Когато две пропагандни машини се сблъскат, то е все едно две галактики минават една през друга. Чувал съм, че разстоянията между звездите са толкова огромни, че ако две галактики се сблъскат, изобщо няма да настане катаклизъм, а ще преминат една през друга без сътресения, без да се докоснат. И действително, дори в разстоянието до нашата скромна луна, дето ни се струва, че ако се протегнем, ще я пипнем с ръка, могат да се наместят всички планети от слънчевата система, барабар с Юпитер и Сатурн. Какво остава за разстоянията между звездите – грахови зърна на различни континенти!
Така и когато се сблъскат две пропаганди. Уж действителността е една и съща, уж говорят за едни и същи събития, уж изглеждат като едно общо небесно явление, като общ информационен поток, но всяка от тях си има център и около него гравитират съответните медии – телевизии, радиостанции, вестници, списания, социални мрежи, блогове, влогове, подкасти и канали. Около западната мегапропаганда гравитират едни медии, около руската мегапропаганда гравитират други медии. И никой не може да ги извади от орбитите им. И не винаги си служат с лъжи. Много често си служат с истини, защото и истината може да обслужи една или друга гледна точка, да постигне едно или друго внушение, стига да е правилно подбрана и подредена, преди да бъде предложена на публиката.
Представете си, че медиите, гравитиращи около различни и даже противникови мегапропаганди, получат задачата с едно изречение да опишат кой, да му се не види, е Иван Стамболов. Ето какво би се получило:
ФАКТ: Иван Стамболов всеки ден пише по една хубава статия, a докато я пише, изпива половин бутилка уиски.
ПРОПАГАНДА 1: Иван Стамболов всеки ден пише по една хубава статия.
ПРОПАГАНДА 2: Иван Стамболов всеки ден изпива по половин бутилка уиски.
Или пък нещо по-актуално:
Зеленски е нацист, бандеровец, дошъл на власт чрез преврат комедиант, подложил на геноцид населението на Източна Украйна, финансиран от еретическия Запад.
Путин е нацист. Путлер. Маниакален империалист. Тиранин. Лудо джудже с малка пишка върху ядрения бутон (според „Шарли Ебдо“ – едно като цяло безвкусно издание).
Двете пропаганди са единодушни в едно: и двамата са нацисти. И това не е случайно. Ако достатъчен брой хора се съгласят, че някой е нацист или поне започнат да свързват името му с вълшебната думичка „нацист“, то нали се сещате колко трудно ще бъде за врага да се изкаже в негова защита? Ама той защитава нацисти! Сигурно одобрява и холокоста! Пфу!
Откъде знаем ние какво се случва по света? В 99% от случаите научаваме от медиите. И не само научаваме, но и си оформяме мнение. Рубриката „Новини“ ни запознава с дадени (избрани) факти, а пък рубриката „Анализи и коментари“ ни предлага тълкувание, удобна гледна точка, която, ако ни мързи да разсъждаваме, можем да приемем за своя. Но откъде медиите знаят какво се случва по света? Знаменит въпрос! Научават го по няколко канала:
- Репортери и кореспонденти
- Експерти
- Информационни агенции
- Други медии
- Социални мрежи
- Слухове
- Спусната отгоре (или от някъде другаде, често неизвестно откъде) информация.
От цялата информация, която получават медиите, те не превръщат всичко в новини и публикации за вас, а си избират какво да поднесат. По този начин се определят като звезди в една или друга галактика. И още нещо. Ако ние научаваме за нещата от медиите, то откъде ги научават медиите? В много случаи те ги научават от трети места, от някакви може би медии за медиите (да не се бъркат с „Ах, тези медии!“), които на свой ред ги научават от четвърти, пети, шести и т.н. То е нещо като властта – в един момент се оказва, че всеки, дори и най-големият началник, дори и най-властният господар си има свой началник и свой господар, като първоначалният и най-висшият, абсолютният се губи някъде в заоблачените върхове на нашата фантазия. Кое е мястото, където се ражда информацията, кой е този прототоп, това място-майка? И какви ли загадъчни същества го населяват?
Ние, простите граждани, няма как да знаем, но ето ви един смел съвет: вземете двете най-люто враждуващи пропаганди, от техните свидетелства и новини вземете двете най-крайно противоречащи си твърдения, съберете ги в едно изречение и може би ще получите нещо, доста по-близо до картината на истината, отколкото в началото. Истината е истина, когато е цяла. Парчетата от истината често могат да се окажат на практика лъжа. Медиите го знаят, така че няма извинение за тях. Ах, тези медии!
Изображение: Youtube
