Миналата събота една от партиите в настоящото управление – „Демократи за силна България“ проведе своя най-висш форум, на който преизбра досегашния си председател ген. Атанас Атанасов. За разлика от други партии, в ДСБ този избор съвсем не бе формален – явиха се двама кандидати, изборът се оказа оспорван и накрая победителят спечели с неголяма разлика. Всичко това предполагаше сериозен медиен интерес, който обаче не се случи. Интересно защо.
БНТ обърна внимание на вътрешнопартийния вот в ДСБ, като включи ексклузивно победителя в „Говори сега“ (след 33-ата минута), почти веднага след преизбирането му, а на следващия ден той бе гост в „Денят започва с Георги Любенов“ (след 58-ата минута). Освен обичайните в такива случаи въпроси тип „а сега накъде?“, Атанасов бе питан и по актуални казуси – битката между правителството и прокуратурата, ескалацията на напрежението между Русия и Украйна, енергийната криза. По отношение на самата ДСБ обаче останаха куп незададени въпроси, а в следващите дни обществената телевизия сякаш изгуби интерес по темата.
И „Нова телевизия“ показва бърза реакция, включвайки „прясно преизбрания“ председател на ДСБ в „Офанзива с Любо Огнянов“. Темите бяха аналогични, акцентира се върху ролята на „Демократична България“ в управляващата коалиция, както и върху ролята на ДСБ в коалицията „Демократична България“. Краткото включване не предполагаше кой знае каква задълбоченост, затова водещият отправи покана за гостуване в самото предаване (предстои да видим). В следващите три дни обаче темата не присъстваше в публицистиката на медията.
За разлика от тях, бТВ се ограничи само до отразяване на новината за преизбирането на ген. Атанас Атанасов. Без каквито и да било коментари.
По същия начин процедираха „Клуб З“, „Медиапул“, „Свободна Европа“, „Труд“. „24 часа“ и „Оффнюз“ публикуваха дописки за участието на ген. Атанасов в БНТ, като разпространиха и решението на бившия кмет на Дупница Панчо Панайотов да напусне ДСБ, разочарован от резултата.
„Дневник“ отрази брифинг на ген. Атанас Атанасов, в който основен акцент бе интригата между него и опонента му Цецка Бачкова.
„Сега“ се опита да разнообрази „постния“ пейзаж по темата, макар и с обобщаващ коментар за няколко различни партийни форума. А „Факти.бг“ донякъде изми срама на гилдията – с емоционален коментар относно провокативното изказване на Стоян Михалев по време на Националното събрание. Имаше и интервю с Цецка Бачкова, в което фокусът беше най-вече върху състоянието на партията.
Прочее, в дните преди вота, г-жа Бачкова гостува и в „Денят с Веселин Дремджиев“ по TV+, но макар да бе представена като „кандидат за лидер на ДСБ“, темата беше едва засегната.
Доста скромно като за партия, участваща в управлението. А тук има и допълнителна интрига.
Преди близо две десетилетия ДСБ бе замислена като дясна, консервативна партия, с изискан патриотичен оттенък. И тя наистина бе такава, но в някакъв момент образът ѝ започна да се променя, като днес няма почти нищо общо с първоначалния замисъл.
ДСБ години наред беше и еталон за висока политическа класа, а към момента практически с нищо не изпъква на общия фон.
Това, разбира се, са проблеми на самата партия. Нашето питане е защо медиите не поставят въпроси, свързани с тези проблеми. А въпросите никак не са малко. Например:
Какво наложи изместването на ДСБ от дясно-консервативната част на политическия спектър и смесването ѝ с различни политически „кръвни групи“? Нормално ли е да събираш старите градски „жълтопаветници“ с модерната хипстърия? И коя от двете прослойки е по-вероятно да наложи своя светоглед като водещ в коалицията?
Кога антикомунизмът (който беше естествена спойка на десебарската общност) бе пренебрегнат за сметка на борбата с мафията и олигархичните зависимости в „пленената държава“?
След дългогодишни опити чрез най-различни инженерни проекти, успял ли е кръгът „Капитал“ (и конкретно Иво Прокопиев) най-сетне да овладее ДСБ?
Кой е в основата на подмяната на БСП с ГЕРБ като основен политически опонент (че даже и враг)? Как така цялата мисловна конструкция, идентифицираща „столетницата“ като извор на всички злини на света, бе съхранена, за да бъде механично наложена върху партията на Бойко Борисов? И защо бе направено това?
Каква е причината ДСБ да не успее да лансира национално разпознаваеми лица, след като „старата гвардия“ (Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Асен Агов и др.) се оттегли?
Какви са представите в ДСБ за „дясно“, отвъд икономическите политики за намаляване на държавните регулации? (Щеше да бъде интересно да чуем отговорите на г-жа Бачкова, която акумулира известни очаквания за връщане на партията към десните ѝ корени).
И след като не чухме тези въпроси, е редно да се запитаме защо. Възможен отговор е, че просто ДСБ не представлява кой знае какъв интерес за медиите. А това е партията, която е излъчила четирима областни управители.
Но има и друг отговор. И той е част от общия поход на мейнстрийма (включително медиен) срещу дясното. Превръщането на бившето дясно в част от „либералния консенсус“. Нещо като „опитомен консерватизъм“ – дясна визия, но на практика непротивопоставящ се на ляволибералните тенденции. Видяхме го в Германия (ХДС при Ангела Меркел), видяхме го и във Великобритания (сегашната версия на Консервативната партия). А щом се случва и с ДСБ, медиите (ах, тези медии!) ще спазват „омерта“ – сакън да не се повдигнат неудобни въпроси, които да предизвикат още по-неудобни отговори.
Изображение: Нова ТВ
