Министър-председателят с картечница (втора част)

„Някой прави своя скок висок,

а трамплин е твоята гърбина.

Бедността съвсем не е порок,

но е на пороците причина“

Радой Ралин

(Из стихотворението „За резервите и нервите“, 1959 г.)

Първата част на текста четете тук.

В тази втора част четете как една медия, радиото RTLM, е водещ участник в реализирането на руандийския геноцид и какви са изводите когато медиите решат да премълчат или да изопачат истината.

От 1973 г. на власт в Руанда бил хуту диктаторът Ювенал Хабяримана, който се опитвал да избягва крайностите и да не довежда подтисничеството върху тутси до нетърпимост. Хабяримана обаче имал един огромен проблем. Собствената му съпруга Агате Канзинга, била радикален привърженик на идеята, че хуту превъзхождат расово тутси. Канзинга започнала да оформя около себе си кръг от влиятелни личности, който открито пропагандирал превъзходството на хуту, издал листовка с десет основания защо хуту са по-висша раса от тутси и основал собствена медия – RTLM, съкратено от френски – „Свободните радио и телевизия на хилядата хълма“. Станцията излъчвала основно радиопредавания, в които тутси били определяни като хлебарки, или били презрително наричани „високите дървета“, и така всеки ден, всеки час, отново и отново, цяло десетилетие.

На ситуацията не помогнало, че през 1990 г. угандийските тутси ветерани от гражданската война, успели да се въоръжат и нахлули в Руанда. Техният командир обаче бил убит още на втория ден. През това време (забележете!) Пол Кагаме бил в Америка и учел в… Не, не е чак в Харвард, само в генералщабната академия в щата Канзас. Новината, че бунтовническите сили са останали без лидер го достигнала скоро, затова Кагаме бързо-бързо се прибрал от Щатите, оглавил ги, и в следващите 3 години водел успешно гражданската война на Руанда. През 1993 г., притиснат както на международно ниво, така и от факта, че силите на Кагаме се намирали току пред столицата Кагали, Хабяримана бил принуден да подпише примирие, в което поел ангажименти за защита на правата на тутси. Можем само да си представим колко точно е харесало това на пропитата му от расистка омраза съпруга и на нейния вътрешен кръг. Твърде многозначително, един от участниците в този кръг, полковник Багосора, се оттеглил от мирните преговори с репликата, че отивал да се подготвя за апокалипсиса.

На 6 април 1994 г. самолетът, в който пътувал Хабяримана, заедно с президента на южната съседка Бурунди и други важни личности, бил свален, докато кацал на летището в Кагали. Всички на борда загинали. Историята вероятно никога няма да разбере кой стои зад атентата, но на мен лично много логично ми звучи версията за преврат от радикалните елементи около полк. Багосора и Агате Канзинга. Точно тези елементи още на следващия ден обявили, че образуват военен комитет, който поел управлението на страната. В Руанда бил разположен контингент на ООН и неговият командир разпоредил на 10 белгийски войници да пазят министър-председателя Агате Увилингиймапа (умерена хуту), но под стриктни заповеди да не предизвикват насилие. Объркани и незнаещи какво да правят, войничетата се предали на дошлия да търси премиера отряд на президентската гвардия, командвана от превратаджиите. Увилингиймапа, първата и единствена жена премиер на Руанда, била заловена и незабавно екзекутирана. Белгийските военнослужещи – жестоко измъчвани, преди да бъдат насечени до смърт с мачете.

Така започнали 100-те дни на ужаса, в които превзелите властта радикални хуту се опитали да избият напълно и до крак цялото население от тутси. Радио RTLM издало зловещата заповед: „Свършете си работата – изсечете „високите дървета“! Прочистете страната от хлебарките!“. За първи път в историята един същински геноцид бил вдъхновен, започнат и през цялото време ръководен медийно. Като древноримски проскрипции, всеки ден по радиото били четени списъци на враговете на народа, които трябвало да бъдат избити. Дори умерените хуту, или даже такива, които просто отказали да участват в кланетата, били обявени за предатели на своята раса и включени в списъците за унищожение. Медийни водещи се превърнали в съдии, тяхната (радио) дума представлявала смъртна присъда.

Колко хора изгубили живота си, разбира се, се спори, като цифрите варират от около 200 хиляди до 1 милион. Не се спори обаче, че в своята ефективност, хуту надминали всеки един предишен геноцид, дори Холокоста, дори Сталиновите чистки. Срамно обаче се премълчава, че тази ефективност не би била възможна без проведеното от белгийците расово разделяне на населението, надлежно записано в административните регистри. За младежките милиции на хуту било достатъчно да поискат за проверка паспорт, защото в него вече била записана съдбата на приносителя му.

Още на 7 април Кагаме, като използвал кланетата за повод и оправдание пред ООН, възобновил военните действия на гражданската война. Въпреки че неговите сили били по-малобройни и по-зле въоръжени, официалното временно правителство било така съсредоточено върху геноцида, че полека лека ръководените от Кагаме сили на тутси надделели. Окончателното превземане на столицата Кагали на 18 юли сложило край на същинския геноцид. Войниците на Кагаме, много от които събрани от оцелели от геноцида, също извършили репресии и зверства, несравними обаче по мащаб със случилото се през предхождащите 100 дни.

