Музеите, галериите и библиотеките протестират. Протестът им е тих, такава е природата им – тиха. Разпространяват позиции на директори, слагат табели „ПРОТЕСТ“ на входа, обозначават се в социалните мрежи, въобще спокойно и с приведена глава съобщават на управляващите, че не могат да продължават да съществуват. Нямат пари за заплати, за ток, за вода, за поддръжка и осъвременяване на материалната база. Редица музейни институции нямат реставратори, консерватори, историци, археолози, тези професии просто не са популярни, сложни и ниско платени са. Но ако приемем, че в ръцете на всички тези хора се крепи паметта на нацията и идентичността ни, то защо техните искания не намират достойното си място в новините и публицистичните предавания дори? Изглежда медиите не смятат този проблем/протест за извънреден, защото е стар. Освен това не е интригуващ, няма „тъмни“ сили и олигарси, които стоят зад това, липсва крясък, звучи реалистично, без медиен шум. И като казвам това, не твърдя, че новината отсъства от информационния поток, там е, но почти няма медия, която да й придава достатъчна тежест.
Има едно предаване по БНТ „Култура БГ“, то всъщност е едно в целия ни ефир, което не пести сили да обговаря културата, понякога се чудя от къде екипът му черпи сили да продължава. Е, съвсем очаквано в поредица от предавания по Българската национална телевизия протестът на музейните специалисти спечели заслужено ефирно време. Чухме проблемите на директорите, видяхме ги в специални репортажи, както се казва, ориентирахме се в обстановката. Добре, че националната ни телевизия все още не е загубила съвсем основната си роля да образова и да социализира в определени ценности, та отбраната й публика да се информира колкото може.
Има и други медии, които ще си позволя да нарека бутикови, като „Портал Култура“ и „Площад Славейков“ , които също на свой ред отразиха подобаващо протеста на музейните специалисти. Но дайте да сме честни, може ли гласът на няколко медии да се мери по сила с този на стотиците сайтове и водещи частни телевизии. Отговорът е ясен. Властта им да налагат дневен ред и да превръщат незначителни събития в сензация е в пъти по-голяма от тази на шепа интелектуалци със сегментирана публика, които вместо за скандалната къща в Барселона, говорят за съборената, макар и паметник на културата, къща на хърватското посолство.
И тук, за да не ме разберете погрешно, не противопоставям масовия интерес на елитарния, разбирам как функционира пазарът, но не разбирам защо на всяка цена ценностите се превръщат в маргинална тема. Музеят, галерията, библиотеката предават и дори преподават ценности, въвеждат ни в познание за нашата история, род, класа, вкус, бит, порядък. Често не ги забелязваме или когато ги забележим ги критикуваме, че не изглеждат като световните образци, не носят магията и тайнството, но не си задаваме въпроса, че за да се доближим поне малко до популярните световни модели трябват много пари и целенасочена държавна политика. Или с други думи гарантирано достойно съществуване.
Вероятно не е съвсем точна справката ми, но в страната има около 200 музея, като в тях работят под 3000 души, като по-голямата част от тях получават по-малко от 1000 лв. месечна заплата. Струва ми се, не би било проблем за един „бюджет на растежа“ да предвиди повече средства за култура въобще. Политиците, и то съвсем обяснимо, реагират спрямо степента на заплаха, която носят (най-общо казано) протестиращите. Тази степен на заплаха може да има нечувани размери само с помощта на медиите. Ето защо ми се струва за важно да направят опит да надскочат логиката на консуматорския вкус, когато става въпрос за културно съдържание.
Избягването на заглавия от сорта Музеите искат повече пари също би било стъпка в правилната посока, защото подобно изречение елементаризира проблема, тъй като няма сектор, който да не иска повече пари. Акцентът трябва да е върху особената обществена функция, която тези институции имат. Например: Погубената нация: музеите затварят или Старини на боклука: няма пари за музеите. Когато обаче четем Полицаи, пожарникари, музеи, метеоролози, БАН: Кои са разочаровани от новия бюджет мислим за всичко друго, но не и за сериозността на проблема.
Колкото повече култура в медиите, толкова повече нация.
