„Русия е бензиностанция, която се преструва на държава“
Джон Маккейн, сенатор от Републиканската партия
9 януари 2015 г.
Да, това е оригиналният цитат, който Кирил Петков, в опит да покаже остроумие, перифразира в началото на Руско-Украинската война. За тези, които не се досещат, Джон Маккейн е американският сенатор, който на 9 юни 2014 г. дойде на посещение в България като част от обиколката си в региона във връзка с анексирането на Крим. Маккейн дойде заедно с още двама сенатори, а първоначално посещението му било планирано като неофициално, на практика – тайно. След като обаче стана ясно, че са тук, беше официално оповестено, че тримата сенатори ще проведат среща с премиера Пламен Орешарски. След тази среща на официална пресконференция Орешарски обяви, че България спира проекта „Южен поток“, официално обявената причина – проверка от Европейската комисия дали има някаква нередност. За следващото не можем да твърдим, че има пряка връзка, но около 2 седмици по-късно започна аферата с банкрутирането на „КТБ“, в която немалък дял се оказа, че притежава руската външнотърговска банка – „ВТБ“. Някъде около месец след това Орешарски подаде, при това внезапно и без предхождащи индикации, оставката на кабинета си. А на 1 декември същата година Путин и Ердоган се разбраха, че „Южен поток“ става „Турски поток“ и тази история също приключи.
Започваме с тази ретроспективна прелюдия, защото паметта е невярна другарка и е хубаво събитията да бъдат припомняни, особено когато днешният ден показва някакви сходства с минали събития. Връщайки се към отминалата седмица, на 2 март някъде около 7 часа вечерта ми се обади човек. Ще го нарека така „човек“ – възпитан, образован, с добра нормална работа, държащ на икономическата си независимост, без изключителни и обострени вътрешно или геополитически пристрастия. Човекът беше искрено разтревожен и също така искрено загрижено (за което съм безкрайно благодарен) искаше да ме предупреди: да отида още същата вечер и да заредя резервоара на колата – догоре. Ето така стигна до мен онова, което предизвика пълнене на бидони, хидрофори, цистерни за мляко, че дори и найлонови торби – с гориво и което още същата вечер публично определих като резултат от хибридна атака. Не през социалните медии, не от някой от днешните политически хунвейбини, стигна до мен конвенционално, подобно на ветреца, възпят в арията на дон Базилио от първо действие на „Севилският бръснар“[1] – лека-полека, от уста на уста, с несъмнената цел да предизвика експлозия като изстрел на оръдие.
Как реагираха медиите? Всъщност за първи път бяхме свидетели на абсолютно точно и подходящо медийно отразяване с оглед на измамната, лъжовна и хибридна цел за създаване на паника. На първо място – отразяването беше ограничено и овладяно в една нормална като интензитет рамка. На следващата сутрин, а и като цяло, то се изразяваше най-вече в репортажи, които бяха повече информативни, отколкото установителни и декларативни. После по публицистичните предавания участваха няколко гости, професионалисти без отявлени политически пристрастия, които спокойно и подробно разясниха положението и най-важното, дадоха категорично да се разбере, че няма недостиг на гориво, ще рече – няма причини за паника. И толкова, нямаше никакво излишно задълбаване, задаване на тъпи и абсурдно безсмислени въпроси и както би казал народа – на търсене на теле под вола. Аз лично за първи път от доста време виждам медиите да успокояват, вместо да използват ситуацията, каквато и да е тя, за да нагнетят още напрежение.
За да не бъдем обаче прекалено ласкателни, следва да отбележим, че бяха допуснати някои пропуски. Най-същественият е, че цялата истерия беше отразена и пречупена изцяло през призмата на цените и обяснена със страх от предстоящо рязко поскъпване на горивата. А всъщност не това беше основното, което предизвика миниистерията. Главната причина беше страхът от дефицит и от въвеждането на ограничения на порциони. „От утре няма да дават повече от 20 литра, затова напълни довечера догоре!“, това беше нещото, върху което обадилият ми се човек наблегна най-вече. Тази част от манипулацията бял свят в медиите не видя. А това е проблем, защото онова, което основно кара хората да се презапасяват, не е толкова страхът, че даденото нещо ще е скъпо, а че няма да го има въобще. Страхът, че задните части ще останат необърсани доведе преди две години до пословичното вече презапасяване, а на някои места – и до реално свършване на тоалетната хартия. На този въпрос и неговата важност ще се върнем след малко.
Не мога да не отбележа и че „Нова“ телевизия става все по-изобретателна в стремежа си да бъде действителният правителствен официоз. Темата за опашките по бензиностанциите беше умело вплетена в репортажи за всякакви дефицити, които войната може да предизвика и за решителните мерки, които кабинетът вече бил взел, или ако не още – то съвсем скоро. ТВ-медията, в остър контраст с конкурентите си, покани не друг, а самият министър на енергетиката за основен коментатор на въпроса.
