Тези дни в ефира на БТВ се завъртя ново предаване – „Защо, господин министър?”, с водещ Мария Цънцарова. Гост в първото издание беше министър-председателят Кирил Петков. То ни даде възможността да направим ясно разграничение между обективната журналистика и политическия активизъм.
Първото, което направи впечатление на по-наблюдателните зрители, жадуващи за безпристрастна журналистика и спорове, в които да се роди истината, беше добронамерената водеща, съвършено различна от агресивната и манипулативна Цънцарова, която малко по-рано спретна в ефир тричане на Ангел Джамбазки заради един измислен скандал, размахвайки несъстоятелни аргументи и правейки абсурдни заключения, които евродепутатът обори с лекота и я направи за смях. В новото предаване не видяхме опорни точки, с които журналистката да обстрелва госта си. Тя не го прекъсваше, не му противоречеше, не го предизвикваше, не го нападаше и не изопачаваше факти в стремежа си да го злепостави. Напротив. Пред Петков Цънцарова изглеждаше хрисима, сговорчива и търпелива, а на лицето ѝ през цялото време се четеше искрена симпатия и известно съчувствие в противовес на нескритото отвращение в погледа и в тона ѝ към Джамбазки. Водещата не реагира дори когато министър-председателят не можа да отговори каква е цената на хляба, независимо че въпросите най-вероятно са му били предоставени предварително и е имал време да се подготви, макар че, от друга страна, помним как се беше подготвил с разказ на Чехов. За неудобни въпроси, като този уместно ли е министър-председател да нарича чужда държава (воюваща близо до границата на неговата собствена и от която страната му е енергийно зависима) бензиностанция с ракети и дума не можеше да става.
От самото начало Цънцарова се постара да предразположи премиера и да го накара да се почувства в сигурни води. Въпросите се редяха един след друг, задавани с все същия грижовен тон на майка към дете. В даден момент интервюто се оказа толкова монотонно, че ако страдате от безсъние, спокойно можете да го изгледате като заместител на хапчето за сън. В крайна сметка основното послание на безкрайно отегчителния и с нулева информативна стойност разговор сякаш беше да се осведомяваме от официалните канали на Министерския съвет, за да не станем жертви на хибридната война.
Предаването започна с войната в Украйна и опасностите, които носи за България, като Петков определи украинските ядрени централи като най-големия риск за страната ни. Цънцарова сякаш се опита да го засече с въпроси защо все още няма създаден щаб, който да подготви населението за евентуална тревога, и защо бежанците не получават човешко отношение като в другите държави, но цялата ситуация създаде усещането за симулация на опит за засечка, колкото водещата да не изглежда съвсем пристрастна.
Последва темата за поскъпването на живота от началото на мандата на правителството. Тук дойде и въпросът колко струва един хляб, на който Петков отговори, че зависи от хляба, и прехвърли разговора към пшеничения резерв на страната. Реакция от водещата нямаше, а спокойно можеше да коментира, че ако премиерът наистина се стреми да е близо до хората, е логично да се поинтересува от цените на основните хранителни стоки.
Втората част беше посветена на отношенията между България и Русия. Петков разказа за срещата си с руския посланик Елеонора Митрофанова, а впоследствие изрази възхищението си от украинския президент Володимир Зеленски и неговото правителство.
В третата част бяха обсъдени отзвукът на войната във вътрешнополитическия ни живот и уволненият министър на отбраната Стефан Янев.
Стана дума и за Шипка. Премиерът благодари на служителите на НСО, но постави под съмнение организацията от страна на ръководството. В типичния си стил той призова президента да направи анализ на случилото се.
Черешката на тортата беше оставката на главния прокурор Иван Гешев.
В края на разговора министър-председателят поиска прошка, че не изпълнява обещанията си достатъчно бързо, и увери българския народ, че не е взимал решения под влияние на чужди интереси.
