Евгени Кръстев е политолог и журналист. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по международни отношения и международна сигурност и богат опит в сферата на политическите анализи и медиите. Работи и пише основно по теми, свързани с геополитиката, сигурността и отбраната. От 2015 г. е автор и водещ на предаването „Пресечна точка” по Военния ТВ канал.
Мартин Табаков: Вие сте едновременно и водещ на публицистичното предаване – „Пресечна точка” по Военния ТВ канал (ВТК), и чест гост в коментарни студия. Кога се чувствате по-комфортно – когато трябва да формулирате, или когато трябва да отговаряте на въпроси?
Евгени Кръстев: Чувствам се комфортно в комуникационна среда. И в двата случая е необходимо определено равнище на подготовка, което включва две фази. Първата от тях аз наричам основополагаща, тя предполага цялостно познаване на ситуацията, която ще бъде обект на съответния разговор в студиото. Към тази фаза спада и познаването на подходящия аналитичен инструментариум. Втората фаза е конкретна и е свързана с познаването на точните факти и обстоятелства, които характеризират ситуацията в определения момент. Първата фаза е перманентен ангажимент на един автор и водещ на телевизионно предаване, тя изисква дълъг период от време и непрекъснато осъвременяване. Втората фаза представлява текущата подготовка, съотнесена към деня на излъчване на предаването. Всичко това е валидно и за анализаторите. Останалото е въпрос на навици, а моите вече от доста години са ориентирани повече към задаването на въпроси, отколкото към даването на отговори.
М.Т.: Как се чувства един политолог в ролята на журналист?
Е.К.: Ще ви кажа направо – политологът е най-добрият журналист, особено когато става дума за публицистика. Публицистиката изисква умения, свързани с комплексен подход към фактите, с опита те да бъдат поставени в цялостна логика, за да стане възможно улавянето на тенденциите, както и потенциалните възможности за тяхното развитие. Един добре подготвен политолог, със сигурност разполага с необходимите знания да направи това. Останалото се отнася до необходимостта да започнеш да възприемаш студиото като естествената за теб среда. Това се постига с опит, но няма рецепта. При някои водещи може да отнеме повече време отколкото при други. За себе си мога да кажа, че не ми отне много време да култивирам тази нагласа.
М.Т.: Приоритетните теми във вашето предаване са свързани с геополитиката, отбраната и сигурността. С какво вашата продукция е по-различна от другите, които пак засягат идентични теми и въпроси?
Е.К.: Предаването „Пресечна точка” по ВТК е цялостно ориентирано към темите от сферата на геополитиката, отбраната и сигурността. В някои случаи в него попадат и други теми, но обикновено това става, когато те имат измерения, свързани с фокуса на предаването. Като цяло геополитиката, отбраната и сигурността присъстват доста скромно в публицистиката на водещите медии. В момента това постепенно се променя поради напрежението НАТО – Русия и струпването на руски войски около украинските граници. Но тук става дума за инцидентна реакция на големите медии, а това не осигурява възможност на зрителите да си изградят трайни представи за света, в който живеят. Именно такива възможности се опитва да предложи предаването „Пресечна точка” на всеки потенциален зрител на ВТК.
М.Т.: ВТК е телевизията, която редовно отразява с репортажи българските военнослужещи, произвежда и собствени филми, част от тях посветени на мисиите на българските военнослужещи в чужбина. Осезаема ли е липсата на подобна тематика в другите телевизии?
Е.К.: Тематиката присъства скромно в публицистиката на водещите медии. В новинарските емисии може би има малко повече присъствие, но то е свързано повече с исторически и празнични дати, отколкото с конкретни събития, насочени към подготовката и ученията на армията. През зимните месеци обикновено се излъчват кратки репортажи от райони, станали трудно достъпни поради обилни снеговалежи. Тогава армията се включва, за да помогне на населението, това е и една от основните й мисии. Иначе темата за финансирането и процентът за отбрана от БВП също се среща в медиите, но това е защото по същността си е парламентарна тема и е нормално в страна като нашата парламентът да е най-мащабно отразяваната в медиите институция.
М.Т.: Професионално ли отразяват журналистите Българската армия, проблемите, развитието ѝ? Добре запознати ли са с въпросите, касаещи сигурността изобщо?
Е.К.: Трудно е да се дават оценки на колеги, това по принцип е една доста хлъзгава територия. Определено мога да кажа, че сред колегите във ВТК има добри и компетентни професионалисти, които в продължение на години наблюдават войсковия живот, а това е важно, когато говорим за качествен медиен продукт на армейска тематика. Що се отнася до медиите като цяло – освен, че би било добре да се разшири присъствието на тази тематика като времетраене, би било добре то да бъде и надградено. Страната ни е член на НАТО от 2004 г. и макар и със забавяне, армията ни възприема натовските стандарти в отбраната. Медиите, особено тези с голяма зрителска аудитория, могат да бъдат много полезни за опознаването на НАТО в българското общество, на неговата философия и институции. Така за сънародниците ни ще се изясни в по-голяма степен какво представлява алиансът и каква е ролята му конкретно за нашата отбрана и национална сигурност.
