Военновременната роля на медиите е коренно различна в сравнение с мирновременната. Ако в нормална ситуация от тях се очаква да информират (по възможност, обективно и коректно), то стигне ли се до военни действия, целта драстично се променя. Когато армията на дадена държава е пратена на фронтовата линия, последното нещо, от което управляващите смятат, че гражданите имат нужда, е реална представа за това какво се случва. Населението (а и войската в частност) трябва да има висок боен дух, за целта на което картината на военните действия се изкривява в полза на „нашите“, респективно във вреда на врага. Журналистиката се заменя с пропаганда, като цел на нейните внушения е не само собствената аудитория, а и тази на вражеската страна. Така освен повдигане на духа на своите, се цели и деморализация на противника (включително неговото мирно население).
Легендите разказват, че по време на Фолклъндската война британският министър-председател Маргарет Тачър упреквала ръководството на БиБиСи за прекалено безпристрастното отразяване на военните действия. Сякаш не британски, а нечии други части воюват с аржентинците за Порт Стенли. Нещо, което може да се приеме и за оценка на професионализма на работещите в медията (при това, твърде е възможно някои от тях да са имали близки сред мобилизираните), но рискува влошаване на обществените настроения. Ами ако британската офанзива беше „зациклила“? Гражданите в тила с нищо не могат да помогнат, само ще се вкарат в излишни притеснения… Или поне така разсъждават адептите на военната цензура и пропаганда.
Но да се върнем в днешно време. През последните дни сме свидетели на война (нещо, за което вече съществува консенсус, макар в края на миналата седмица да се чуваха и други мнения), която освен на фронта, се води и в медиите на двете воюващи страни. Думите-снаряди обаче може да улучат не само пряко воюващите, но и всеки от публиката. Като например българските медии, които ни осведомяват за случващото се в Украйна. Тоест има риск те да се подхлъзнат по пропагандата, произтичаща от едната или другата страна.
Този риск е напълно реален, предвид: 1) традициите и опита на руската хибридна пропаганда; 2) ентусиазмът на украинската страна; 3) склонността на голяма част от българското общество да се хваща на „фалшиви новини“ (все пак работещите в бг медиите са част от това общество). Задачата се усложнява и от факта, че това вече не е локален конфликт между Русия и Украйна, а с неговото разрешаване се ангажираха и държавите от НАТО и ЕС, чиито информационни агенции често са ползвани от нашите медии като източник на информация.
Нека видим как нашите медии се справят с това предизвикателство.
Да започнем с първите реакции на трите най-гледани телевизии (БНТ, бТВ, Нова тв) в деня на руската агресия – 24 февруари. БНТ нарича своето извънредно студио „Военна операция в Украйна“, Нова тв – „Ударът срещу Украйна“, а бТВ не слага конкретно заглавие. Думата „война“ още не се използва. Същата вечер обаче, в своите централни новинарски емисии, и БНТ, и бТВ, и Нова тв вече са нарушили това табу.
По-нататък виждаме общо взето идентичен подход към отразяването на руско-украинския конфликт. За значителна част от информацията се разчита на собствени кореспонденти и специални пратеници във възлови точки (Киев, Мариупол, Одеса, и др., както и европейските столици като Брюксел и Париж, където се случват събития, отнасящи се към развитието на конфликта). Използват се и съвременните комуникационни технологии за връзка с местни жители (обикновено етнически българи в Украйна), които разказват „от първо лице“.
Това обаче няма как да е достатъчно за покриване на целия информационен поток. А за останалото не се посочват източници – нито в емисиите, нито в новинарските сайтове на телевизиите. Нормална (макар и далеч от перфекционизма) практика в мирно време, но сега може да предизвика подозрения.
Що се отнася до аналитичната част, и трите телевизии в дните от началото на конфликта се стремят да покрият целия спектър на мнения.
Онлайн изданията на „24 часа“ и „Труд“ в своите дописки за войната в Украйна посочват източници, като последните са достатъчно разнообразни и най-често свързани географски с мястото на конкретното информационно събитие.
„Дневник“ е обединил материалите по темата в общ поток, наречен „Войната в Украйна“, но далеч по-интригуваща е секция „Анализи“, която на заглавната страница на медията, на 1 март вечерта, представя следните заглавия (по ред): „Украйна няма да се предаде“; „Ако Путин нахлуе в България, ще го посрещнат ли с хляб и сол“ (препубликувано от Дойче Веле България); „Руски свещеници: Спрете войната“; „Изправени сме пред екзистенциална заплаха за нашата Европа“ (Роберта Мецола); „Да празнуваме ли Трети март насред войната“; „Възможно ли е договаряне с Путин“; „Колко, кого и как хапят санкциите заради войната с Украйна“; „СЕМ ще ограничи ли пропагандата на Кремъл“. Доста категорично позициониране…
На обратния полюс пък е сайтът „Поглед.инфо”, където материалите са изцяло в подкрепа на другата страна. Ето няколко примера: „Евтаназията на Европа – само да не размислите“; „НАТО тържествено предаде Зеленски“; „Украйна се взривява показно за Европа“; „Ушите на агресора се показаха в Украйна“; „Защо режимът на наркомани и неонацисти трябва да бъде ликвидиран?“. Любопитно е, че някои от авторите на тези текстове са с руски имена, т.е. представители на една от воюващите страни. Също така е любопитно, че други медии от тази част на спектъра, като „Дума“ и „Епицентър“, са все пак по-балансирани.
По време на война всяка от страните разпространява своята пропаганда. А истината вероятно е някъде по средата. И след като държавата ни не е пряко въвлечена в конфликта, медиите ни следва да отчитат тези реалности и да се опитат да се промушат между Сцила и Харибда на пропагандната война. Повечето от тях се стараят. Докато други не само че не отдават значение на рисковете, а сякаш нарочно са се поставили в услуга на нечия чужда пропаганда. И за да не им се ловите – следете „Ах, тези медии!“.
Изображение: Нова ТВ.
