Медиите и Великият пост

Днес настъпи Великият пост. Известен още като Светата Четиридесетница, постът преди най-големия празник в Църквата – Възкресение Христово, отново ще мобилизира духовните сили на милиони православни християни, които ще спазват не само лишение от определени храни, но и духовно ще се опитат да надградят себе си и да се доближат до Бога. В храмовете ще започне отслужването на особен вид богослужения, ще се чете покайният канон на св. Андрей Критски, акатистът към Майката Божия; ще се отслужват Велики повечерия и Църквата ще измолва от Бога прошка за греховете на човеците по целия свят.

Как обаче медиите у нас отразяват настъпването на поста и въобще църковните празници? Само до преди петнадесет  години този въпрос би бил риторичен, а отговорът би бил – Не, не се отразява!

Днес ситуацията е доста по-различна. Почти всички медии у нас, започвайки от традиционните – телевизия, радио и вестници, и стигайки до онлайн медиите, отразяват духовния живот. Разбира се, в известяването ни за църковните празници, събития и новини, може да бъде забелязан различен подход в зависимост от медията, която говори върху даденото събитие. Например по-политически ориентираните медии отразяват по-слабо църковния живот, докато медиите с по-обществен уклон дават по-голямо пространство за отразяване на тези новини.

През последните години у нас се появиха и редица църковни рубрики и предавания. Например през 2017 г. бе стартирана официална страница на Св. Синод във вестник Стандарт. Там всеки петък се публикуват новини, църковни проповеди, наставления и други духовни текстове. Освен тази рубрика вестникът отразяваше и ежедневните църковни празници в колонката „Църковен календар“ (докато бе ежедневник). По същото време във вестник 24 часа се появи (всяка събота) аналогична страница за Православната вяра. Вестник Телеграф два пъти годишно издава вестник „Християнче“, в което се публикуват проповеди и духовни текстове, насочени към децата.

От години БНТ и БНР са обществените медии, които също подробно отразяват духовния живот в страната. Разбира се, в емисиите новини на тези медии по-малко се говори за настъпването на поста или църковните празници, а ако темата бъде засегната, обикновено е в края. Все пак двете обществени медии имат определени седмични предавания, които се спират подробно върху църковно-обществения живот. В БНТ това са „Религията днес“ и „Домът на вярата“, в БНР – „Благовестие“; трябва да споменем, че БНТ2 всяка неделя излъчва на живо и неделната литургия от различни храмове в страната, а БНР и БНТ предават директно богослуженията за големите християнски празници. БТА, като друга обществена медия, също започна активно отразяване на събитията от живота на Българската православна църква. С назначаването на новия генерален директор всекидневните бюлетини на телеграфната агенция започват с честваните за деня светии, както и други църковни празници или годишнини, касаещи Църквата.

По отношение на другите национални телевизии – bTV, NOVA, Bulgaria ON AIR, ТВ Европа и други, трябва да кажем, че те нямат определени църковни предавания или рубрики (с изключение на NOVA, която години наред излъчваше предаването „Иконостас“, но в твърде негледаемо време – около 6:30 сутринта в събота и неделя) за духовния живот. Но при настъпването на поста, както е сега, те отразяват и съобщават, че християните ще постят до Великден, което обаче е твърде оскъдна информация. Репортажи за църковните празници могат да бъдат гледани сравнително рядко, като обикновено това се случва по време на по-големите такива – Рождество Христово, Пасха, Успение Богородично и други.

При онлайн медиите нещата стоят по-различно. В интернет пространството съществуват и не малко православни сайтове, като от 2009 г. Българската православна църква има свой официален такъв. Големите медии като Дневник, Off news, Клуб Z, както и онлайн изданията на Труд, Стандарт, 24 часа, публикуват често съобщения за църковните празници. Повечето от тях директно копират текстовете от книгата „Жития на светиите“, която я има онлайн. Някои от сайтовете смесват църковните теми с езически обичаи, суеверия и традиции. Такъв пример е сайтът faktor.bg и неговата рубрика „Вяра и демони“. В сайта „Свободна Европа“ почти не може да бъде открита новина за църковния живот в България, нито за някой от големите празници, нито каквато и да е друга. Могат да бъдат прочетени коментари, в които се споменава Църквата, но в повечето случаи не с положителен знак. В mediapool.bg могат да бъдат открити теми, свързани с БПЦ, но повечето от тях изглеждат като инцидентно публикувани, а не следващи някаква рубрика или поредица.

