„А който ме разкритикува,
че тази песничка не струва,
че в нея няма нищо смешно,
че в нея всичко е погрешно,
че само с черни очила
съм гледал светлите неща,
веднага аз ще го отрежа –
това са грешки на растежа.“
Радой Ралин
Растеж – най-модерната дума напоследък. Дотолкова модерна, че от два месеца милата ни родина се сдоби и с ново министерство, посветено основно на това магическо заклинание на последните времена. Съществуват още известни неясноти какви са задачите, които следва да реши и изпълни ведомството на иновациите и растежа. Най-близкото нещо, до което бих могъл аз да го уподобя, е създаденото през 2013 г. в рамките на кабинета „Орешарски“ Министерство на инвестиционното проектиране. Тогава се шушукаше, че МИП било предназначено да служи за личен чучур на Делян Пеевски, през който той щял да източва де що е останало в държавата. Така че създаването в кабинета на промяната на виртуален еквивалент на това, за което се твърдеше, че е Делян-Пеевското кранче, е крайно интересно само по себе си. Опит да задоволи любопитството по темата този петък направиха БНТ и „Панорама“, където основен гост беше иновативно-растежният министър и едно от най-знаковите лица на „ПП“ Даниел Лорер.
Мисля, че основната концепция на водещия Бойко Василев трябва да е била в насока да остави самия Лорер да представи функциите, които смята да изпълнява на най-новаторския пост в правителството. Оказа се обаче, че министър Лорер никак не е словоохотлив и възнамерява да отговаря на въпросите на водещия максимално кратко, по възможност с прости изречения. Така цялото интервю дори не успя да се доближи до поставената цел. Василев не прояви съществена инициатива да задълбае повече, но не мисля, че в конкретната ситуация той няма и това задължение. Напротив, ако го беше направил, щеше да изглежда като услужлив жест спрямо Лорер да се справи с така и така удобно предоставената му отлична възможност за ПР. Вместо пък да тръгне да се заяжда, водещият предпочете да остави това на втория гост – Даниел Митов от ГЕРБ. Лаконичността на Лорер доведе до възможността предаването да има характера и на диспут, от което зрителят определено спечели.
Най-съществената част от интервюто на Даниел Лорер беше посветена на намеренията на новата власт за държавните харчове – в светлината на вече повече от просрочената и едва сега начеваща процедура по приемането на Бюджет 2022. Разбрахме, че кабинетът „Петков“ залага на големи разходи за инвестиции в инфраструктура, от които икономиката да нарасне до края на годината с поне 5%. Това изявление Митов посрещна с уместната реплика какво ѝ е различното на тази идея от водената от Борисов политика, сещате се – магистрали и прочее, но отговор, поне извън доста абсурдното твърдение, че в последните 10 години нищо не било направено в инфраструктурата, не получихме. Навлизането в някаква конкретика по някаква тема все пак позволи на Василев да попита „тлъста пица“ ли ще бъде новият бюджет и дали от ПП не следват политика, подобна на „финансовата базука“, развяна от Джо Байдън в САЩ, на което Лорер отговори с: „Вие го казахте. Да, точно така е“. Всъщност това беше най-същественият момент в предаването, защото той най-ясно разкрива намеренията на правителството и откровено левичарския му характер.
Да разкодираме казаното от Лорер ни позволи участието на бившия финансов министър Симеон Дянков на следващата сутрин в бТВ и предаването „Тази събота“. В пряко включване от Вашингтон и с един като цяло силно добронамерен към правителството тон, инспираторът на алегоричното изобразяване на държавния бюджет под формата на кръглото италианско ястие посочи, че на практика той не вижда начин плановете на кабинета да се сбъднат без повишаване на данъци. За една година може би би бил възможен планираният дефицит, но се очаквало както актуализация, в смисъл – добавянето на още харчове през юни – юли, а средносрочната прогноза за 2023 и 2024 г. също предвиждала значителни дефицити. Най-важното, което каза Дянков, е, че когато инфлацията е 7%, растеж от 5 на сто всъщност не е никакъв растеж, а си е чисто инфлационното раздуване на БВП. Т.е. не се касае за никаква добавена стойност, а само за увеличаване на номиналната база в резултат на покачващите се цени.
