През изминалата седмица за кой ли път излезе на дневен ред една от вечните теми на българските медии – проблем, който обсъждаме често, но досега не сме взели подходящи мерки, за да го решим, а именно нападенията от кучета, и то домашни, собственост на безотговорни стопани.
Поредният епизод от сагата започна в събота, 12 февруари, когато медиите ни осведомиха за нов инцидент с домашно куче, този път белгийска овчарка, нападнала четири деца в столичния Южен парк в момент, в който паркът е бил пълен с хора.
БТВ отрази случая в централната си емисия новини. Репортерът Румен Скрински съобщи, че децата са с леки наранявания, като три от тях са откарани в „Пирогов”, след което са били освободени за домашно лечение. Пред камерата собственикът на кучето каза, че то се е „разтърчало” и е „блъскало” децата. Господинът „мисли”, че животното е имало намордник, но когато е станал инцидентът, „сигурно не е имало”. Репортажът остана някак си недовършен, след като Скрински не му зададе логичния въпрос как е възможно да не знае със сигурност дали кучето му е било с намордник и чия е отговорността да осигури безопасността на околните.
Темата беше продължена в „Тази неделя”, където експертът Явор Гечев сподели, че инцидентите между деца и кучета без надзор са чести. Според него в такива случаи собствениците се опитват да омаловажат ситуацията, докато родителите драматизират. Интересно щеше да е експертът да бъде попитан наясно ли е, че заради подобно нападение човек може да развие доживотна фобия от кучета, и това драматизиране ли му се струва. Гечев изтъкна, че причината за подобни инциденти е липсата на елементарна култура по отношение на отглеждането на домашни любимци. Той посъветва родителите никога да не оставят децата си да играят сами с (непознати) кучета. Задължително е те да питат стопанина дали детето може да си поиграе с кучето и да са близо до тях. Колкото до собственика, той има две задължения: да познава поведението на домашния си любимец и да има контрол над него.
В „Тази сутрин” Мариета Николаева пък ни срещна с треньора Венцислав Дачевски, който разказа, че белгийската овчарка е работна порода, селектирана за полицията и за военните. По думите му, преди да си вземем куче, трябва да сме наясно за какво е селектирана породата му. Също така е задължително всяко куче да минава курс на обучение. Дачевски посъветва, ако ни нападне куче, да не викаме и да не бягаме, а да застанем на едно място. Той каза също, че в подобна ситуация би отишъл при детето да го предпази. Според него е важно животното да има изградена силна връзка със стопанина, за да го следва, вместо да ходи при непознати. Треньорът изтъкна и че е добре да се използва намордник за спокойствие на собствениците, както и че е редно да се посещават пространствата за игра и дресировка на кучета.
По НоваТВ репортерката Илияна Шишкова цитира очевидци, според които кучето е било без намордник и с хлабава верига. Собственикът, който е бил придружаван от дресьор, се е държал неадекватно, опитал се е да избяга, но хората са го задържали, и е излъгал полицията, че кучето е било с намордник през цялото време, макар такъв да е бил сложен след инцидента.
Най-подробно новината беше отразена от БНТ. В неделя беше излъчен клип, предоставен от свидел, който разказал в социалните мрежи, че дори след като собственикът сложил намордник на животното, то продължило да налита на деца. Възрастна дама сподели, че в района има сравнително малко улични кучета, но домашните са много и агресивни. Друга интервюирана дама заяви, че е редно стопаните да си гледат животните и да се съобразяват с околните.
В „Денят започва” треньорът Иван Пасков обърна внимание, че собствениците са длъжни да спазват правилата и не бива да оставят животните без контрол. Според него те изхождат от позицията, че кучетата им са добри, но никой не е застрахован. Пасков уважава хората, които осъзнават, че имат проблем с домашния си любимец, и го водят на каишка, и не смята, че това е повод за подигравка. Треньорът е категоричен, че човекът е висшият разум и е отговорен за безопасността на всички. Той посъветва хората да не посягат към чужди кучета, като предупреди, че всяко куче, независимо колко е добро, в определена ситуация може да реагира агресивно. По отношение на намордниците Пасков смята, че собственикът трябва да прецени дали животното е агресивно и има нужда от такъв. В заключение водещата Христина Христова изрази надеждата си, че ще си направим съответните изводи, за да не ставаме повече свидели на подобни инциденти.