Освен липсата на питане за бензиностанцията с ракети, не чухме и задълбочени въпроси как правителството възнамерява да се справи с тежките последствия от икономическата криза, подсигурило ли е резервен вариант в случай, че доставките на газ за Европа прекъснат, как ще се погрижи за бежанците, ако престоят им в България се окаже по-дълъг от очакваното, и защо министър Бойко Рашков арестува деца пред Паметника на Съветската армия. Въпрос за отношенията ни със Северна Македония също липсваше, въпреки че войната не е прекратила речта на омразата към страната ни в югозападната ни съседка. Нямаше да е излишно премиерът да даде обяснение и за милионите, поверени в ръцете на семейство Лорер, както и за назначаването на партийни калинки на ключови позиции във властта. Накрая, като стана дума за Гешев, водещата можеше да попита той ли е виновен за безобразната присъда на Кристиан Николов – убиеца на Милен Цветков, и не е ли по-важна реакцията срещу съда, подиграващ се с жертвите и окриляващ престъпниците, отколкото да бъде отстранен неудобният главен прокурор. Ако на мястото на Гешев беше удобен човек, дали Николов щеше да получи по-сериозна присъда?
Цялостното представяне на Петков в предаването заслужава оценка „Среден (3)”. Въпреки медийния комфорт и обгрижване той през цялото време изглеждаше напрегнат – досущ като провинил се ученик, извикан на разговор при директора. Ако целта на интервюто е била да успокои зрителите, изтощени от двете години пандемия и разтревожени от все по-тежката икономическа криза и от войната в Украйна, то тя едва ли е била постигната. Цънцарова нито за миг не се опита да притисне премиера и все пак той изглеждаше паникьосан и безпомощен като човек, попаднал неочаквано в ситуация, с която няма представа как да се справи, и единственото, което му остава, е да приложи метода на пробата и грешката, за ужас на хората, чиито съдбини са поверени на управник, който вместо да вдъхва сигурност, буди съжаление.
Пред зрителите за пореден път лъснаха и отчайващото му ниво на български език, както и липсата на дар слово. В течение на разговора се редяха езикови абсурди, като: „бонбандировки”, „заплаха върху”, „да се направят мерки”, „всичките тези ефекти направиха едно поскъпване на живота”, „уважение и респект”, „България ще говори С един глас с Европейския съюз”, „заплахите, които Путин направи”, „решението, което направихме”, „това, което искам да благодаря на…”, „да дадеме нашата чест”, „НСО е под президента”, „направи най-добрата аргументация” и т.н. Стара новина е, че министър-председателят спешно се нуждае от уроци по български и по ораторско майсторство, както и да усвои някои елементарни правила на дипломацията.
Какво ново внесе в ефира „Защо, господин министър?”? След дебюта му отговорът е един – нищо. Чухме въпроси, които очевидно бяха предоставени предварително и обсъдени с екипа на Кирил Петков, назубрени отговори, изобилстващи от клишета и които вече бяхме чули в новинарските емисии, и водеща, която приличаше по-скоро на психолог и спести на министър-председателя дискомфорта от неудобните питания. Обсъдените теми безспорно бяха значими, но представянето им беше повърхностно, а разговорът беше на ниво десети клас. Цялостното усещане беше не за публицистично предаване, а за политически активизъм и пиар на правителството. Предвид факта, че по-голямата част от медиите (ах, тези добронамерени медии!) са не просто благосклонни към Кирил Петков и министрите му, а приличат на обслужващ персонал, изникват въпросите беше ли нужно на БТВ да добавя още едно предаване към всеобщия хор и кому е нужна журналистика, лишена от конструктивен диалог и градивна критика? Май беше по-добре телевизията да ни спести това предаване и да остави интервютата с господа министрите на Цветанка Ризова и на Светослав Иванов, които дори да имат пристрастия не ги показват толкова явно.
Изображение: бТВ
