Йордан Кирилов Цонев е български политик от ДПС, народен представител в няколко последователни състава на Парламента. Зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси и член на Комисията по икономическа политика и иновации към Народното събрание. Заместник-председател на ПГ на ДПС.
Иван Стамболов: Г-н Цонев, известно ли Ви е да е правено проучване каква част от информацията, свързана с управлението на страната, стига до избирателите чрез медиите и каква – по някакъв друг начин?
Йордан Цонев: Не ми е известно такова проучване, но повече от 30-годишния ми опит като политик може да приемем и като достоверен социологически сондаж. Според мен информацията, свързана с управлението на страната и по-общо с политиката, достига до хората най-малко по четири начина: чрез медиите – това е най-широкомащабният канал; чрез личния контакт със самите политици; по усещането на хората за резултатите от управленските политики, и най-сетне – чрез социалните мрежи. Отделих този канал, защото през него минават части от другите три.
За мен лично най-достоверен е вторият – личния контакт, макар че и тук има изкривяване на истината, в най-добрия случай – спестяване на част от истината. Този начин обаче е с най-ограничено покритие. И зависи от партията, политика, населеното място или групата избиратели. ДПС сме партията, която използва най-много личния контакт като средство за комуникация с избирателите. Само един пример – миналата 2021г., когато три пъти имаше парламентарни избори, екипът на председателя, в който бях и аз, имахме над 600 срещи с избиратели – очи в очи. Средно по 500 човека (имало е и срещи с по 50, но и такива с по няколко хиляди) – това прави достигане до 300 000 души. Само един-единствен телевизионен диспут събира толкова зрители. Но пък ефективността на личния контакт е неимоверно по-голяма в сравнение с трите останали начина, чрез които политиката достига до хората.
Иван Стамболов: Влияят ли медиите върху „истината“ и с какви механизми го правят?
Йордан Цонев: Разбира се, в най-добрия случай, защото много рядко и много малко медии имат достъп до „голата истина“. Има твърде много неща от „кухнята на политиката“, които не се съобщават или не трябва да се знаят (например – квалифицирани разузнавателни данни). Но въпросът Ви има друг контекст – изкривяват ли медиите истината? Отговорът е: безспорно – у нас, и още повече по света. Не съм медиен специалист, но от това, което наблюдавам мога да кажа, че медиите деформират истината по няколко начина: чрез манипулативно поднасяне на фактите; чрез смесване на истински факти с неверни такива, и чрез откровени лъжи или както е модерно да ги наричат – фейк нюз.
Иван Стамболов: А влияе ли властта върху медиите, когато става дума за интерпретация на „истината“ и как го прави?
Йордан Цонев: Влияе и то много активно. Как ли? Със стимули и с инструментите на властта. Властта иска да изглежда морална и ефективна (особено когато не е) и това я кара да търси възможности да интерпретира „истината“ чрез медиите. Властта влияе върху медиите най-вече чрез финансиране, което може да става по много начини: легални (реклами, средства по европрограми) и не толкова легални, например насочване на рекламодатели, консумиращи обществени поръчки, европрограми, които от своя страна са зависими от властта и т.н. Инструментите също са добре известни – институциите на властта. В последните десет години всички управляващи обичат да използват като бухалки сгради, наеми, данъчни и кредитни задлъжнялости. Спомнете си „инструмента“, който бе използван съвсем скоро срещу в. „Труд“.
Иван Стамболов: Защо властта и медиите намират за необходимо да редактират, да доизвайват „истината“, преди да я оставят да стигне до хората?
Йордан Цонев: Защото имат взаимен интерес. Тук е мястото да направим уговорката, че в тези взаимовръзки и зависимости доста по-рядко става въпрос за самите журналисти. Обикновено издателите (собствениците) на определени медии доизвайват истината, вплетени в бизнес съюз с властта. Ето защо аз считам, че медии, които не са обществени (т.е. с публично финансиране) или собственост на самите журналисти (финансирани на пазарен принцип), а са собственост на бизнесмени, превръщат истината в стока, а бизнесмените – собственици на медии – в олигарси.
Иван Стамболов: До каква степен управляващите получават властта от Суверена и до каква степен си я взимат сами по други начини? А до каква степен могат да влияят върху избора на Суверена и помагат ли им медиите?