Ние обаче не храним напразни надежди, че стопаните на кучета в частност и обществото като цяло ще си вземе поука. Напротив. Опитът показва, че колкото и инциденти с кучета, особено с домашни, да стават, нещата не само не се променят, а сякаш безнаказаността окрилява безотговорните собственици и ги прави още по-нагли и арогантни. За съжаление изглежда, че в тяхната ценностна система човешкият живот няма никаква стойност и не се замислят, че „добрите” им кучета, налитащи на непознати, може да докарат инфаркт на човек със слабо сърце или да предизвикат спонтанен аборт на жена, бременна в първите месеци. Нека да сме наясно – повечето хора не са кучешки психолози и няма как да знаят кое животно е кротко и кое – агресивно, нито кое как би реагирало в на пръв поглед безобидна ситуация. Не на последно място има хора с фобия от кучета, които са пълноправни граждани и данъкоплатци и имат правото животът, физическото им здраве и психиката им да бъдат съхранени. В този смисъл имаме всички основания да смятаме, че стопаните, позволяващи кучетата им да налитат на непознати, без да са били предизвикани, и които не просто омаловажават подобни инциденти, но и се присмиват на пострадалите хора, са вид психопати и не бива да имат право да притежават животни.
Изхождайки от всичко това, е крайно време медиите да поставят на дневен ред следните въпроси и да окажат натиск властите не само да ни залъгват с празни приказки, но и да пристъпят към ефективни действия:
1) Не е ли редно да се въведе разрешително за притежание на куче, подобно на това за придобиване на огнестрелни оръжия, за издаването на което да са необходими свидетелство за съдимост, медицинско свидетелство, удостоверяващо, че бъдещият собственик не страда от психически заболявания, както и удостоверение за завършен курс и успешно положен изпит за безопасно отглеждане на съответната порода куче?
2) Не е ли време собствениците на кучета да бъдат задължени да ги регистрират и да плащат данъци?
3) Кога най-после Държавата ще приложи работещ механизъм за чипиране на домашните любимци и сурови наказания за всеки собственик, изхвърлил кучето или котката си на улицата?
4) Кога ще станем свидетели на армии от проверяващи по улиците ни и на солени глоби за собствениците на кучета, които: не почистват след домашния си любимец; разхождат кучето си без повод (и без намордник, ако е агресивно); позволяват кучето им, дори да е на повод, да се доближава и да плаши хора, които не са го предизвикали с нищо?
5) Защо няма категорична забрана за допускането на домашни любимци в аптеки и в супермаркети и отговорни лица, които да следят ежедневно за спазването ѝ (виждала съм кучета (не водачи) и в голяма аптека, и в супермаркет – и двете от известни вериги – в квартала, в който живея)?
6) Не е ли време да бъдат въведени наказания и за родителите, разрешаващи на децата си да посягат към непознати кучета и притъпяващи естествения им инстинкт за самосъхранение, като ги учат, че „всички кучета са добри”?
7) Кога ще бъдат взети мерки срещу глутниците улични кучета и кога улиците ни, парковете, детските площадки и т.н. ще спрат да са огромни кучешки тоалетни и ще бъдат върнати на хората, за да ги ползват по предназначение без страх и без погнуса?
8) Кога ще започне разговор за хората и правото на данъкоплатците и децата им да се разхождат свободно без опасност излизането им от къщи да приключи с посещение на Бърза помощ и с вероятни психически и физически травми за цял живот?
9) Защо т.нар. организации за защита на животните мълчат при случаи, като цитирания в тази статия? С какво допринасят те за събуждането на съвестта на собствениците на кучета? Защо не чуваме послания за отговорно поведение от тяхна страна към околните?
10) Защо медиите (ах, тези обичащи животните медии!) отразяват убийството на куче, сякаш става въпрос за убийство на човек, и дни наред се коментира евентуалната присъда за извършителя, а когато куче нападне човек, случаят бързо потъва в забвение и никой не се наема да проследи какво наказание ще получи собственикът му? Какво стана със собственика на глутницата кучета-убийци от Владо Тричков например?
В заключение: би било чудесно да виждаме едни безпощадни към безотговорните стопани на кучета медии, които ги „хапят” и „разкъсват” с репортажите си така, както любимците им хапят и разкъсват невинни хора и беззащитни деца, пък дано някой ден същите осмислят думите на Иван Пасков, че човекът е висшият разум и е отговорен за безопасността на всички. Защото има две петна върху образа на България като една от най-безопасните страни в Европа и едното са именно безконтролните домашни кучета. Повтаряме и че хората са най-ценният капитал на една държава – те работят, плащат данъци, произвеждат и потребяват и имат пълното право да живеят в спокойна и сигурна среда.
