Естествено, че няма да пропуснем медийния отзвук от визитата на премиера Кирил Петков в Скопие. Даже този път разширяваме кръга на „обичайните заподозрени“.
Да започнем с БНТ. В „Още от деня“ гостува зам.-председателят на ГЕРБ и бивш външен министър Даниел Митов. Въпросите са остри, на моменти дори заядливи („След като не стана по вашия начин, защо да не се опита по друг?“, „Искате да се провалят ли?“, „Продължавате ли войната (с президента – б.а.)?“), сякаш в опит да се възпроизведе стила на “HardTalk” по BBC. В същото време някои детайли не бяха засегнати. Например:
- защо премиерът Петков бе посрещнат на летището не от колегата си по ранг, а от външния министър на РСМ?
- как се оценява факта, че Петков подмина гроба на Гоце Делчев?
- как би се тълкувало изявлението за „фашисткия режим“?
Може би защото биха се оказали „удобна топка“ за точно този гост… Но могат да се зададат на други.
По-късно, в същото предаване и по същата тема, се включват други двама участници – външнополитическият експерт на „Има такъв народ“ Димитър Гърдев и бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков. Да видим на тях какви въпроси са им зададени. Да видим, да видим, ама… в публикацията не е качен видеозапис. Кой гледал прякото излъчване – гледал. Останалите ще трябва да се задоволим с „постното“ резюме в текста.
На следващия ден пратениците на БНТ в Скопие ни съобщават за противоречиви реакции край Вардар. Управляващите твърдят, че България е отстъпила, опозицията – обратното.
В бТВ подходът сякаш е различен. Водещата на „Лице в лице“ Цветанка Ризова „захапва“ правителствения говорител Лена Бориславова с въпроси защо нашият премиер ходи в Скопие, а не обратното, и има ли чуждестранен натиск върху българското правителство. Темата е продължена на другата сутрин с участието на журналиста Коста Филипов в „Тази сутрин“. Пропуснатите от БНТ въпроси обаче не са засегнати и в бТВ.
„Нова телевизия“ залага на експертите Любчо Нешков и проф. Христо Матанов. Разговорът започва с обсъждане на детайли от протокола (съкратен ли бе северномакедонският химн) и много бързо стига до гафа с подминатия гроб (което е изведено от „Нова“ в заглавието: „Нешков: Петков дължи обяснение защо не се поклони пред гроба на Гоце Делчев“). Обсъдени са и други щекотливи аспекти на темата („македонско малцинство“, „болезнените теми се замитат под килима“), което прави разговора по-атрактивен в сравнение с конкурентните телевизии, но основната заслуга за това е на гостите. „Фашизмът“ и неравностойното посрещане на летището липсват и тук.
„Дневник“ акцентира върху постигнатото разбирателство за пряка самолетна връзка между двете столици. Препубликуван е и анализ на Димитър Бечев за „Свободна Европа“, който обаче е написан преди срещата между Кирил Петков и Димитър Ковачевски. Самият анализ призовава за прагматизъм и да не се пропиляват възможности. Сещате се в каква посока.
„Клуб З“, където през последните дни намериха място както националистически, така и откровено антибългарски тези по темата, този път реагира с интервю с българския евродепутат от ЕНП/ГЕРБ-СДС Андрей Ковачев, в което се иронизира отказът от териториални претенции на Скопие.
Сега нека да надзърнем и при медиите във Вардарска (пардон, Северна) Македония.
МРТ (местният еквивалент на БНТ) говори за „нова динамика“ в отношенията между Скопие и София. Първата крачка вече била направена (от Скопие, да не си помислите нещо друго), забелязва се „нова риторика“, но това не означава, че проблемите ще се решат лесно.
В „Сител“ най-скорошната реакция, 24 часа след края на срещата, е констатацията на Кирил Петков (вече в София), че „постигнахме голям успех в Скопие“. За разлика от българските си колеги, тази медия обръща внимание на детайла, наречен „фашизъм“. Иначе, извън стандартното отразяване на визитата, прави впечатление призивът на „македонците от България“ (нерегистрираната ОМО „Илинден“ – Пирин), че „отказът от малцинство е национално предателство“.
За „Канал 5“ изглежда най-важното от срещата е, че България признава „краткото име“ Северна Македония. Посочва се също, че „напредъкът в диалога между Скопие и София с внимание се следи и във Вашингтон“.
Кажи-речи, всяка медия за свой крак – или „ех, Луно, Луно, земьо македонска, пак ке те делат (медиите)“. Но доколкото извадката в този материал е представителна, може да се обобщи, че северномакедонските медии стоят по-плътно зад формулирания в Скопие национален интерес, отколкото българските към нашия. Не, че е изненада, предвид наблюденията ни напоследък (вижте тук и тук).
Ако отношенията между двете страни се определяха от медиите (Ах, тези медии!), как ли щяха да се развият? Или по-добре да не гадаем…
снимка: БНТ
