Двойна гавра за десет хиляди лева

„И красиво ще обявят, че ледът е горещ”, „Подмяна на понятията”, Григорий Лепс

През изминалата седмица чествахме живота и наследството на две икони на българското изкуство. На 1 февруари се навършиха 140 години от рождението на великия български художник Владимир Димитров – Майстора, чиито творби са израз на любовта и преклонението му пред българската жена, а на 2 февруари отбелязахме един век от рождението на забележителната и вдъхновяваща българска актриса Стоянка Мутафова, на която чудесно приляга популярният хърватски израз „жена, майка, кралица”. Сякаш умишлено, за да бъдат опорочени двете светли дати, точно на 2 февруари в сутрешния блок на БТВ с лъчезарна небрежност ни беше поднесена новината за оскверняването на творчеството на художника от фотографа Михаил Вучков, пресъздал картините му, използвайки за целта транссексуални модели. Проектът на Вучков, наречен „Другите българки”, ще бъде представен на 8 март. Двойната гавра е очевидна: в годината на кръгла годишнина от рождението на Майстора ще се изгаврим с твореца, като в Международния ден на жената нанесем удар с юмрук в лицето на неговата муза – българската биологична жена.

Репортерката Леда Виденова ни срещна със скандалния фотограф, който в прав текст заяви, че по отношение на проекта му не може да се говори за изкуство, а за ЛГБТИ активизъм. Вучков сподели, че дълго време търсил група, дискриминирана колкото транс общността, и установил, че това са жените преди ерата на феминизма, които нямали право на никакви социални дейности. Той не скри, че е очаквал отрицателните реакции, но подчерта, че моделите му са „граждани на Републиката, жени, българи” и имат право да се асоциират с България. Фотографът беше категоричен, че не става дума за подмяна на изкуството и че в произведенията му няма нищо пошло.

Към Вучков се присъедини Симеон Василев – член на Националния фонд „Култура” (НФК), който обясни каква е процедурата за финансиране на проектите и че проектът на фотографа отговаря на критериите за социално ангажирано изкуство (изкуство, което предизвиква обсъждане на обществен проблем или кауза). Според Василев не можем да говорим за подмяна, а за обогатяване на изкуството, макар да не обясни за какво обогатяване става дума.

БНТ отдели на скандала само двеминутен репортаж, в който Вучков се оплака, че посланието на проекта му да се говори за проблемите на транс общността не е разбрано и че информационната кампания е с нисък интерес, а цялото внимание е насочено към клипа с картините. По БНР темата беше засегната в предаването „Булевард „Демокрация”.

На сайта на НоваТВ не открихме материали по случая.

Сайтът „Площад „Славейков”, прочул се като трибуна за българофобските текстове на неуспялата кандидатка за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе и който се представя като „зона, свободна от чалга”, но очевидно не и свободна от пошлост и кич (Ивана не може, а Мелиса може!), отделя място на темата, като преразказва репортажа на БТВ, а по-късно ни информира, че НФК през 2020 г. отпуска, а през 2021 г. отказва пари за проекта. Изненадваща е обаче липсата на авторска статия, която да ни припомни ужасяващия живот под игото на потисническия бял патриархат, особено на оглавявания от тъмни балкански субекти, и за многобройните предимства за „закостенялото” ни общество на проекти, като този на Вучков. Дали медията не се е уплашила от развихрилия се обществен гняв, или просто г-жа Касимова-Моасе не е имала време за писане тези дни? Длъжни сме да признаем обаче, че прави чест на сайта, че на 31 януари – навечерието на годишнината от рождението на Майстора – е посветил кратък материал на художника.

„ОфНюз” отразяват новината сухо. В материала им не се усеща нито положително, нито отрицателно отношение. От този на „Дир.бг” обаче лъха на реклама. Анонимният автор твърди, че „транссексуалната българка може да се възползва от мъжкия си произход по документи, което ѝ дава право на политически вот и достъп до висшата образователна система, нещо абсолютно забранено за патриархалната българка в края на 19-ти век”. Последната обаче поне имала възможността да упражнява „ограничената и ниско платена” учителска професия, която е мираж за транссексуалната българка, „тъй като едва ли някой би допуснал днес транссексуална преподавателка да образова „нормалните” деца в училищата”. Не става ясно дали кавичките на „нормални” са знак, че авторът всъщност смята българските деца за ненормални. От материала на „Булевард „България” също се разнася „уханието” на реклама, подправена с опит да бъде дискредитиран изразилия публично възмущението си Станислав Недков – Стъки, получил заедно с федерацията по ММА средства от държавния бюджет за кампанията „Млади, можещи, активни”. Явно авторът не усеща „тънката” разлика между кампания, бореща се с агресията и насърчаваща здравословния начин на живот, и проект, рекламиращ транссексуални, но може би за него разликата е като тази между Толстой и Чехов – повече я няма, отколкото я има.