Обаче най-същественото е, че е почти категорично сигурно, че правилното отработване на темата с горивната истерия от медиите всъщност не е продукт на осмислено решение, а по-скоро е резултат от нещо друго. Май дори тези канибални лешояди, медиите, винаги готови да погълнат всяка пикантерия и да я превърнат (да не кажа – повърнат) и представят за „скандал“, за повод за тревога и страх, колкото и невероятно да звучи, но – факт, се пренаситиха. След две години на най-невижданата досега пандемична истерия. След нагнетяването във втората година на безброй избори, два провалени парламента и абсурдна по своя състав управленска коалиция. След донагнетяването в последните 6 месеца на енергийна криза и избили направо в космоса цени на тока. След седмица на истинска, гореща и жестока война, в деня преди националния празник истерията с бензиностанциите просто им дойде в повече и медиите капитулираха. Те просто нямаха сили да направят нищо друго, освен точно това, което е редното при такава отвратителна и нагла лъжа – да не я раздухват и да я опровергаят по най-спокойния и вдъхващ доверие начин.
И всичко щеше да приключи прекрасно, но не щеш ли, в петък Кирил Петков реши да даде специална пресконференция по случая, в която да обвини младежката организация на ГЕРБ, че едва ли не тя е организатор и инспиратор на нещо средно между вредителска акция и диверсионна операция. Същата вечер в „Панорама“ вицепремиерът Асен Василев се закани, че извършеното било престъпно и щяло да се наказва с 5 години затвор. Не знам какво имаше предвид, защото Василев не посочи конкретно престъпление. Най-близкото възможно (а това в наказателното право е доста далеч от достатъчното), което открих аз, е чл.225, ал.4 от НК, но този състав предвижда до 1 година или пробация, та явно не е той. Но пък Наказателният кодекс е голям и „петарки“ дебнат отвсякъде, а и не ми е тясна специалност. В същия ден обаче руската Дума прие закон за преследване на дисидентите срещу войната и наказването им с 15 години зад решетките – наказание, добре известно от сталинистките времена и от творбите на Солженицин. Та в същия този ден вицепремиер на страна от ЕС да заплашва с наказателна саморазправа и репресия основната опозиционна партия – това е, и то доста меко казано, крайно смущаващо. А кабинетът Петков точно беше почнал да трупа симпатии, включително сред едни от най-яростните си недоброжелатели, заради категоричната си позиция относно войната срещу Украйна, включително и с безкомпромисното отстраняване на Стефан Янев.
Ще кажете – ГЕРБ първи употребиха ситуацията, те заляха социалните мрежи със снимки, те първи вдигнаха пръст срещу Киро. Да, така е, но твърдението, че техните младежи са действителните автори на цялата схема за умишлено разпространяване на паника, е нелогично до смехотворност. Тази хибридна атака би могла да има само един източник и той е седалището на посланик Митрофанова. Ах, как чувам глас с непогрешим руски акцент: „Санкции ли ще ни налагане? Ще ни мачкате икономически ли?! За една вечер можем луди да ви направим, да пълните де каквото ви падне с нафта – от ужас, че ще ви я спрем!“
На опозицията също не ѝ прави чест, че използва очевидната външна хибридна агресия за своите си вътрешнополитически цели. Но обвинението на Петков и заканите на Василев стават още по-абсурдни, ако съобразим едно събитие, което медиите също пропуснаха. На 3 март същата лъжовна провокация, същият измамен слух – че предстои въвеждане на лимити и дажби, и то в абсолютно същото количество от 20 литра, предизвика опашки пред бензиностанциите и в Сърбия. Там вече няма как инициаторите да са МГЕРБ, нали? Следователно несъмнено е, че няма откъде другаде да дойде всичко, освен от гореупоменатото Митрофаново седалище.
Въпреки това, подемайки вдигнатата топка, Делян Добрев от ГЕРБ се опита да контраатакува с изнасянето на информация за някаква нова продажба на газ, случила се в тъмна доба и на силно неизгодна цена, но вече съвсем нямаше кой да го отрази, какво остава да вникне или пък да попита каква точно е далаверата. Енергийният министър Александър Николов явно беше подготвил за казионното си интервю по „Нова“ някаква опорка, види се – реконтраатака на обвинението на Добрев. Марина Цветкова обаче твърдо не му позволи да я изложи, като по този начин всъщност го предпази от допълнително заплитане в момент, в който вътрешнополитическото заяждане е очевидно контрапродуктивно.
Горките мозъчни щабове на Русия. Тъй хубаво искаха да покажат как бензиностанцията може да не е просто с ракети, а самата тя да е ракета в хибридната война. Обаче – ах, тези медии! Оказаха се изтощени, може да се каже – самоизтощили се до крайност от измислени скандали, от преувеличени кризи и от псевдоизвънредни обстановки. Закономерно, истинските ужаси на реалната война им дойдоха съвсем свръх и така хитрият полъх на хибридния ветрец повя една вечер, след което удари на камък и отиде всуе.
[1] Арията, започваща с фразата „Клеветата е като ветрец…“ (“La calunnia è un venticello…”) известна повече у нас като „Ария на клеветата“.
