Какво отбелязахме на 10 март, знаете ли? Ако прехвърляте вчерашните вестници, разчитайки от тях да разберете – няма да имате късмет. Новинарските емисии на телевизиите споменаха годишнината, но специално предаване, посветено на датата, нямаше. Повечето сайтове отразиха датата, но думата е точно и просто това – „отразяване”, нищо повече.
А всъщност 10 март е една от най-светлите дати в нашата история. Дата, която би трябвало да се отбелязва тържествено, за нея трябва да се пише, да има документални филми, предавания, да се учи в учебниците. Една от датите, заради която можем и трябва високо да вдигнем главите си. Дата, за чието величие принос имат всички – властта, обществените фигури, Църквата, народът. Защото на 10 март 1943г. цар Борис III отменя постановлението на правителството за депортация и спасява българските евреи. 79 години от чутовния подвиг на България, осмелила се да се противопостави на плановете на нацистка Германия. Някои ще кажат – но 10 март е обявен и за Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. Как ще е светла дата? Светла е, защото в едни от най-мракобесните времена, когато държавите от цяла Европа изпращат своите евреи в концентрационни лагери, малкото царство казва „не”.
В страницата, където до името на всяка страна е отбелязано колко са жертвите на геноцида, срещу нашата стои 0. Нула! И 50 000 спасени! Полша, Германия, Унгария, Франция, Латвия, Румъния, Гърция, Нидерландия, още редица други, както и никоя друга страна всъщност, няма нула срещу името си. Ние спасяваме всички евреи от територията на царство България, включително и тези, които не са български граждани, но по време на войната се намират в страната ни. Поради тази причина, ние сме и единствената страна, в която евреите след войната са повече отколкото преди нея.
Как все пак беше отбелязана тази годишнина от нашите медии? Бегло… Телевизиите засегнаха датата в новинарските си емисии, като единствено „нова” горе-долу се отсрами с гостуването в „Денят на ниво” на Яков Джераси, председател на Международната фондация „България”. Думите, които каза, би било хубаво да бъдат чути и разбрани от всички, защото в тях е истината: „Благодарение на България спасените евреи научиха за Холокоста само от разкази”, допълвайки, че трябва да има дата, която акцентира на българския принос. „Предлагаме да има ден, който да обръща внимание и на по-малките страни, които не са дали множество големи личности в световната история по темата, но са направили велики неща, за разлика от други нации. Важно е да има ден, който да почита стореното от България по спасяването на евреите”.
Редно е да отбележим, че БТА и БНР излязоха с няколко материала по повод днешната годишнина, като агенцията споменава и церемонията, проведена за първи път пред Стената на българските праведници на света в двора на 134-то училище „Димчо Дебелянов”, както и присъствието на посланика на Държавата Израел в България Йорам Елрон, чиито думи бяха пределно ясни: „Славната българска глава от историята на Втората световна война, в която са спасени ВСИЧКИ евреи на тази страна, се откроява като ярка пътеводна светлина в мрака, погълнал Европа през онзи период, известен като Холокост“.
За рупорите на либералния глас у нас, винаги готови на битка на живот и смърт срещу лошия и хомофобски настроен българин, сред които dw и Свободна Европа, такава годишнина не съществува. Единствено „Дневник” пуснаха кратка дописка, чийто акцент обаче беше: „Депутатите почетоха с едноминутно мълчание и ставане на крака паметта на жертвите на холокоста и престъпленията срещу човечеството”.
Но освен отразяването, по-точно липсата на такова, впечатление прави и друго нещо. Информацията почти навсякъде е еднотипна. И почти във всички дописки, да не кажем във всички, липсва приносът на цар Борис III. Разбира се, че Православната ни църква, в лицето на софийския митрополит Стефан и пловдивския митрополит Кирил са с безспорни заслуги за предотвратяването на депортацията на стотици евреи. Разбира се, че имената на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, на 43–мата народни представители, както и на редица общественици, са записани със златни букви в историята ни. Но има една роля, която е не по-малко безспорна, а от години се правят опити да бъде принизена. За Негово Величество Цар Борис III е думата. Защото цар Борис III Обединител е този, благодарение на чийто подпис, евреите от България НЕ са били депортирани. И при двата опита за депортация ТОЙ е казал „не”.
И „спорът”, който от години се опитват да разпалят някои дребни души, а именно съдбата на съдбата на тракийските и македонските евреи, която е по-различна от тази на българските им братя, е отдавна изяснен. България, в частност Цар Борис ІІІ не носят никаква вина и отговорност за тяхната съдба, тъй като обещаните на България земи, са щели да бъдат част от страната ни след края на Втората световна война. Евреите по македонските и тракийски земи никога не са били смятани за български поданици. Районът не е бил административно български, а макар да сме имали войска на македонска територия, тя е била под германско командване. Точка!
A най-жалкото е, че до ден днешен, пример за което е и вчерашната годишнина, медиите ни не успяват – къде неволно, къде напълно съзнателно, да отбележат достойно нашия чутовен принос към световната история.
Ах, тези медии, може пък някога да осмислят думите на един от най-изтъкнатите познавачи на историята от онзи период, а именно Михаел Бар-Зоар, който е роден в София през 1938г. и емигрирал в Израел през 1948г., и който казва: „Българите достигнаха до величието и сега е тяхна отговорността, както и на тези, които я подкрепят, да прокламират тази история за благото на бъдещите поколения по света.”
снимка: Етюд-и-те на София