Йордан Цонев: В чистия си вид демокрацията функционира така – управляващите получават 100% властта си от Суверена – когато гласуват всички и изборите са честни и когато я упражняват за общото благо – по Аристотел. Днес обаче демократичният свят е много далеч от този чист вид – и затова навсякъде наблюдаваме криза на модела на представителната демокрация. Нито Суверена дава властта на 100%, нито управляващите я употребяват само за общото благо. Колкото до втората част на въпроса – управляващите влияят на избора на Суверена и медиите са им главния помощник. И в това няма нищо укоримо. Лошото е, че напоследък цялото управление е насочено към това да влияе на избора на Суверена, а на медиите това им е много „вкусно“. Някои го наричат популизъм. Нанася тежки вреди на обществото.
Иван Стамболов: От 2013 година Вие сте доктор по богословие на Софийския университет. Що е то „власт“ от богословска гледна точка? А що е то „истина“?
Йордан Цонев: Ще си позволя една закачка. Защитата на докторската ми дисертация се случи буквално дни след случката Пеевски – ДАНС, и медиите превърнаха защитата ми в реалити. Имаше десетки камери и микрофони. Но на въпроса. Както добавяш в допълнение към основното питане, даже Пилат пита Иисус – „що е истина?“. Всъщност в диалога между тях в Преторията, Иисус Христос посочва източника на светската власт – „Иисус отговори: Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти бе дадена свише“ (Йоан 19:11). В Светото Писание категорично и неизменно е твърдението, че единствената законна и върховна власт в цялото творение принадлежи на неговия Създател. Той дава власт на определени хора и те трябва да отговарят пред Него за начина, по който я упражняват. Християните трябва да уважаваме „властите като определени от Бога и да изпълняваме дълга си да се покоряваме на държавната власт (Рим 13:1), доколкото това не противоречи на подчинението им спрямо Божиите заповеди (виж Деяния 4:19 и 5:29). Истината е качество на самия Бог и характеристика на Неговите действия. В Новия завет – „Аз съм пътят и истината и животът. Никой не идва при Отец освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Иисус е пътят към Бога, истината за Бог и вечния живот в Бога. Това е нашата християнска Истина!
Иван Стамболов: До какво води безбожието в политиката?
Йордан Цонев: Ще отговоря с думите на Ф.М. Достоевски – „Ако няма Бог, всичко е позволено!“. Политкоректното замества Богоугодното! Гордостта да си мислиш, че ти определяш неща, определени от Създателя, е бунт срещу Него. Да припомням ли, че на това основание е паднал Сатаната!
Иван Стамболов: Компетентни ли са днешните медии да регистрират безбожието в политиката и ако не го правят, защо – от неграмотност, от убеждение или в нечия услуга?
Йордан Цонев: Нямам компетентност да съдя по тази тема медиите, а и който и да било. Но знам, че всички сме длъжни не само да регистрираме безбожието в политиката, но и да се боим от него, и да се борим срещу него!
Иван Стамболов: Каква е разликата между Богочовек и човекобог?
Йордан Цонев: Богочовекът е въплътилото се Слово, Иисус Христос. Богочовекът е основната истина за Православието, защото чрез земния си живот Той ни е показал вечната Истина, вечната Любов. Той е свел от небето на земята всички божествени съвършенства и ги е споделил с нас грешните за наше спасение. Ето защо християнството без Христос е празно нещо; ако отнемеш Христос от християнина, ако Той не живее в него, може да направиш всичко с този човек. За съжаление западните църкви векове наред вървят в тази посока, а съвременните им общества още повече – християнството като „Весела Коледа“ с потребителска страст, Великден с козунак, яйца и други лакомства, но с малко Христос.
Човекобогът е извънбрачната рожба на Просвещението. Всепозволеност чрез бавно убийство на Бога у човека. Реалност днес в най-развитите материално, технологично и научно отношение общества. Еманация на цивилизацията (дали?)!
Иван Стамболов: Как ще коментирате събитията в Украйна, какво се случва там – битка между доброто и злото, сблъсък между Изтока и Запада или хладнокръвно преследване на интереси, независимо от идеологията? Как ще започне Армагедон, с нещо такова ли?
Йордан Цонев: Битка между доброто и злото очевидно не е, защото доброто отсъства в този конфликт. И за да не бъда погрешно разбран, ще поясня. По принцип войната е пределно зло – не може да има оправдание за никой, ако силата на словото (преговори, дипломация) е заменена с аргументите на силата! Сблъсък между Изтока и Запада – аз по принцип не приемам географската символика на тези конфликти, макар да има такъв елемент. Че е безогледно преследване на интереси, е безспорно, но не е само това. Дали така ще започне Армагедон не знам, но далеч не съм убеден, че Армагедон ще е класически военен конфликт. Вярвам, че ще е пълно унищожение на злото от доброто! Как и кога ще стане ни казва самото въплатено Слово – Иисус Христос – “Това знае само Отец Ми”!
