На 08.02 Кирил Петков бе на официално посещение в Сърбия по покана на колегата му Ана Бърнабич. Сред предварително обявените теми: Европейската интеграция на Сърбия и региона на Западните Балкани, двустранните отношения, енергийното сътрудничество, инфраструктурата и икономически въпроси от общ интерес, направи впечатление отсъствието на най-важната за нашата страна, а именно проблемите на сънародниците ни в Западните покрайнини.
Как беше отразена срещата от някои от по-големите ни медии? BTV и Nova му отделиха внимание в новините си, разбира се, както и в публикации на интернет страниците си. Акцентът беше „стратегическото партньорство” със Сърбия, което обяви Петков, енергийната свързаност на Балканите, евроинтеграцията на Сърбия и инфраструктурата. Nova споменаха съвсем бегло и българското малцинство в Сърбия, повтаряйки думите на Петков и Бърнабич, че: „проблемите на българското малцинство в Сърбия ще бъдат разрешавани бързо на ниво министър-председатели.” Самата трактовка „ще бъдат”, говори по-скоро за някакви евентуални бъдещи проблеми, а не за настоящите, които всъщност са и дългогодишни.
БНТ бяха отделили повече внимание на визитата на Петков, като в предаването „Светът и ние”, осъществиха видео връзка с журналиста Николай Кръстев, който дълги години е бил кореспондент на БНР в Сърбия и е отлично запознат с района и проблемите. Акцентът и тук бяха енергетиката и транспортът. Водещата Йоана Левиева-Сойър явно не сметна за необходимо да попита Кръстев дали и колко засегната е била темата за нарушаването на правата на сънародниците ни в Западните покрайнини.
В dariknews заглавието на материала им са думите на Петков: „Започваме стратегическо партньорство”, а в пространния им (и оптимистичен) материал, темата за българското малцинство е спомената в едно изречение – същото, което вече беше посочено по-нагоре. В няколко свои текста, касаещи посещението на Петков в Сърбия, БНР са извели различни акценти, като основните отново са за газовия пазар. Цитиран е и коментарът на Кръстев по БНТ. Прави впечатление, че за разлика от всички споменати до момента медии, БНР са отделили доста по-сериозно внимание на проблемите, които има българското малцинство в Сърбия. Те цитират дългогодишният кореспондент на БТА в Белград Николай Коев, който в интервю за предаването „Нещо повече” по „Хоризонт”, казва: „Липсва ни една постоянна целенасочена политика за защита правата на българите там, за координиране на тези действия със сръбската страна, която в интерес на истината проявява готовност да въздейства върху живота на малцинствата”, допълвайки: „Не виждам нещо изключително ново в това посещение, което да впечатлява чак толкова много“.
В електронните медии посещението на министър-председателя ни в Сърбия е отразено сравнително възторжено. „България и Сърбия ще работят за общ газов пазар на Балканите”, пишат в „Дневник”. Коментарът, касаещ българското малцинство, е по-скоро ироничен: „Още една размяна на телефони”, но липсва анализ или поне по-сериозно внимание към проблемите на сънародниците ни в Западните покрайнини.
Заглавието в Клуб Z „Кирил Петков се захвана и с евроинтеграцията на Сърбия” звучи доста саркастично, но още първото изречение в статията: „След като даде нов старт на двустранните отношения с Република Северна Македония и надежди на Скопие, че ще получат скоро зелена светлина за започване на преговори за членство с Европейския съюз, второто официално двустранно посещение на премиера Кирил Петков ще е утре в Сърбия, където ще обсъди евроинтеграцията и на западната ни съседка”, навежда на мисълта, че в медията наистина смятат, че Петков ще „оправи” Западните Балкани. Или вероятно не са чак толкова наивни, но другата опция е по-притеснителна…
Медиапул не правят изключение от тренда – газов пазар, транспортни връзки, модернизация. Българско малцинство в Сърбия явно няма, буквално не са споменали и думичка, съответно няма как и да има проблеми.
