Нейно Превъзходителство посланикът на Франция в България Флоранс Робин бе гост в неделната програма на бТВ – предаването „120 минути”, в рамките на което дипломатът се ангажира с няколко сурови и „твърди” констатации:
„Ситуацията е много напрегната. Както каза и президентът на френската република в началото на тази седмица, заедно с германския канцлер. Ясно е, че в момента Русия се държи като дестабилизираща сила”;
„Ние ще отговорим по един масивен начин, със сериозни санкции, строги санкции, в случай че Русия отново посегне на териториалната цялост на Украйна”;
„Ние сме готови да наложим всички санкции и да вземем всички мерки, да отговорим по всички необходими начини”.
Тази категоричност от страна на Нейно Превъзходителство бе придружена, разбира се, от заявката, че и Франция, както и другите страни членки на ЕС и НАТО, искат да дадат шанс преди всичко на диалога и дипломацията в подхода си спрямо Русия.
Проблемът при тази официозна и декларативна облицовка на посланик Робин спрямо ескалацията на напрежението между НАТО и Русия, е, че всъщност тя има по-скоро заблуждаващ характер. Ако някой трябваше да си формира мнение каква е дипломацията на Париж спрямо казуса на украинско-руската граница, но само на базата на думите на Нейно Превъзходителство, би си създал впечатление, което е доста различно от действителността.
Разбира се, френският посланик се държа така както повелява професионалният му наръчник. Същият диктува, че ако един дипломат не може да разреши даден проблем, то най-малкото, което може да стори, е да не създава нови такива. Оттук и казионният речитатив на Флоранс Робин, който можеше да бъде рецитиран също толкова пунктуално и от други посланици на държави-членки на ЕС.
Каква обаче е реалната дипломация на Париж спрямо украинско-руската криза, която прерасна и в такава между НАТО и Русия, можеше да разберем, ако посланик Робин бе поставен пред някой от следните въпроси:
- Защо по време на преговорите между НАТО и Русия френският президент реши да обяви (отново), че той е за инициирането на европейски разговор с Москва, касаещ сигурността на Стария континент, който разговор да бъде воден паралелно с този между НАТО и Русия? Как Нейно Превъзходителство оценява този тайминг и не смята ли, че подобно „раздробяване” на комуникацията с Москва всъщност е в интерес на последната?
- Как да си обясним следната амбивалентност на Франция: Париж, от една страна, провежда разговори, касаещи ескалацията на напрежението между Украйна и Русия (справка: телефонният разговор Макрон – Путин тази седмица), а от друга, отказва да вкара същия разговор в Нормандския формат (справка: срещата на Нормандската група в Париж, отново тази седмица, където французите са отхвърлили предложението на Киев темата за струпването на руски сили до границата с Украйна да бъде включена в обсъждането, с аргумента, че този въпрос се разисквал в момента между НАТО и Русия)?
- Какво мислят в Киев за това, че (заедно със САЩ) Франция не уважава принципа „за Украйна с Украйна” (т.е. ситуацията на Киев трябва да се обсъжда с представители на Киев)? Апропо, посланик Робин сигурно има впечатления по темата, доколкото държавният глава на френската република проведе тези дни и разговор с украинския си колега.
- Защо Париж упражнява натиск на Киев украинците да установят директен диалог със сепаратистите в Донбас и Луганск (каквото е и руското желание)?
- Защо Париж, подобно на Москва, настоява за въвеждането на специален статут за Донбас и Луганск в Конституцията на Украйна като предварително условие, за да бъде проведена нова среща на Нормандската група, на ниво държавни глави?
- В контекста на проведения разговор между френския и руския държавен глава, как Нейно превъзходителство би коментирала думите на Владимир Путин, че Еманюел Макрон е „единственият, с когото той може да има такава сериозна дискусия” (по думите на служител на Елисейския дворец, цитирано по Politico)?
Целта на тези въпроси не е посланикът на френската република да бъде поставян в неудобно положение, а да бъде осигурена представата на зрителя, че съществува сериозна дистанция между думите и действията на Париж, когато става за най-прясната криза на европейския континент.
В допълнение, доколкото посланик Робин изпълнява задълженията си точно в България, щеше да е информативно да разберем какви реално са намеренията на Франция като текущ председател на Съвета на ЕС спрямо интеграцията на Западните Балкани. Все пак като приоритет последното бе заложено от българското председателство преди няколко години. А Париж желае да организира конференция по темата, но чак в края на председателството си (а какво значи това всъщност?).
Добре известно е, че Париж е една от европейските столици, които недоволстват от наложеното вето на Република Северна Македония от страна на България. Ако Нейно превъзходителство обаче се бе осмелила да коментира позицията на България в пейоративен контекст, тогава щеше да е уместно да й бъде припомнено, че именно Франция бе и една от страните, които бяха против налагането на интеграцията на Западните Балкани към ЕС като приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС. Какво се е променило оттогава насам?
Изборът на посланик Робин като гост съдържаше много потенциал, поне с оглед на темите, които можеха да бъдат разисквани в студиото.
Иначе самата Франция има сериозни аргументи за част от поведението си спрямо текущата криза на европейския континент. А оттук и да поддържа такъв тип политика, каквато се крие зад гореспоменатите въпроси (т.напр. Украйна вече е поела ангажимент да промени Конституцията си, касаеща статута на Донбас и Луганск). Но това не променя факта, че посланикът – с неговите заблуждаващи отговори – по-скоро ограбваше информационно българската аудитория. Родният зрител и без това е „беден” откъм познание по казуса, а Нейно Превъзходителство допълнително му бръкна в „джоба”.
Ако един дипломат бъде оставен да ви разкаже историята на Робин Худ, то той ще ви сподели доверително, че въпросният средновековен герой всъщност не е разбойник, а chief executive officer на малък бизнес, занимаващ се с вземането, съхранението и дислоцирането на частни средства, изпълняващ ангажиментите си в среда с високи рискови показатели и опериращ само с такива „клиенти”, които не са могли да докажат произход на средствата си с декларация по местното законодателство.
А от няколко месеца насам, Франция има основания да е ядосана на Русия. Последната успешно успява да компрометира някои интереси на Париж, свързани със държави от Западна Африка и Сахел.
Но защо дипломат номер едно на Париж, Жан-Ив льо Дриан, не се свени да направи публично френското недоволство от Москва, когато става дума за Мали, но не и когато под въпрос е Украйна? Означава ли това, че френската външна политика се реализира на базата на идентично на руското разбиране за наличието на сфери на влияние, спрямо които си има титуляри по интерес и вмешателство?
Дано медиите, „Ах, тези медии!”, ни предоставят възможност да разберем.
Изображение: бТВ
