаловажавам присъдата. Макар и да не изглежда кой знае какво (особено на фона на дългия срок затвор, споменат по-горе), това все пак е наказание за изразена гражданска позиция – нещо, което по презумпция би трябвало да остане без административни последици. Поне така сме свикнали през последните 30-ина години. Но в Русия, както е известно, нещата стоят другояче.

В същото време обаче остава усещането за някакъв сценарий. Медиите настройват обществеността за грозни сцени на брутална репресия спрямо „свободата на словото“ (за връзката между войната и пропагандата вече писахме, при това няколко пъти – тук, тук и тук). Държави като Германия и Франция предлагат убежище на Овсянникова. Даже френският президент щял да обсъжда казуса с руския си колега Владимир Путин.

И накрая – 250 евро глоба…

Май медиите (заедно с техния актуален пропаганден наратив) употребиха колежката си. Което само по себе си нямаше да е голяма драма, но ако го свържем с едно друго събитие, се натрупва материал за размисъл.

В края на миналата седмица стана ясно, че платформите на компанията „Мета“ – Фейсбук и Инстаграм, ще разрешат на потребителите си да използват призиви за насилие срещу руски военнослужещи заради инвазията в Украйна. Това решение е безпрецедентно –допускане на „език на омразата“, срещу което дигиталните платформи винаги (на думи) са се обявявали. В действителност, високотехнологичните компании отдавна спазват избирателно това правило, налагайки цензура спрямо политически некоректни личности и идеи – помним и скандала с манипулирането на Гугъл, и репресията срещу все още действащия президент на САЩ Доналд Тръмп. Сега това е напълно официализирано – формалният повод е руската военна агресия срещу Украйна.

Това обаче „мина покрай ушите“ на българските медии – някои дори не му обърнаха внимание, а други се задоволиха само да го отразят, обикновено в контекста на руското блокиране на тези платформи за територията на Федерацията. Без коментари, анализи и размишления…

Кой каквото ще да казва, но става дума за послания (или цензурирането им). Когато се навират в лицето на медиите (ах, тези медии!), посланията получават гласност (Овсянникова). Но абстрактното, хипотетичното им (не)появяване не предизвиква интерес. Когато за свободата на изразяване трябва да рискуваш бъдещето си, те забелязват. Но нужно ли е преди това всички медии и социални мрежи да се докарат до дереджето на „Первьiй канал?“

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Димитър Петров

Димитър Петров е роден през 1978г. в София. Магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Туристически дестинационен мениджмънт от Университета в гр. Бреда, Нидерландия. Секретар на "Един завет" - Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България. Член на Младежки консервативен клуб. Има множество коментари във водещи български медии.