Проблем в излъчването на репортажи за църковния живот е, че ресорни репортери и журналисти по тази тема, в нашите медии отдавна няма. Обикновено това го правят журналисти, които отразяват по-обществените теми или дори политически такива (в по-малките медии журналистите са буквално пенкилери, принудени да разбират от всичко, но това е тема за друг текст), като често се случва да публикуват непроверена информация, взета от интернет. Така наблюдаваме куриозната ситуация църковните празници да бъдат преплетени с езически традиции и множество суеверия. Такъв пример е, че на празника на св. Йоан Кръстител, 24 юни, рано сутрин се събират 70 билки, считайки се за лековити; такъв пример е и Велики Петък, когато (според суеверието) не бива да се къпеш и миеш, но ако го сториш, трябва да сложиш пирон във водата, в която се миеш, като символ на пироните, забити в кръста Христов. В неделя на Всеопрощението също могат да се видят подобен род публикации за прескачането на огньове, връзването на червени конци, гонитбата с варено яйце и прочее.

Подобен род публикации създават у читателя мнението, че суеверните традиции са църковни, а изпълнението им не противоречи по никакъв начин на неговия християнски живот (особено ако за тях се говори на фона на храм, свещи и икони). Много от медиите и журналистите считат, че отразяването на църковните теми не е достатъчно интересно, а оттам и не толкова рейтингово. Поради това се случва така, че се отделя повече внимание на традициите, а не толкова на основната тема, около която всъщност са се създали тези обичаи.

В националните телевизии можем да видим репортаж (с продължителност поне 3 минути, плюс живо включване) за традиционната трапеза на Бъдни вечер и колко на брой трябва да бъдат ястията, но не и такъв с толкова голяма продължителност, разясняващ смисъла на празника, за евангелското събитие, тълкувание и проповед по повод голямото духовно тържество, възпоменаващо рождеството на Спасителя. По същия начин на Възкресение Христово отразяването на пристигането на Благодатния огън (което е важна тема) бива по-задълбочено отразено, отколкото това да се отдели място на духовенството да говори повече за самия празник, за тържеството на тържествата, за настъпването на спасението на човека, както пее Църквата в този ден.

Има и такива медии, които обикновено със сладката вода предлагат на читателите си и горчива, като редом с църковните теми, представят такива, които уронват авторитета на Българската църква, акцентират прекалено много на скандали или целенасочено критикуват, но не похвалват събития, свързани с църковния живот (строежа на храмове, възобновяване на манастири и пр.), но смятам, че тях не е и нужно да споменаваме тук.

Медийното пространство у нас се промени много през последните двадесет години. Поколението нови журналисти са по-добронамерени към Църквата, и с радост, желание и любопитство отразяват нейния живот. Ще спомена само, че през 2019 г. БПЦ организира катехизационен семинар за журналисти, който се състоя в Троянския манастир, но заради настъпването на пандемията подобни събития не можеха да се проведат през 2020 и 2021 г. Възможно е през настоящата година тази идея да бъде възстановена.

Може би в съобщаването на църковните празници медиите и журналистите биха могли да положат по-големи усилия в това да се опитат да надграждат и обогатяват у зрителите, слушателите и читателите си, знанията им за църковния живот и Православната вяра. Биха могли да бъдат създадени повече рубрики, предавания и поредици, в които да се говори по-задълбочено за вярата ни, а не толкова да се акцентира върху традиции, суеверия и обичаи (които несъмнено са интересни, но не са центърът и смисълът на християнския ни живот).

В отразяването на настъпването на Великия пост не е достатъчно да кажем само, че християните ще се лишат от определени храни, но да кажем защо те ще го направят. Какъв е смисълът от този пост и до какво ни отвежда. Защото Великият пост не е просто диета, хранителен режим или практика, в която се очистваме от токсините в организма ни. Светата Четиридесетница е време, в което преосмисляме живота си, променяме посоката му, обръщаме поглед навътре в сърцето си и се опитваме да се очистим от пороците, които са обвили душата ни, изкореняваме вредните навици, събеседваме с Бога (в молитва), посещаваме повече храма и ставаме съпричастни на църковните тайнства, най-вече на тайнството на Светата Евхаристия в причастяването с Тялото и Кръвта Христови.

Често, залети от информационния поток, който напоследък е доста наситен с лоши новини, забравяме, че всъщност смисълът на нашия живот е да достигнем спасение на душите си. За това е редно да се подсещаме от време на време, че не сме оттук и сме за малко. Само помнейки тази максима, можем да задълбочим знанията си във вярата, да се опитаме да станем по-добри и да придобием онзи мирен Дух, за когото един от отците на Църквата говори. Придобием ли този Дух, хиляди около нас ще се спасят.

Изображение: БНР

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Ангел Карадаков

Ангел Карадаков е завършил Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Своите дейности и интереси развива в сферата на медиите. Главен редактор е на православния сайт „Добротолюбие“ и водещ на едноименния подкаст в социалните мрежи. Автор е на статии и репортажи, свързани с живота на Българската православна църква, както и на множество социални и обществени теми във в-к „Стандарт“, БНТ и ТВ „Европа“.