Казано накратко, това, което правителството на ПП се кани да направи е, да хвърли колкото се може повече пари в инвестиции, с надеждата икономиката да расте с по-бързи темпове, отколкото ще бъде размерът на инфлацията, която този прилив на пари неминуемо ще причини. В това вече ясно виждаме кейнсиянската левичарска икономическа теория. Съответно отворен остава въпросът къде са десните мерки, с които щяха да бъдат постигани левите резултати?
По-големият проблем обаче е, че същото вече е било опитвано – с катастрофални резултати, при това съвсем недалеч оттук и не чак толкова отдавна. През 70-те години на 20 век абсолютно същият план е приложен в Турция, като масирани инфраструктурни инвестиции са били финансирани с огромни външни заеми. И всичко е вървяло добре, докато в края на десетилетието не настъпва енергийна криза и горивата поскъпват многократно (звучи ли ви познато?). Кризата принуждава югоизточната ни съседска да девалвира валутата си, за да е в състояние да изплаща външният си дълг (прилича ли ви на не много отдавнашна ситуация?). Докато накрая, когато през 1995 г. 12-годишното мое аз беше на екскурзия в Константинопол, 1 долар се равняваше на 70 000 турски лири. Тогава за първи и последен път бях милионер в чужда валута. Че скоро и у нас няма да е кой знае колко трудно да имаш милиони, че цената на 1 долар също ще се измерва с хиляди, тогава още не знаех. Апропо, в момента Турция отново е поела по този път и явно ние пак се каним да я последваме.
Но да се върнем в петъчната вечер и към „Панорама“. Живото предаване прекъсва за репортаж, който ни отвежда в Пловдив. Там, преди 12 години, пенсионираният инженер Васил Владиков се е откачил от мрежата и черпи ток от балкона си, покрит с фотоволтаични панели. От репортажа научаваме, че Владиков е инсталирал 40 панела, всеки от които с цена от 60 лв., т.е. с инвестиция от минимум 2400 лв. само за панелите, спестени от пенсията. В резултат можел да разчита на максимум 1 киловат, с който си готвел, гледал телевизия и…, общо взето – толкова. През нощта няма ток, а през зимата няма никакво отопление, освен отдаваното от котлона. Тенджерата, на която готвел, трябвало да е специална – високо ефективна, за да задържа и оползотворява топлината. Като знам сметките, които плаща моето 3-членно семейство при едно съвсем нормално потребление, мисля, че съществува известна вероятност, ако ползваше ток при същите условия, като упоменатия строг режим, за тези 12 години 1-членното домакинство на инж. Владиков да бе изхарчило по-малко пари за сметките, отколкото е стойността на инвестицията в неговото малко балконно соларно ВЕИ. Но какво да се прави – грешки на иновациите, а оттам – и на растежа може би?
Мило му било станало на Даниел Лорер, каза самият той след края на репортажа, за инж. Владиков – един истински иноватор, ум, търсещ да надгради, да расте. Дано на по-малко хора се налага да прибягват към такъв тип иновации, отговори му адашът му Митов. Кой крив, кой прав – няма да ти отнемам свободата, правото сам да направиш своите преценка и избор, читателю, и да си носиш отговорността за тях. А медиите, и те понякога имат шанса на невероятните съвпадения – в едно и също предаване, очевидно съвсем случайно, да разберем как цяло правителство прави бюджета на държавата със същата логика (или поне на мен така ми изглежда), с която пенсионер е превърнал терасата си в соларен парк. Остава да видим дали и икономическите резултати ще са сходни. Ах, тези късметлийски медии!
Изображение: БНТ
