„Общественото мнение винаги желае лесни пари, т.е. ниски лихвени нива.“
Лудвиг фон Мизес
Докато миналата седмица гърмяха откоси в конфликта главен прокурор – министър-председател, почти тихомълком Народното събрание прие на първо гласуване бюджета за 2022 г. Планът за държавните финанси получи нелоша порция отразяване в предходната седмица. Че има нужда от още, става очевидно от обстоятелството, че с едно изречение Йордан Цонев в „Панорама“ по БНТ очерта нов елемент в динамиката в световен мащаб, който може да има решително значение за бъдещето на икономическата стабилност на страната. При това краткото изказване на Цонев по темата дойде почти ненадейно, на вметнат въпрос, след дълго разчепкване на вече загатната по-горе, фиксирала медийния интерес тема, за „подритванията“ между Иван Гешев и Кирил Петков (за решението на КС, че министърът на правосъдието може да предлага на Висшия съдебен съвет да прекрати мандата на главния прокурор, може да четете тук). Същото се повтори в „Тази неделя“ по бТВ, където на зам.-председателя на парламентарната бюджетна комисия въпрос за бюджета отново бе зададен инцидентно и то в края на почти половинчасовото интервю. По темата с хвърлената в „Панорама“ прогноза, че ни чака вълна от фалити, друго през уикенда по медиите не чухме и не видяхме.
Накратко, абсолютно всички сме наясно, че в момента протичат инфлационни процеси, всеки от нас ги усеща ясно по джоба си. Те се дължат на огромните количества пари, които големите световни централни банки, като Федералния резерв и Европейската централна банка, решиха да напечатат и да хвърлят в обращение като контрамярка на последиците от мерките, свързани с пандемията. На пръв поглед мярката изглеждаше да свърши своята работа. В условия, предполагащи намаляване на потреблението, не се стигна до съществено стагниране и рецесия. Още през 2020 г. обаче по-внимателните наблюдател забелязаха интересен феномен – цените на акции и други фондови активи не само, че се възстановиха изключително бързо, но постигнаха нови нива и рекорди, което е на практика противоестествено при световна криза, блокираща нормалната работа на цели икономически сектори. Още тогова този ненормален ефект беше посочен като знак за инфлация, като бяха посочени и конкретни причини защо инфлационните процеси са на практика локализирани изключително във финансовите инструменти, включително концентрирането на огромна част от новонапечатаните, уж за целите на справянето с коронакризата, пари в ръцете на борсови агенти и институционални инвеститори.
Несъмнено обаче в началото на 2022 г. започваме да наблюдаваме генерално разпространение на инфлация. И тук идва казаното от Йордан Цонев в петък вечер по БНТ изречение, че Федералният резерв се кани да вдигне основните лихви като противоинфлационна мярка, а ЕЦБ мисли да го последва, съответно по силата на валутния борд на БНБ ще се наложи също да вдигне лихвения процент, за който бяхме свикнали за около десетилетие на европейско ниво да е отрицателен, а у нас да е нулев. Вдигането на основните лихви стимулира спестяването. Тук следва да се има предвид нещо, което не е съвсем очевидно, но вземането, получаването на кредит също е форма на спестяване. В един случай спестявате в продължение на 20 години, включително получавате лихви, за да си купите жилище. В другия случай купувате жилището сега и следващите 25 до 30 години ви се налага всеки месец да спестявате, да заделяте част от дохода си, за да си изплащате кредита. Т.е. кредитът – това са вашите бъдещи спестявания, които включват и лихвата. Колкото е по-висока лихвата, толкова по-голяма част от дохода си трябва да отделите, да „спестите“, за да си платите вноската. Независимо дали имате налични пари, които ще сложите на депозит, за да печелите от по-високата лихва, или имате кредит и ще трябва покривате набъбналата в резултат на увеличението на лихвите вноска, и двете водят до изваждане на пари от оборота. Вместо да бъдат изхарчени за стоки и услуги, тези пари биват спестени, блокирани в банковите трезори. Съответно потреблението намалява, спада търсенето и резултатът е най-малко задържане на цените, т.е. обиране, спиране на инфлацията.