Иван Стамболов: Каква е ролята на медиите в конкурентната борба между политическите партии? Кое явление е по-често срещано и по-типично – медия, вярна на определена партия и идеология, или медия – ветропоказател, която върви с онзи, който я финансира най-щедро в определен момент?
Йордан Цонев: Има ги и двата типа, по-лошото е, че почти липсват „неутралните“, т.е. обективни медии. Тези, които не вървят след никой, а пред всички. И тук бедата пак е в модела на финансиране – който дава парите, той поръчва музиката. Уви!
Иван Стамболов: Има ли медии, които през годините нарочно демонизират ДПС? Защо го правят? Кой има интерес ДПС да е демонизирано в очите на обществеността? Това един субект ли е или са повече, водени от различни мотиви?
Йордан Цонев: Има, и в годините са различни, както и в някои медии е имало и положителни неща, и критики към ДПС, което е нормално. Има обаче една медийна група – тази на олигарха Иво Прокопиев, която от 25 години усърдно демонизира ДПС – не критикува, а именно демонизира. В изданията на тази група, както и в телевизиите, чиито публични предавания контролира този „морален титан на прехода“ (той сам признава в изтеклите в медиите стенограми АРГО, че контролира медийния мейнстрийм), няма нито една добра дума за четвърт век. Което е ненормално! Защо го правят? Виждат в лицето на ДПС пречка за реализация на политико-инженеринговите си проекти и бизнес интереси. И нямам предвид журналистите в тези медии – толкова свобода им е дал „издателят“!
Иван Стамболов: А не демонизирате ли Вие сега Иво Прокопиев?
Йордан Цонев: Усещането, че го демонизирамe, вероятно идва от факта, че в последните няколко месеца концентрирахме усилия, политика и информация, за да го осветлим. Тук ние сме си виновни, защото мълчахме повече от две десетилетия за това как тази задкулисна машина набира сили. Моята скромна „утеха“ като политик е, че аз не мълчах: от времето на СДС говоря за тези хора и проблемите на задкулисието. Проблемът, който създава такъв тип задкулисие, има две страни: първо, компрометира демокрацията като власт, давана от Суверена и съществуваща чрез процедури и правила; с мащаба на влиянието си създават власт и я консумират; и второ, създават у хората моралното усещане, че те са на правилната страна на историята, а противниците им – от грешната. Те, които в по-голямата си част са консумирали екстрите на комунистическата власт, днес особено настървено ни четат морални проповеди. Би било много полезно за страната и демокрацията ни, ако българските граждани разберат истинската задкулисна роля, която реализират в политическия живот.
Иван Стамболов: Каква партия е ДПС?
Йордан Цонев: Да, трябва да отговорим каква партия е ДПС, за да видим обективната истина. ДПС е партия като другите – с добри и лоши страни, с добри и лоши периоди. Всички недостатъци на другите партии в някаква степен ги има и ДПС. И трябва да бъде критикувана и поощрявана според делата. Но ДПС е и много различна партия. По своя генезис ДПС е партия, родила се от битките на българските турци и мюсюлмани за основни човешки права – име, език, вяра и традиции! Основана е от истински борци срещу тоталитарната власт, лежали по затворите на комунистическия режим. Партия с особено значение за етническия мир в страната. Зная от документи-анализи на чужди разузнавателни централи, че очакването за етнически конфликт е било най-силно в България от целите Балкани. И знам, че имаше много гласове в тази посока – и отвън, и отвътре. Ахмед Доган има историческа роля българските мюсюлмани и етническите турци да не тръгнат по пътя на реваншизма и сепаратизма. Отказ от реваншизъм е основен принцип, върху който е изградена партията. Не на последно място, ДПС има огромна роля в определянето на геополитическия избор на страната – евроатлантизма. Спомнете си, че още не беше се разпаднал Варшавския договор, когато Ахмед Доган заговори за членство в НАТО. Имаше една фраза, заради която всички му скочиха: „Европейският път на България минава през Босфора“ – метафора на това, която се случи по-късно. За да станем член на ЕС, трябваше да станем първо член на НАТО, а за да станем член на НАТО, трябваше съгласието на Турция. И тя го даде преди останалите страни членки. Но тази фраза и реакциите на българските политици, още тогава показаха разликата в мащаба на мислене на Ахмед Доган и останалите.
Иван Стамболов: Ако има някакво разминаване между българските медии и техните публики, то публиките ли не са дорасли до медиите или медиите не са дорасли до публиките?
Йордан Цонев: Не виждам кой знае какво разминаване между медии и публики. Просто медиите слязоха на нивото на публиките си. Не обратното! Пак УВИ!
Изображение: БНТ.
Вижте и останалите ни интервюта тук.
