… или как оргазмите се превърнаха в клюки.
Основните китайски платформи за разпространение на филмово съдържание са цензурирали „Приятели”, култовият американски ситком (ситуационна комедия) от края на миналото и началото на настоящето хилядолетие. Това съобщават редици западни информационни средства тези дни.
Главната жертва на цензурата се явява част от интимния инвентар на Рос Гелър – бившата му жена Керъл – сюжетна лесбийка, която на свой ред ходи с друга сюжетна лесбийка, Сюзън. Съответно репликите на д-р Гелър от началото на първия сезон, касаещи сексуалната ориентация на Керъл, са отрязани в китайската редакция на сериала. Но в него налице е и друга промяна, забелязват потребителите на китайската социална мрежа Weibo (местният аналог на Туитър): репликата на същия Рос Гелър, в която той казва, че едно от предимствата на жените пред мъжете са многократните оргазми, е преведена със субтитри по коренно различен начин. Т.е. ухото чува как палеонтологът казва „жените изпитват много оргазми”, но окото чете „жените са безкрайни клюкарки”.
Понеже китайските платформи за филмово съдържание излъчват едва началото на първия сезон на ситкома, не е ясно какви още „редакции” ще бъдат направени в него. Тепърва на китайските цензури им предстои да обяснят сурогатна майка на чии деца ще бъде Фийби Бюфе, друга от главните героини в сериала, шегуват се отново китайците в Weibo, предават западните медии.
В случая нелепото е, че китайските зрители познават и са гледали от години насам „Приятели” (ситкомът се излъчва в страната от десет години). И текущата редакция, на която те стават свидетели едва днес, е доста закъсняло начинание, което предизвиква по-скоро иронични усмивки. Феновете на сериала в страната може да не знаят какво съдържа „третата историческа резолюция”, която бе приета на 19-тия ЦК на Китайската комунистическа партия (ККП), но със сигурност са наясно, че първата жена на Рос Гелър е лесбийка. Без значение какво казват субтитрите.
Дали ще има и още неловки промени, свързани с други чуждестранни сериали? Да очакваме ли „Двама мъже и половина” да бъде преведено като „Двамата братя и чавдарчето”, а „Всички обичат Реймънд” – „Всички обичат Си Дзинпин”?
Всъщност, ако подобни промени във филмовото съдържание да изглеждат наистина по-скоро комични, то нивото на цензурата в Китайската народна република се покачва през последните години. И това касае не само филмовото съдържание на местната и чуждестранна продукция, но и на медийното такова. В ККП си има отделен Централен департамент по пропагандата (за благозвучие наричан Отдел по публичността), който контролира и си сътрудничи с различни агенции като тези на Националната администрацията на пресата и публикациите, Държавната администрацията на радиото, филмите и телевизията и т.н. Общо взето Централният департамент по пропагандата към ККП е като длан с много пръсти.
Какво означава това на практика? „Ах, тези медии!” се обръща за коментар към Цън Цон, председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения с Китай.
„Отделът по публичност към ККП притежава най-голяма власт по въпроси, касаещи се до филмовото и медийно съдържание в страната. Ако искате да излъчите филм, да издадете книга или списание, или да отворите сайт, трябва да минете през одобрението на този отдел и нейните ведомства”.
А как подобни практики са регламентирани чисто законово, четем в доклад на Съвета за външни работи:
„Китайската конституция позволява на нейните граждани свобода на словото и пресата, но неяснотата на китайските медийни регулации позволяват на властите да неутрализират новини, вменявайки им разкриване на държавни тайни и поставяне в опасност на държавата. Дефиницията на държавни тайни в Китай остава неясна, спомагайки цензурата на всяка информация, която властите считат за вредна за техните политически или икономически интереси”.
Според цитирания текст от Съвета за външни работи излиза, че китайските регулативни режими, имащи отношение спрямо свободата на словото, са изключително спекулативни, което позволява на КПП да извършва произвол спрямо иначе декларираната в Конституцията на страната свобода на словото.
Има обаче и друга гледна точка. Китайската държава – като всяка страна, уважаваща собствения си суверенитет – слага най-общо две дебели червени линии пред свободата на словото. Тези линии са медиите да не разкриват държавни тайни и да не поставят държавата в опасност. И подобни ограничения са напълно нормални.
Но от последното произлиза друг въпрос. С какво сюжетната лесбийка Керъл, бивша жена на Рос Гелър, застрашава китайската държава, заради което сексуалният статут на (при това периферната) героиня е цензуриран от местните филмови платформи?
Възможно е да намерим отговор на този въпрос, ако се поровим в чл. 25-ти от Конституцията на Китай. В него се казва, че на издателите им е забранено да публикуват каквото и да е съдържание, свързано не само с държавни тайни или подбуждане към сепаратизъм, но и такова, което би „причинило вреда на социалната моралност и отлична културна традиция на нацията”. Дали заради това китайските филмови платформи, подчинени на комунистическите власти, действат на принципа „няма лесбийка, няма проблем” (ако трябва да перифразираме прочутия сталинизъм)? Не знаем.
И ако разговорът за антагонизма на ККП спрямо екранните американски лесбийки да има по-скоро смешна конотация, то нищо веселяшко няма в пропагандата, която местните медии изливат в казуси от актуално политическо естество. Като принудителния труд и разселването на уйгурите, отнемането на автономния статут на Хонконг и напрежението с Тайван. Във всеки един от тези казуси местните медии действат наопаки: вместо да дават информация, за да бъде изградено мнение, те направо предоставят мнение, отнемайки от информацията.
Тестваме обективността на този извод, питайки Цън Цон за съотношението в китайските медии между това да информират и това да пропагандират.
„Историята ни е научила, че подобни режими не биха могли да съществуват без пропаганда и в този случай тя съвсем естествено има превес. Всяка новина, текст или научен труд – от външнополитически теми до вътрешнополитически, икономически и социални предизвикателства – трябва да бъдат излъчени или публикувани в съответствие с духа на целите и принципите на партията. Разбира се, медиите имат и задължение да информират. Прогнозата за времето е именно такъв пример”.
Всъщност нямаме нужда от сложни геополитически анализи, за да видим, че живеем в биполярен свят, в чиито отделни и далечни краища (като масата на Владимир Путин!) стоят Вашингтон и Пекин. Необходимо е просто да погледнем как две общества се отнасят към един американски сериал.
И ако лесбийките и женските оргазми да са прицел на цензурите в Китай, то „Приятели” е остро критикуван от години насам и от медиите в САЩ. Повод за подобна критика, например, е това, че всичките шест основни героя са бели и с хетеросексуална ориентация. Или пък това, че хуморът в ситкома не е политически коректен.
Комунистите и либералите са различни, но май еднакво обичат да „програмират” филмовото и медийното съдържание. И да сервират пуканките с политика. А понякога човек иска просто да си пусне „Приятели”, с лесбийките и белите в него, и не да го занимават с глупости.
Изображение: cbr.com