Ако не сте забелязали, за отделния човек вдигането на нивата на лихвите води до следното. Който има пари, може да ги спести и тези пари да станат повече. Който има кредити, ще има по-голям финансов ангажимент по обслужването им. Лихвените нива, това е цената на самите пари. Когато вдигаме лихвите, правим паричния ресурс по-скъп, като по този начин спираме поскъпването на всичко друго – стоки и услуги.
Общото на всичко това с бюджета е, че има два механизма за влияние върху тези процеси, които наричаме макроикономически. Описаният дотук механизъм се нарича монетарен, той е в ръцете на централните банки и рядко правителствата, особено в условията на борд, имат контрол върху нето. Другите механизми се наричат фискални, т.е. зависят от държавния фиск, ще рече от бюджета, с който също може да се влияе върху потреблението и оттам върху инфлацията.
Най-просто казано, когато предвижданията са за бюджетен излишък, това означава, че държавата се кани да събере повече пари, отколкото ще изхарчи. Т.е. при бюджетен излишък управлението смята да извади пари от обращение. Както вече посочихме ефектът от това е по-малко пари за харчене в населението, т.е. спад на търсенето и оттам – на цените. Следователно бюджетният излишък има противоинфлационен ефект. Обратното, бюджетният дефицит означава да бъде разходвано повече от събраното, т.е. в обращение да бъдат вкарани пари, които преди това ги е нямало, съответно в хората ще има повече пари, което е предпоставка за повече харчене и оттам – за повишение на цените.
Проектът за бюджет за 2022 г. предвижда 8 милиарда дефицит. Ако такова съвършено разпределение беше възможно, това означава, че държавата се кани да даде на всеки един от нас, 6,9 млн. българи, по 1 160 лв. в повече, отколкото ще ни събере, които ние да похарчим на воля. Звучи като сбъднат сън, но в случай, че казаното от Йордан Цонев за очаквано повишение на лихвените нива е вярно, то тогава излиза, че фискалната политика на българското правителство е в противоречие с очакваната монетарна политика на Европейската централна банка. И понеже ЕЦБ едва ли би имала предвид точно България, когато определя лихвените нива, тази колизия ни поставя пред риска от двойно обедняване. По-високите лихвени нива ще вдигнат вноските по кредитите ни, като същевременно обаче същите лихви няма да са достатъчни, за да преодолеят заложената в бюджета инфлация и вместо поне цените да спрат, те също ще продължат да растат. Ето затова Йордан Цонев прогнозира, че може да очакваме вълна от фалити, кой би могъл да плаща хем по-скъпи кредити, хем по-скъпи материали, хем по-скъп труд?
В обобщение, от римско време знаем максимата за хляба и зрелищата. Знаем също, че ако не може да получи и двете, народът не би поставил зрелищата пред хляба. Затова пълно недоумение у мен буди защо тази седмица медиите решиха да се занимават на практика единствено и само със зрелището. Йордан Цонев, разбира се, е един от лидерите на опозицията и като такъв е нормално да рисува апокалиптични картини. Притеснителното е, че той дори не прави това. Цонев просто даде една прогноза, чийто очаквани апокалиптични резултати са напълно валидни и обосновани от правилата на макроикономиката. Темата е комплексна, но макроикономическите закони в крайна сметка не са и кой знае колко сложни, стига да получат поне малко медийно внимание. Наричаме медиите власт и защото те имат силата и възможността не да ходят след мимолетните интереси на тълпата или поне не винаги, а самите те да задават дневния ред, да определят кое е интересното. Защо тази седмица те решиха да ни сервират изключително и само зрелището, докато потенциално се решава бъдещето на хляба ни…? Нека въпросът да остане отворен, нека медиите да отговорят на него. Ах, тези медии!