М.Т.: Можем ли да кажем, че в последните години – от страна на обществеността – интересът към армията, сигурността и отбраната чувствително се повиши? Ако да – на какво се дължи?
Е.К.: Интересът към армията, сигурността и отбраната се повишава чувствително, когато се появяват някакви заплахи – конкретни или потенциални. Нямам предвид заплахи непосредствено към националната ни сигурност, а такива, които се превръщат в част от международните отношения и имат потенциал за ескалация. От 2014 г., когато се случи анексията на Крим, е налице влошена среда на международна сигурност. Това повишава интереса сред обществото. Моето опасение обаче е, че този интерес е повече емоционален, отколкото фактологически. Това положение може да бъде подобрено чрез предоставяне на повече информация, коментари и анализи в сферата на отбраната и сигурността. Тези въпроси са част от нашето ежедневие, макар малко хора да си дават сметка за това. За да можем обаче да се развиваме икономически и социално, за да има растеж и бизнес, сигурността трябва да е гарантирана, това е важно и за потенциалните инвеститори, местни и чуждестранни.
М.Т.: Отразяват ли българските медии обективно ескалацията на напрежението между Русия и НАТО?
Е.К.: Като цяло смятам, че от края на миналата година, когато започна настоящия етап на ескалация, в утвърдените български медии може да се намери достоверна информация за напрежението и за всички инициативи, които се развиха около него. Опитът за диалог между двете страни в трите различни формата на 10, 12 и 13 януари, намери място в новинарските емисии на водещите телевизии, като репортажите освен чисто информационната част, включваха и позициите на едната и другата страна. Поне една медия (bTV) виждам, че е изпратила екип в Украйна, който директно запознава зрителите с нагласите и ситуацията в различни точка от страната. Това, което обаче липсва, е информацията за реакциите – обществени и политически, от други страни членки на НАТО в Източна Европа. Тази информация е важна, защото руските искания са насочени към САЩ, но са свързани с отбраната и сигурността на страните от Източна Европа. Българското общество, ако познава достатъчно добре нагласите и позициите в тези страни, ще може по-ясно да си отговори на въпроса – къде сме ние.
М.Т.: В 21-ви век често битките се водят в информационното пространство, включително чрез армии от тролове. Тролът ли е войникът на нашия век?
Е.К.: Всяка една война, независимо кога и къде е била водена, е обвързана с предизвикване на дезинформация, налагане на цензура и разпространение на фалшива информация. В 21-ви век тези явления продължават да съществуват, но мащабът е различен, защото се ползват възможностите на съвременните технологии. На това се дължи и все по-честото използване на понятия като хибридна война, кибервойна, кибероръжия и т.н. Темата за киберсигурността и киберотбраната е част от дневния ред на НАТО след срещата на върха във Варшава през 2016 г. Наличието на способности за противодействие на електронни и киберзаплахи скоро ще бъде част от всяка съвременна армия. Въпросът е неразделна част от националната и международната сигурност и затова често присъства в предаването „Пресечна точка”. Тролът е агресорът на нашия век. Единствено намирането на начини за неговото ефективно възпиране, ще ограничи възможностите за разгръщане на агресия в реалността.
М.Т.: В края на разговора, кажете ми кой въпрос родните журналисти обикновено изпускат, когато става дума за Българската армия (и НАТО)?
Е.К.: Вече стана дума, че темата присъства ограничено в публицистиката на големите медии, така че и пропуснатите въпроси са много. Но тъй като ме питате за един конкретен въпрос, то той е – има ли рецепта за преодоляване на недостатъците на армията ни и привеждането й в пълно съответствие със съвременните тенденции в отбраната, възприети от НАТО.
М.Т.: А как Вие бихте отговорили на този въпрос?
Е.К.: Рецепта има. Развитието и модернизацията на армията ни по натовски образец изисква наличието на завършен политически консенсус. Независимо от това кой управлява и кой е в опозиция, осигуряването на 2% от БВП за отбрана трябва да бъде достигнато и гарантирано. Решението на страните от НАТО е това да стане до 2024 г. Това е решение, изработено включително с участието на България. Освен това в алианса има страни, които ако пожелаят, могат наведнъж да заделят голям финансов ресурс за модернизация на армиите си. Българската икономика няма такива възможности, затова отношението към армията следва да бъде методично и системно, а темите за човешкия ресурс и модернизацията трябва да присъстват перманентно в работата на българските публични институции.
Изображение: armymedia.bg
Вижте и останалите ни интервюта тук.