Офнюз също извеждат в заглавие поредното обещание на премиера ни: „Интерконекторът с Гърция ще е готов до юни, обеща Кирил Петков в Сърбия”. Болднати са и по-важните (явно за медията) неща: „Интерконекторът с Гърция да е готов до юни 2022 г., единен пазар за търговия на газ, общи туристически пакети, двустранен бизнес форум, международно, търговско и стратегическо сътрудничество.” Правата на българите – йок. Буквално само са споменати в изреждането на темите за разговор, които Петков и сръбския президент Александър Вучич са обсъдили. В статията липсва даже и изречението за обещаните разговори между Бърнабич и Петков, касаещи проблемите със сънародниците ни. Може пък и да е чиста случайност, че именно медията, която започна поредица от публикации, „посветени на резултати от съвместния проект с института” (бел.авт. Институтът за хуманитарни и социални науки в Скопие), чиито автор е промакедонски настроен наш историк (разбирайте – българин и българска медия осъществяват агитация в полза на позицията на друга страна), не споменава нищичко за българи в Сърбия.
Печатните медии не са толкова безкритични и възторжени в отразяването на Петков. „Сега” пишат, че „Кирил Петков предложи азерски газ на Сърбия по недовършена тръба”.В статията се отделя внимание и на въпроса с българското малцинство, а още на следващия ден, медията публикува и анализа на Зденка Тодорова, учредителка на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия, направен за БГНЕС, като заглавието е: „Зденка Тодорова: „Кирил Петков обиди българите в Западните покрайнини „.
И най-накрая българският слушател и читател разбира как е била отразена срещата между Петков и Бърнабич в сръбските медии, и че всъщност за тях тя е била формална. Разбира и че най-сериозният проблем между двете страни – този с положението на сънародниците ни в Западните покрайнини – беше неглижиран, като така е: ”Нанесена една обида на българите в Западните покрайнини и техните очаквания и желания да се отстои техния език, култура и идентичност”, по думите на г-жа Тодорова.
В „24 часа” също са посочили как медиите в Сърбия отразяват посещението на Петков, а в друг материал отделят внимание на въпросите, касаещи сънародниците ни там: „Кирил Петков се срещна с представителите на българското малцинство в Сърбия”. Споменато е и че дискусията всъщност е била проведена „на крак”, което навежда на мисълта, че Петков не е отделил много време на срещата си с българите в Сърбия.
В „Труд” отразяват визитата на Кирил Петков, извеждайки в заглавието си обещанието му за течен газ, като по-надолу в статията коментарът е: „Петков вероятно имаше предвид втечнен природен газ, какъвто ще получаваме от интерконекторната ни връзка с Гърция.” Малко по-късно в сайта на медията е публикувана позицията на бившия дипломат и експерт по борба с тероризма Боян Чуков, който в личната си страница във Фейсбук, е коментирал, че визитата на Кирил Петков в Белград е „поредната негова груба грешка във външната политика”.
Важните въпроси, които не бяха зададени, са:
1. Повдигна ли Кирил Петков въпроса с нарушаването на правата на българите в Западните покрайнини. В момента, не някога занапред, защото проблемите на сънародниците ни са дългогодишни и актуални, не вероятни.
2. Обявявайки подкрепата си за влизането на Сърбия в ЕС, какво мисли министър-председателят ни за заложените в чл. 2 от Договора за Европейския съюз ценности, а именно: зачитане на човешкото достойнство; свобода; демокрация; равенство; върховенство на закона; зачитане на правата на човека и правата на малцинствата? Позицията му означава ли, че според него западната ни съседка е готова за членство и отговаря на тези базови за прием в ЕС условия?
3. Наясно ли е с непрекъснатите опити за асимилация, което е довело до намаляване с над четири пъти на българското население в Босилеград, Цариброд, както и части Пирот, Бабушница и Сурдулица. Какво смята да предприеме по този въпрос, повдигнал ли го е въобще през Ана Бърнабич?
4. Постави ли въпроса (ако въобще знае, разбира се) защо всяка година през септември в Босилеград се отбелязва „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”?
5. Попита ли Петков (ако въобще е чувал нещо и по този въпрос) кога ще може спокойно да се внесе българска книга в Сърбия, без сръбските митничари да отказват да допуснат всеки, носещ наша литература.
Защото е цинично точно страната, която е създала и антибългарската доктрина край Вардар, да мисли за европейска интеграция. Но ако поне е разбираемо, защото всяка суверенна държава следва своите цели, е нелепо и обидно българският министър-председател за пореден път да неглижира интересите на родината си, поставяйки на преден план чуждите.
А медиите ни (с малки изключения), ах, тези медии, просто преповториха поредните обещания и въодушевлението на Кирил Петков.
снимка: БНТ
