Преди няколко дни Румен Радев отправи първите си критики към новия кабинет, по-конкретно – към министър-председателя Кирил Петков: „Мисля, че посещението на премиера в РСМ беше прибързано”, допълвайки, че е важно: „Българската дипломация да осъществява пълноценно своя професионален капацитет – да не се доверява на експертиза отвън, на неправителствени организации и да не се поддава на външен натиск”. На въпрос какво смята за случващото се с „Булгаргаз”, както и за освобождаването на директора Николай Павлов, който беше и министър в първия служебен кабинет на Радев, президентът отговори, че се тревожи за инфлацията, цените, покупателната способност и бъдещето на енергетиката.
Часове по-късно Кирил Петков му отговори, като това се случи отново през журналисти. „Истината е, че ние сме загубили 30 години в тези отношения. Посещението ми не само, че не е прибързано, то е ужасно закъсняло.” Многозначително беше и допълнението му, че: „Външната политика и на България, и на Северна Македония зависи от министър-председателите на двете страни.”
Интересно е как медиите, които симпатизират на Петков и Радев, отразяват този пръв конфликт по оста. Заглавието на „Дневник” е: „Президентът порица Петков за посещението в Северна Македония, предупреди го за модела „Борисов”. Порица – сякаш говорим за бащинска загриженост. От медията публикуват и отговора: „Петков отговори на Радев: Посещението ми в Северна Македония не е прибързано, а ужасно закъсняло”. Прави впечатление, че и двата материала са чисто информативни, няма упреци към нито една от двете страни, нито анализ на ситуацията.
В „Капитал” статията по темата е озаглавена:„Първи искри между президента и премиера”. Всъщност статията започва с похвала към Радев: „президентът Румен Радев отбеляза Деня за почит на жертвите на комунистическия режим- 1 февруари, поднасяйки цветя на Мемориала до НДК.„Според автора на материала: „изводът, който може да се направи е, че министър-председателят ще следва собствена политика, за която си поема отговорността, а президентът даде заявка, че няма да си мълчи, когато не е съгласен с нея. И това е добре – без да е нужно да се превръща в институционална война. Изслушването на повече аргументи в който и да е спор е здравословно и за управлението, и за обществото.” Похвалена е и позицията на Петков по темата за РСМ, като е захапана историческата комисия, която имала съществен принос „за забатачването на отношенията със съседната държава”, като многозначително е намекнато, че за комисията също може „да се провиди „външен натиск”.
Свободна Европа са обобщили в една статия случилото се:„Радев критикува Петков за визитата му в Скопие. Премиерът отвърна, че тя не е „прибързана“, а „закъсняла”. И тук липсва анализ, не е взета и страната на някой от двамата, но позицията на медията е демонстрирана в третата част на материала, чието подзаглавие е: „Пендаровски се изненада от позиция на МВнР”. В този отрязък читателите разбират, че както обикновено не сме прави, защото: ОМО „Илинден-Пирин” е регистрирана партия през 1999 г., но регистрацията и била отнета от Конституционния съд в България, който обявил обяви ОМО за противоконституционна, макар съдът в Страсбург да е постановил 16 присъди в полза на двете сдружения (ОМО Илинден и Сдружения на граждани от Република България), но нито едно от тях не било изпълнено от България.
Във Фейсбук страницата си, dw са оставили читателите им да преценят кой крив, кой прав, като са написали: „Добро утро от Бон! Експлозията в цените на газа в България и проблемите около Булгаргаз доведоха до сблъсък между президента Радев и премиера Петков. Чия позиция смятате за правилна? Какви ще са отраженията от действията на кабинета?”
Клуб З пишат: „Радев за рокадите в „Булгаргаз“: Дано правителството не използва същия подход като Борисов”. За разлика от другите вече споменати медии, те коментират, че тезата на Радев – за евентуалното заместване на „Булгаргаз” с частни посредници, е изразена и „не от някой друг, а именно от бившите управляващи от ГЕРБ”, като в същото време допълват, че: „някои експерти в сектора смятат уволнения директор Николай Павлов за човек на президента Радев.”
Малко по-късно те отразяват и отговора на Петков: „Премиерът отвръща на Радев: Направих правилните стъпки и за РСМ, и за „Булгаргаз”, акцентирайки на думите му, че: „Оттук-нататък трябва да се знае, че така ще бъде, отсече Кирил Петков за уволненията в държавното енергийно дружество”.
В Офнюз също няма коментари или анализи, само кратки дописки, констатиращи изказванията на Радев и Петков. В „Сега” са по-категорични: „Радев нападна премиера за РС Македония и „Булгаргаз”, като подзаглавието им е: „Решението за газовото дружество e правилно, а посещението ми в Скопие е дори закъсняло, контраатакува Кирил Петков”. В друга статия, която публикуват на следващия ден, отново припомнят реакцията на Радев: „Приятелският огън“ по премиера от президентството продължава”, като допълват: „Часове след като Румен Радев разкритикува действията на Кирил Петков за РС Македония и “Булгаргаз“, огънят от президентството по премиера продължи с изява на главния секретар на “Дондуков“ 2 Димитър Стоянов.”
Съвсем очевидно е, че медиите, симпатизиращи на Петков и Радев, са крайно предпазливи – и как да е иначе, когато Радев лансира Петков в политиката, а Петков и ПП имаха съществен принос в преизбирането на президента. Заемането на ясна и категорична позиция се усложнява още повече от обстоятелството, че двамата споделят и общо мнение за ГЕРБ, за управлението на Борисов, за съдебната реформа, за отстраняването на Гешев. Каквито са и възгледите на цитираните тук медии.
Отказът да заемат страна по спора навежда и на мисълта, че се опасяват да не раздухат този пръв конфликт, което би разклатило и без това нестабилната коалиция, за чийто архитект някои анализатори посочиха именно президента.
Ах, тези медии, колко плахо пристъпват в този зареден с толкова потенциал сблъсък.
снимка: БНТ
