Първата част от текста на Мохамед Халаф може да прочете тук.
Ерата на Обама
Предубежденията на по-голямата част от медиите към анти-Буш политиката в Близкия изток се задълбочиха с пристигането на Барак Обама в Белия дом. Демократът получи абсолютен медиен комфорт и насърчаване на политиките за сближаване с Иран и „Мюсюлмански братя”. Според Фарес режимът на аятоласите и въпросната организация са били широко и положително отразени в по-голямата част от мейнстрийм средствата за масова информация. Тогава Обама положи големи усилия, за да постигне на всяка цена споразумение за атомната програма и партньорство с иранския режим. Това, което прави впечатление е, че партньорството му с „Мюсюлманскит братя”, се засили с избухването на революциите на Арабската пролет, които бяха овладени от ислямистите. Той и администрацията му, заедно с медиите, започнаха да описват братята като умерени, защитна стена срещу радикалните ислямски групи. Уебсайтове на сунитската организация видяха в политиката на Обама за демократична промяна в региона, за отваряне към (умерените) ислямисти и за сключването на атомно споразумение с Иран правилния път към стабилизирането на региона. Публикациите на крайната левица също изразяваха силна подкрепа на новата политика с Техеран, а особено Mother Jones, Daily Beast и Salon, влязоха в линията, за да подкрепят линията на Белия дом и да се изправят срещу неговите опоненти.
По времето на президентството на Обама, влиянието на академичните елити, подкрепящи „Мюсюлмански братя” и Иран, се засили в две основни фази. Първата е, че когато започна „Aрабската пролет“, голяма част от медиите, които подкрепяха политиката на Обама, дадоха трибуна на ислямистите, които яхнаха революциите и вземаха властта в Египет, Либия, Тунис, Сирия и Йемен. Те публикуваха статии, подкрепящи падането на диктаторите и описващи ислямистите, които завзеха властта или опозицията, като революционери и демократи. По-късно стана ясно, че тези революционери и демократи са или от братята, или от „Ал Кайда“, или нещо между тях. Най-големият шок за арабските либерали и източните християнски малцинства обаче дойде, когато CNN, Washington Post и New York Times започнаха да отразяват ислямистите като представители на народи в Египет, Либия, Тунис и Йемен. Ала още по-голям шок за умерените и демократични сили настъпи, когато през юли 2013 г. същите средства за масова информация направиха най-неоправданата демонстрация в новата историята на американските медии, като окачествиха протестите на египтяните срещу режима на „Мюсюлмански братя” и президента Мохамед Морси като заговор срещу демокрацията в страната. Не само това, но и определиха подкрепата, оказана от генералите на тези протести, като военен преврат. Гневът на християнската коптска общност срещу такава политика и медийни прояви стигна до организирането на поход до офиса на Washington Post в египетската столица.
Редакционните статии и репортажите от кореспондентите на американските и европейските медии описваха ползите от Ядрената сделка (JCPOA) и ограничаваха появяването на представителите на иранската, сирийската, иракската и ливанската опозиции на страниците си. Изключение от тази линия направи Fox News.
Ерата на Тръмп
Когато Доналд Тръмп обяви напускането на Ядрената сделка с Иран, мейнстрийм медиите се превърнаха в най-яростната опозиция на това решение. Телевизионни канали като CNN, NBC, CBS, PBS осъдиха администрацията на републиканеца и външната му политика като цяло и в Близкия Изток в частност, докато FOX NEWS изразяваха обратна позиция. Оттеглянето от Ядрената сделка през 2018 г. беше подложено на масирани критики. Медиите пренебрегнаха социалната революция, която избухна в Иран през 2019 г. Те също отправиха силни критики срещу решението на Тръмп за ликвидирането на ръководителя на терористичната бригада Ал-Кудс генерал Касем Солеймани в Ирак. Най учудващото е, че те разкритикуваха и подкрепата, обявена от Майк Помпео на младежкото и народното въстание в Ливан срещу похищението на държава от страна на Хизбула, и намесата на Иран във вътрешната работа на страната.
Крайно левите медии фокусираха атаките си върху иранската опозиция, особено „Муджахидин халк “ и критикуваха иракските кюрди, Либийската национална армия и гражданското движение в Тунис. Американските медии се превърнаха в трибуна за пропаганда на позициите на иранския и ислямисткия салафизъм.
Ерата на Байдън
С победата на Джо Байдън в изборите, мейнстрийм медиите отново се обърнаха и промениха редакционната си политика: ако досега бяха яростен противник на дипломацията на Тръмп в Близкия изток, то сега станаха поддръжник на тази на Байдън. Те разкритикуваха „Аврамическите споразумения“, защото в тях не беше включено терористичното движение „Хамас“. Призоваха Байдън да увеличи натиска върху Рияд да спре войната в Йемен, водена от подкрепяните от Иран хути, които превзеха незаконно властта в страната. Бяха публикувани много анализи, които изразяваха подкрепа за спирането на сделката за продажба на бойни самолети F-35 на Абу Даби и намаляване на военна помощ на Египет, и продължиха да критикуват Нетаняху до неговото напускане на властта.
Върхът на поляризацията беше отразяването на изтеглянето от Афганистан, повтаряйки версията на администрацията, че на талибаните трябва да се даде шанс, въпреки военния им преврат и свалянето на легитимно избрано правителство. Случващите се в Афганистан трагедии и ужасните картини, идващи от тази страна, продължават да представляват голям шок, който не напуска съзнанието на американците. Основният въпрос сред големи групи републиканци и независими среди, а дори и сред демократическите такива, е защо мейнстрийм медиите продължават да оказват подкрепа на Иран и „Мюсюлмански братя“, за сметка на умерените и демократичните партии в Близкия изток.