„Труд” посвети редица публикации на изложбата, макар част от тях да са препечатени статуси от „Фейсбук”. Заслужава си да се отбележи, че това е една от малкото медии, които, захвърлили политическата коректност на бунището, където е ѝ е мястото, посмяха да отразят скандала в пълния му облик, запознавайки читателите с преобладаващите отрицателни реакции към предстоящата изложба. Най-напред откриваме кратка информация по темата, а по-късно са представени различни мнения. Виктория Георгиева пише „Гротеска с картините на Майстора”; Венцислав Мицов – „Щом като харесвате управляващите, ще трябва да харесате и транссексуалните модели на Майстора”; Евгени Минчев – „Намери ли си майстора… Майстора?”. Владислав Апостолов посвещава по-пространна статия на случая – „Брутална гавра с картините на Майстора плати Министерството на културата”. Авторът предупреждава, че НФК „явно планира многопластова подигравка с историята и естетиката на България. С парите на данъкоплатеца и цялата идея за подкрепа на хората на изкуството във времена на криза. С богатото творческо наследство на Майстора. С биологията, философията, с жените, с мъжете, със себе си…”. В материала „Възмущение и отвращение от транссексуалната фотосесия по шедьоври на Майстора” са обобщени реакциите на редица обществени фигури.

BulgariaOnAir също отрази позицията на ВМРО, както и тази на Вежди Рашидов, според когото „Майстора е икона и върху икони трудно се правят каквито и да е интерпретации”. Телевизията даде думата и на последния жив модел на Майстора – Боянка Аракчиева, която каза, че така както художникът не е взел от чуждото изкуство, не би трябвало да се взима и от неговото.

Авторката на тези редове също коментира темата в предаването на телевизия „СКАТ” „Дискусионно студио”. Пред водещия Стоян Иванов казах, че има артисти, които са икони и не бива да бъдат докосвани, и определих проекта на Вучков като оскверняване на творчеството на Майстора. Обърнах внимание и на това, че транссексуалните имат право на видимост, но нямат право да се опитват да изместят биологичните жени, и че подмяната на понятията трябва да бъде спряна.

Междувременно, в разгара на скандала, сякаш на медиите (ах, тези разсеяни медии!) не им направи впечатление, че министърът на културата, известен още като „Здравейте, аз съм Наско”, успя да се разболее от коронавирус в подходящия момент и избегна даването на обяснения на „суверена”, от чийто джоб са излезли парите за финансирането на проекта на Вучков. Разбира се, проектът е одобрен по времето на Боил Банов и настоящият министър няма вина, но това не го освобождава от задължението да излезе с позиция, предвид мащаба на скандала и всеобщия гняв.

Въпросите, които не чухме никой журналист да зададе на фотографа, са:

1) Защо, подобно на Кристо, не намери начин да финансира сам проектите си?

2) Според него Райна Княгиня и Сирма Войвода маргинализирани ли са били?

3) Дали по негово мнение жената в българското изкуство е изобразявана като жертва на потисническия бял патриархат, или с любов, топлина и възхищение?

4) Наистина ли смята, че в държава, в която Азис беше звезда много преди появата на Кончита Вурст, транссексуалните са „зазидани с четири стени” (цитат по поетесата Петя Йорданова)?

5) Защо е решил да узурпира женския празник, вместо да покаже изложбата си по време на „София прайд”?

6) Смята ли, че масираната рекламна кампания на проекта му, която със сигурност ще достигне и до голям брой деца, може да им се отрази по някакъв начин и редно ли му се струва това?

7) Не мисли ли, че като посяга на българска светиня и предвид агресивната кампания, вместо да допринесе за приемането на подопечната му група от страна на българското общество, ще постигне точно обратния ефект – още повече неприязън и още по-упорито отхвърляне?

Въпросът, на който трябва да отговорят „просто Киро” и „просто Наско”, е с какво проектът на Вучков допринася за духовното и морално обогатяване и израстване на българското общество, че да се харчат парите на данъкоплатците за него, и то без нашето съгласие, и то във времена на енергийна криза и непосилно високи цени, каквито не е имало от 1997 г. насам? И още един въпрос: що за експерти са членовете на НФК, кой и по какви критерии ги избира и обвързани ли са някои от тях с НПО-та?

В заключение: не успяхме да открием нито една медия, отразила миналата година как ДГ „Слънце” – гр. Кюстендил отбеляза 139 години от рождението на Майстора. Нейното красиво „ретроградно” тълкуване можете да видите тук. Пък дано някой ден Министерството на културата ѝ отпусне десет хиляди лева за изложба.

Изображение: бТВ

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Татяна Иванова

Татяна Иванова е завършила испанска филология в СУ. От 2017 г. е доктор по испански – с тема на дисертацията „Феминизация на испанския език в обществено-политическата реч“. От 2008 г. преподавам политически и практически испански в УНСС. Пише като автор за различни медии.