Наскоро стана видно, че част от българските медии не стоят толкова плътно зад националната позиция по българо-македонския спор, особено в сравнение с колегите си във Вардарско. Докато медийната среда в Скопие излъчва „национален консенсус“, то части от нашата са идейно доминирани от доста непопулярни, да не кажем ексцентрични виждания, подкопаващи официалната линия и внушавайки необходимост от „още по-голяма гъвкавост“ (с други думи, още по-големи отстъпки).
Преди да разгледаме процеса по-задълбочено, нека да обърнем внимание на една съвсем прясна новина. Проучване на „Галъп интернешънъл“ сочи, че 60,8% от българските граждани обвързват евентуалното членство на Северна Македония в ЕС с изпълнение на двустранния договор (т.е. с нашите изисквания за вдигане на ветото), а други 15,3% смятат, че югозападната ни съседка въобще не трябва да бъде допускана в Евросъюза. Едва 7,6% са на мнение, че на РСМ не бива да се поставят условия за еврочленството.
Малцинствената позиция се представя (и пропагандира) най-вече в „бутикови“ либерални медии, често разчитащи на грантово чуждестранно финансиране. Това само по себе си не е новина, тъй като внушения в тази посока се прокрадват още от момента, в който София наложи вето на Скопие за преговорния процес. Новото в случая е категоричното позициониране в „другия лагер“. За какво конкретно става дума?
Сайтът „Оффнюз“ вече обяви, че стартира поредица от публикации, която ще отразява позициите на Института за хуманитарни и социални науки в Скопие относно разногласията между българската и северномакедонската страна (и в частност между историците в съвместната комисия). Институтът работи върху проект, чиято цел е „да се намерят пътища за излизане от сегашния блокаж на отношенията между България и югозападната ѝ съседка“. Спонсори на инициативата са Вишеградския фонд и Германски фонд „Маршал“ (чийто президент преди няколко месеца бе назначен за помощник-държавен секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия). Рубриката ще бъде водена от историка Стефан Дечев, известен със силно про-македонистките си (де факто, антибългарски) тези.
„Оффнюз“ не се ограничава само дотам, а също така предупреждава, че „включването на българите в Конституцията на Северна Македония би донесло повече вреди, отколкото ползи“.
Публикувана е и позиция на евродепутата Радан Кънев, който преди година и половина, заедно с колегата си Елена Йончева, стана инициатор на една резолюция на Европейския парламент, в която бе спомената и нерегистрираната организация ОМО „Илинден“.
Отново във въпросната медия четем, че: „Стъпка назад в спора с Македония всъщност ще е голяма победа”.
Директор на вече посочения Скопски институт е Катерина Колозова. Същата твърди пред „Свободна Европа“, че „решението (на спора между София и Скопие – б.а.) е в разговорите“. Според нея, ако сегашният подход за „разведряване“ се запази, той ще помогне за сближаването на хората. Колозова налага внушението, че „спорните въпроси трябва да се решат по време на преговорите на преговорите на Скопие с ЕС, а не преди началото им“. С други думи, вдигайте сега ветото, после ще се разбираме. А това, че самата България също е в ЕС и двустранните преговори са на практика преговори и с Евросъюза, никой не си дава труд да уточни. Нито Колозова, нито медията.
Интересното е, че същата теза се поддържа и от… Лазар Младенов, председател на Български културен клуб – Скопие, който настоява, че „ветото води до разделение“, а в интервю за „Дневник“ уверява, че с рухването на границата ще настъпи ребългаризация.
Близко до ума е, че подобни изказвания вдъхват самочувствие у онези коментатори, които по един или друг начин дълбаят в посока отстъпки и в крайна сметка вдигане на ветото. Виждаме как някои от тях прогнозират за „DW България“, че това може да стане още тази година. Но „черешката на тортата“ в случая се държи от Светла Енчева (toest.bg), която на практика диктува кой да влезе от наша страна в историческата комисия и кой да излезе – „не е изключено и този път да има полза от групите. Особено ако в тази по историческите въпроси влязат експерти като Стефан Дечев и Румен Аврамов, а не агенти на ДС като Георги Марков (историка), които биха предпочели и България, и Македония да са под влиянието на Русия“. Нещо повече, въпросната дама има претенцията да посочва кой е българският национален интерес (естествено, различен както от доминиращото обществено мнение, така и от формулирания от официалната власт).
Един дял от българската медийна палитра прокарва пропагандата на „другата страна в спора“ пред нашата публика. В синхрон (случаен или не съвсем) със съответните „външни фактори“, имащи интерес от това. И в същото време, тази група от медии няма свой „аналог“ в Северна Македония. А става дума за национален интерес, който е необходимо да се защити на международната арена – далеч не само в двустранните преговори.
Ах, тези медии, които често се изявяват като коректив на политиците, но явно забравят, че също като тях носят своята отговорност за реализацията на едни или други политики!
Изображения: Offnews.bg