Оттогава насам Пол Кагаме е несъмненият диктатор на Руанда, управляващ по начин, познат ни от други авторитарни режими. От 1994 г. той е вицепрезидент, като властта държат негови марионетки. От 2000 г. заема официално поста президент, като организира приемането на нова конституция през 2003 г., предвиждаща два 7-годишни президентски мандата. Въпреки тази значителна дължина, когато наближава краят и на втория, по обичайна схема е организиран конституционен референдум, по силата на който Кагаме би могъл да остане президент до 2034 г. Съвсем обичайно, както референдумът, така и проведените през 2017 г. президентски избори са с познатия ни на собствените ни вотове отпреди 1989 г. резултат – над 98 процента, пълна изборна победа.

И така, кой е Пол Кагаме и каква е поуката от тази история? И има ли нещо лошо Кирил Петков да се гордее с похвалата на руандийския президент?

От една страна несъмнено действията на Кагаме слагат край на руандийските кланета. Без неговата намеса, може би днес щяхме да говорим за единствения успешно проведен докрай геноцид в най-новата история. Съответно тези, които побързаха да обвинят нашия министър-председател, че заговорничи и приема поздравления от военнопрестъпник, имайки предвид, че Кагаме е участник в геноцида, не могат да са по-далече от истината. В тази светлина генералът е противоотрова на хаоса, каквато обикновено са дясно-консервативните сили, напълно обичайно за човек, произхождащ от квазиаристократичните тутси.

От друга страна Кагаме, също толкова несъмнено, е авторитарен диктатор, който държи страната си в желязната хватка на тоталитаризма. А за тоталитарните управления е добре известно, че не са по-малко корумпирани, просто корупцията е по-добре съсредоточена в ръцете на управляващите. Та нима самият Бойко Борисов не беше обвиняван от различни медийни коментатори именно, че репресира Васил „Черепа“ Божков, Бобокови и другите обвинени през последните няколко години, точно защото бил искал да концентрира тоталитарно цялата корупция в своите ръце? Така похвалите от държавник от типа на Кагаме, и то в момент и по повод на призивите на Петков за арести, присъди и общо взето – груба властническа разправа с политически опоненти, поставят премиера ни в меко казано неловко положение.

Колкото до поуките, едната е, че колективистичните идеологии винаги водят до трагедия. Руанда е пример за това, че няма абсолютно никаква разлика между расовата идеология на нацизма и класовата идеология на марксизма и социализма. Чисто класовото разделение между хуту и тутси, с помощта на псевдонаучните лъжи на евгенетиката, безпроблемно е преляло в расова индоктринация с епични пропорции и влияние. Независимо върху какво е основана главната им разделителна линия, колективистичните идеологии имат винаги една основна цел – физическото унищожение на расовия/класовия враг. И тежко на всеки, оказал се от грешната страна на прокараната черта. Тежко и на този, който е от правилната, но реши да бъде човек и откаже да зверства като животно.

Друга поука е, че всяка претенция за превъзходство, дори обективно – заради реални умения, таланти или дори просто обикновен здрав разум, също е опасна бомба със закъснител. Докараният до безизходица е крайно податлив към химерните илюзии на колективизма, които разделят света на злодеи и жертви. Липсата на смирение, на солидарност и на милосърдие у имащите спрямо нямащите, също е пагубна. Както богатството ражда греховни алчност и високомерие, така и бедността ражда греховните гняв, омраза и озлобление. Затова левият поглед върху живота също има своето място в нашия двоичен свят, той не може да бъде изначално изключен като неправилен и ненужен. Неговото пренебрегване, особено когато продължава с векове, е не по-малко годно да бъде причина на неописуем ужас.

Трета поука е колко е опасно човек да си повярва, че достиженията на неговият ум са абсолютният връх на всичко, що съществува във Вселената. Днес сме свидетели на научната истерия за климатичните промени, която има потенциала да повтори трагедиите на расистката евгенетическа „наука“. Като имаме този най-мрачен пример, никак не е трудно да си представи човек банди зелени активисти, въоръжени с калкулатори за въглероден отпечатък, да обикалят европейските градове и да избиват „враговете на Планетата“, под светлините на камерите и под ободряващите овации на либералния журналистически елит.

Най-важната поука обаче е, че медиите нито имат право да подминават събития, дори най-бегло свързани с най-тъмните моменти от човешката история, с мълчание (Петков), нито да преиначават и да ги изкарват каквото не са (Джамбазки). Защото от събитията в Руанда научаваме, че медиите имат властта и са способни да предизвикват геноциди. Защото истината е това, което пази човешкото у хората. Когато тя бъде премълчана, а също и когато бъде изкривена, извратена или направо подменена с лъжа, първата жертва на премълчаната истина и на лъжата е човечността. Падението на човечността отваря портите на ада и често след това те могат да бъдат попритворени само от някое друго зло – от огнена буря, погълнала цял град, от два атомни взрива, от възкачването на някой диктатор. А понякога преизподнята така и остава да зее… Ах…, тези медии…

снимка: Фейсбук


Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Димитър Стоянов

В гимназията и в първите години като студент Димитър Стоянов пише и публикува, основно във в. „Монитор”, коментари на политическа и правна тематика. През 2005 г. е избран за народен представител, през 2007 г. за евродепутат, а по-късно е преизбран като такъв. Междувременно завършва висше образование – специалност „Право“ в Софийския университет. Впоследствие излиза от политиката и през 2015-та г. полага клетва като адвокат от Софийската колегия, като и до днес работи на свободна практика по специалността си.