Тази неделя, в предаването на Светослав Иванов по btv „120 минути”, новият културен министър Атанас Атанасов даде първото си интервю след поемането на поста.
Обичайният, за съжаление, въпрос : „Как бихте се представили на нашите зрители?”, получи не толкова обичаен отговор: „Здравейте, аз съм Наско. Обичам изкуството, обичам и спорта.” Необичаен, защото макар и представян като „Наско от Хасково“, както бе наричан по време на предизборната кампания, най-младият министър в кабинета „Петков“ (и най-младият министър на културата от 1989 г. насам) все още не осъзнава, че вече е Атанас Атанасов – министър на културата.
И ако за спортната журналистика е характерно боравенето с умалителни (Димитър Пенев е Пената, а Станимир Стоилов е Мъри), то в публицистичните предавания, в които гостуват представители на изпълнителната власт, тази небрежност като че ли кореспондира по-скоро с несериозност.
А „за съжаление”, защото в преобладаващата (ако не и във всички) част от публицистичните предавания, много отдавна на преден план не стои амбицията на журналистите да накарат политиците да отговорят на въпроси, които засягат щекотливи теми, включително и чрез неудобни въпроси, а първостепенно е демонстрирането на благоразположение от страна на интервюиращите. Особено при нови управляващи. Лошо няма, това е въвеждащ въпрос – биха казали някои, но истината е, че поне от месец вече знаем кой е „Наско”, а сега е време да разберем какви са плановете на министъра.
Цялото интервю по-скоро създаде твърде голям медиен комфорт на Атанасов, макар добронамереността на Иванов да се оказа недостатъчна и министърът да не успя да прикрие липсата си на минимален опит и експертиза.
Осезаема беше липсата на поне един въпрос, който да притисне в ъгъла Атанасов. И „притисне в ъгъла” не означава непременно нещо лошо. Напротив! Това е работата на журналистите, а всеки политик, още повече такъв, седнал в министерско кресло, трябва да е наясно от първия си работен ден, че занапред една от задачите му ще бъде да е добре подготвен за въпросите на медиите.
Интервюто протече монотонно, водещият изрецитира всичко, което преварително беше планирал. Видимо беше и отсъствието поне на един сериозен и контриращ въпрос, който да е извлечен от предходен отговор на министъра.
Например на отговора на Атанас: „Тогава също не знаех как се възстанова селско читалище, нито как се събират пари за това, нито как се организират доброволци”, Иванов можеше да го засече с питане дали счита, че точно Министерство на културата е подходящото място за следващото самообучение или опитно поле, но последва само: „Това достатъчно ли е?”.
Или пък, че при споменаването на Сашка Братанова или Георги Чапкънов, Иванов можеше да попита какво знае министърът за тях, но истината е, че му го спести, защото явно съзнаваше, че Атанасов, колкото и да е срамно, и то не само за министър, вероятно не е и чувал за тях. Да, безспорно благородно, но колко е професионално – доста спорно…
Министърът не успя да разбере въпроса на водещия „Как сте с математиката?” и тръгна да му отговаря буквалистично. Иванов не предизвика и (явно установяващото се като норма) разбиране на Атанасов, че за да си добър министър е просто удачно да си добър мениджър. А това е логика, според която един човек еднакво успешно може да ръководи и военното ведомство, и здравното, и това на образованието и науката. А когато зададе въпроса си, касаещ финансирането на културата, „Вие бихте ли казали на Асен Василев „Не, тези пари не са ми достатъчни”, водещият на бТВ се задоволи с отговора, който получи: „Мога да ви кажа, че сегашният финансов министър до този момент е проявил изключителна подкрепа към сектора на културата, за което му благодаря”.
Интересно би било да бяхме разбрали също така дали Атанасов щеше да разкрие информацията за това какви парични възнаграждения са се раздавали в Министерство на културата за съветници и PR-услуги по време на неговия предшественик, Велислав Минеков, ако новият министър не бе задължен да го направи след постъпилото изрично парламентарно питане по въпроса.
По време на интервюто Атанасов успя да каже всичко, което явно беше планирал при това си участие – за жалбата на дама от Храманли, която дори беше поздравена в национален ефир от новия министър, пусна една шега, която е казал баща му, а другото бяха общи приказки и неприкрито въодушевление.
Да, Атанасов е много позитивен, приветлив, възпитан, изглежда честен и много доберономерен, но липсата на опит – и не просто на опит в политиката или на подобна позиция, а липсата въобще на серизен професионален опит, е ясна индикация, че министърът ще разчита на компетентността на заобикалящите го. Което само по себе си е сериозен проблем.
И при все, че Светослав Иванов си позволи да се усъмни дали доброто възпитание и добронамереността, които журналистът отнесе като качества на госта си, са достатъчни за успешна работа, всичко премина в прекалено позитивна и приятелска атмосфера, която обаче повече приляга на друг тип предавания и по никакъв начин не спомага да бъдат намерени отговорите на важните въпроси. Ах, тези медии!
Изображение: бТВ