В разгара на предизборната кампания за американски президент през 2020-а година имаше един особено комичен, но и илюстративен гаф на Джо Байдън. По време на интервю с чернокож шоумен, кариерният политик от Демократическата партия беше попитан от водещия защо афро-американските избиратели като него трябва да му гласуват доверие и да го пратят в Белия дом. Байдън му отговори: „Ако не можеш да избереш между мен и Тръмп, значи не си черен!“.
Републиканците и десните като цяло се опитаха да превърнат това безумно и откровено расистко изказване в инструмент срещу Байдън. Но корпоративните медии първо игнорираха, а после така „модифицираха“ скандала, че той остана без хранителна среда и се забрави бързо. А чернокожите отново гласуваха за представителя на Демократите в огромното си мнозинство – 90%. Така те си останаха най-предсказуемата и еднопартийна демографска група в страната.
Случката е много показателна за начина, по който големите медии оперират с чернокожия електорат. Той е виждан и интерпретиран от журналистите като даденост за Демократическата партия и прогресивния активизъм. Всяка заплаха за разцепване на чернокожия вот възбужда медиите да заговорят за нова сегрегация и дори робство. Отново Байдън преди години беше заплашил чернокожите избиратели, че републиканците ще им „върнат веригите“.
Корпоративните медии са един от най-силните инструменти за манипулация на електората, а хватката им върху малцинствата е особено брутална. Затова е интересно да видим как те отразяват и разказват за изявените чернокожи консерватори и десни личности в САЩ. Краткият отговор е, че те ги отразяват като заплаха. Защото залогът е огромен. Ако почти пълната доминация на Демократическата партия върху афро-американците бъде разбита, това може драматично да пренареди политическия пейзаж за поколения напред.
Повечето мейнстрийм медии до голяма степен са се слели с управляващата в момента партия и оперират като нейното основно пропагандно крило. Затова те третират десните и консервативни чернокожи политици, автори и говорители, като врагове. Или с други думи – като бели.
Кандас Оуенс е една от най-влиятелните и впечатляващи чернокожи дами в консервативния спектър на американския публичен живот. Тя е остър критик на Байдън, Обама, BlackLiveMatter и повечето модерни либерални догми. И получава съответното третиране в медиите на „прогресивното съгласие“. Преди две години сайтът The Root написа, че тя е „Черната приятелка на расистка бяла Америка“. Същото издание продължи в този дух с друга статия със следното звучно заглавие: „Кандас Оуенс сваля черното лице, за да обясни като бяла как нямало бяло превъзходство“.
Забелязва се градация. Кандас става „все по-бяла“ с всяка нова публикация.
Ала това е нищо в сравнение с медийната манипулация по адрес на чернокожия водещ и бивш кандидат за губернатор на Калифорния Лари Елдър. Миналата година той вдъхнови някои от най-гротескно расистките и разведени с реалността журналистически „подвизи“. Елдър се изправи срещу властващия губернатор Гавин Нюсъм – бял либерал, многократно използвал „бялата си вина“, за да се самобичува за „бялата си привилегия“.
Перспективата десен чернокож (,с други думи – неправилен) да махне бял, но правилен продукт на Демократическата партия от толкова важен пост в цитаделата на прогресивизма Калифорния, бе твърде ужасна за корпоративните медии. И така се роди вече култовата статия в Los Angeles Times от 20 август 2021-а година със заглавие „Лари Елдър е черното лице на бялото превъзходство. Предупредени сте“.
Това е материал в един от исторически най-авторитетните вестници в САЩ. Подобно заглавие ярко илюстрира нивата на разложение в мейнстрийм медиите в такива развити демокрации като Америка. Но и тук имаме градация. Или по-скоро деградация. Седмица след този епохален журналистически труд Los Angeles Times изкопа нов кратер в медийното дъно с материал, озаглавен първоначално така: „Феновете на Лари Елдър доказват, че той е лицето на бялото превъзходство“. След още по-крайна реакция, този път и от либерални читатели на изданието, заглавието беше преправено на „Лари Елдър твърди, че не е лицето на бялото превъзходство. Феновете му правят така, че е трудно да го повярваме“.
Не е ясно какви точно химически процеси се случват в черепните кутии на журналистите, които пишат подобни неща. Но целите са ясни – демонизиране на чернокожите десни, които заплашват властта на Демократическата партия над афро-американския електорат. Очаквайте ескалация на подобни прояви с наближаването на междинните избори за Конгреса през ноември.
Демонизирането става чрез това своеобразно и сюрреалистично „избелване“. Един демократичен римейк на старите тропи за чернокожи предатели на расата, наричани литературно „Чичо Том“. И понеже много от левите медии до такава степен са превърнали думата „бял“ в обида и синоним на нещо лошо и опасно, това е първото нещо, което репортерите и редакторите грабват преди да отидат на фронта в нюзруума и да започнат поредната си офанзива. „Белотата“ е граната срещу всеки, който критикува тази умопомрачена система на расови филтри.
Прочутият неврохирург Бен Карсън е друг „неправилен“ и „неудобен“ чернокож. Той беше част от кабинета на Тръмп, а CNN попита преди време дали „консервативната бяла вина не е отговорна за успеха на Карсън?“
С други думи, един чернокож не може да успее в десните среди със собствените си качества, а разчита на белите. Кажете същото, но сменете партиите и идеологиите и ще получите колекция от обвинения в расизъм и бяло превъзходство. Плюс някой и друг „бан“ из социалните мрежи.
Ала така работят модерните медии. Чернокожите с десни възгледи са на практика бели расисти. А в днешната култура няма нищо по-лошо от това. Педофили, терористи, серийни убийци, хора, които предпочитат римейка на „Ловци на духове“ пред оригинала… всякакви престъпници губят шанс за първото място в злодейската класация на корпоративните медии. Затова те искат да „неутрализират“ чернокожите с десни възгледи и да не позволят разубеждаване и разколебаване на твърдия етнически електорат, осигурил не една и две победи на Демократическата преса, пардон, партия. Понякога е трудно да се различат.
В „Ах, тези медии“ четете още за расовите и други журналистически механизми за манипулация.
Снимка: Twitter
