С военните сражения, които се водят между Киев и Москва, далеч не се изчерпва естеството на развиващия се конфликт между тях. Успоредно на ракетите, които полетяха над небето на Украйна, от ескалацията на конфликта вчера сутринта не спират и информационно-пропагандните залпове от двете страни.
Така например още със стартиралото сухопътното настъпление на руските сили към контролираната от Киев част на Донбас, съпроводено с ракетни удари по конкретни командно-контроли и инфраструктурни цели из територията на Украйна, това бе представено от лидерите на НАТО и ЕС, както и от преобладаващата част на западните медии, като обявяване на война и пълномащабна инвазия. А часове преди да стартира руската акция, във вероятно предварително записано видео, руският президент Владимир Путин квалифицира предстоящите действия като „специална военна операция”. Руските медии реагираха дисциплинирано, отразявайки последвалото развитие на конфликта според наратива, наложен от Кремъл.
А разлика между „война” и „операция” има, разбира се. Едно е да започнеш война, което предполага по-голям ресурс, периметър и масовост на действието, друго е операция, която предполага по-скоро хирургическа военна намеса. В допълнение, войната се води срещу народи, операцията – срещу терористи. А от пропагандна гледна точка това също има значение: обявяващият война, без значение дали има право или не, обикновено е агресор; същото не е обезателно вярно за този, който ръководи операция. Оттук – войната рядко е оправдана, за разлика от операцията.
Плюс това от няколко месеца насам руските власти се кълняха ритуално, че те никога не биха обявили война на славянския и братски украински народ. Но Москва нищо не е обещавала за стартирането на „специална военна операция”, нали?
Ето как, успоредно на военните действия, се води и паралелно сражение, но този път в информационното пространство. Още повече, че ако на терена на Украйна бойни действия се реализираха между Киев и Москва, във вселената на новините конфликтът бе ръководен от САЩ и Москва. Съответно от западните и руските медии.
Третата световна война е вече тук, но нейното бойно поле е клавиатурата, войниците й са троловете, а генералите – главните редактори.
А след като няма консенсус за „заглавието” на конфликта, можем ли наистина да очакваме обективно отразяване на неговата динамика и съдържание? Предвид това, че в голямата си част средствата за масова информация отразяват реципрочните позиции на техните правителства?
Ето няколко примера за това как думите стават снаряди. Успоредно на инициираните си атаки по украинска територия, Москва – като двигател на събитията – съпровождаше военните си действия с информационно-пропагандна артилерия. Например:
- Украинските сили масово дезертират;
- Руските сили извършват десант в Одеса и Мариопул;
- Военно-въздушната отбрана на Украйна е неутрализирана.
Трябва да уточним, че всяка една от тези три опции е напълно възможна оттук нататък (дори е въпрос на време), но важното в случая е, че нито една от тях не бе налице, когато бе съобщена (включително от Reuters, BBC и Guardian). Така както нямаше потвърждение за това, че украинските ракетни установки са свалили няколко руски изтребителя (към часа на писане на настоящия текст, руската страна призна само за един разбил се самолет, но според Кремъл това се е случило заради пилотска грешка). Т.е. и в двата случая има разлика между времето и факта. Това е фугата, в която се „налива” пропаганда.
Ако царят е гарант за истината, то царицата е титуляр на пропагандния наратив. Идеята на пропагандния инженеринг в случая е да създаде паралелен прозорец, който да съществува като филтър, през който потребителите на информация да се ориентират (а всъщност, дезориентират). Дезинформацията, подредена и аранжирана като пропаганда, заменя петрола като основен ресурс за воденето на война през XXI-век. Днес фалшивата новина е в джоба на всеки. А ключова цел на това усилие – изопачаването на информационната холограма в 3D действителност – е всяването на паника, тъй като в режим на паника най-естественото желание на човека е… да избяга.
Оттук и километричните опашки от автомобили, напускащи Киев. Опашките пред банките в Мариопул. Тези за бензин в Одеса. Хората, скрили се в метрото в Харков.
С това Руската Федерация си върна инициативата в пропагандния наратив, който тя бе загубила преди това, поради изпреварващото пускане на информация от страна на САЩ за предстоящите руски военни действия.
А читателите на „Ах, тези медии!” могат да бъдат сигурни, че дори когато военното измерение на конфликта в Украйна приключи, то той ще продължи да се води в информационното пространство.
Изображение: France24
