Едно е да си глупак и да си го знаеш, съвсем друго е да си глупак, но да се мислиш за много умен. Първото не е толкова безнадеждно като второто, защото поне съдържа някакъв елемент на скромност и смирение, но пък второто е много по-полезно от гледна точка на управлението на човешките маси. Глупакът, който се мисли за умен, лесно може да бъде накаран да постъпи както се иска от него и при това да е убеден, че постъпва така по собствена воля и по решение на несломимия си интелект. Най-лесно се манипулира глупакът, който се мисли за умен.
За какво служат телевизионните състезания? Безспорно служат преди всичко за развлечение, за радост на сетивата при слабо интелектуално напрежение. Заедно с това може би служат и за повишаване общата култура на населението чрез запознаване с любопитни, но в общи линии ненужни факти като например кои насекоми могат да чуват с краката си (за което вече сме писали). Но това е между другото. Състезанията изпълняват преди всичко една водеща медийна функция – създават човек от определен тип. По този начин те продължават мисията на рекламите, които изграждат образа на гордия потребител и ни карат да се идентифицираме с него.
Целта на телевизионното състезание е да накара драгият зрител да се почувства изключително умен и културен. Как действа този механизъм в чист вид ни показа миналата седмица телевизионното състезание „Стани богат“ в лицето на нашумялата вече в социалните мрежи Виктория Викторова – нашумяла с това, че според нея свободните граждани в средновековните германски градове се наричат хамбургери.
Всъщност това би било абсолютно вярно, ако въпросът се отнасяше единствено до жителите на ханзейския град Хамбург, носещ името на онази крепост, която Карл Велики построи през 808 година между реките Алстер и Елба. Фейсбук интелектуалците изпаднаха в презрително възмущение към горката Виктория, защото като чуят „хамбургер“, те си представят сандвич с кюфте, както и като чуят Строганов, си представят оная проста манджа от телешко с гъби и сметана, която минава за много изискана.
Не, не защитавам Виктория Викторова, чиято простотия е непростима. Да не знаеш какво е бюргер, означава да не знаеш какво е буржоазия. Да не знаеш какво е прусак, значи да не си чувал за Прусия със столица Берлин (1701-1947) и за крилатата фраза на Ото фон Бисмарк, че българите са прусаците на Балканите. Хайде, простимо е да не знаеш какво означава „немец“, особено ако не си се замислял, макар че то е нещо като „варварин“ (βάρβαρος) – от „бъра-бъра“, демек не му се разбира какво говори.
Да, Виктория Викторова се изложи, но изпълни предназначението си по блестящ начин. На медиите са нужни точно такива примери, за да повдигат самочувствието на аудиторията, да се подмазват на зрителите. Виктория не е случаен човек. След като употреби най-силния си жокер още на петте тъпи въпроса, не знаейки, че преждата се продава на чилета, тя с гордост съобщи, че общата култура не е силната ѝ страна, но че е „получила една награда на европейско равнище за един от най-влиятелните хора под 40 години“. Всъщност, както услужливо ни информира една друга медия – „Свободна Европа“, става дума за това, че „заради различните си проекти Викторова беше отличена в наградите „Business Elite” като една от 40-те най-значими бизнес личности под 40 години в Югоизточна Европа“. Ако някой е чувал за тези награди, нека се възхити, аз не съм. Не е същото като най-влиятелна личност, но пак звучи авторитетно. Някои от „различните проекти“ на Виктория са агенция, която използва „добавена реалност, виртуална реалност и 360-градусови видеа“ и платформа, която позволява на работодателите да се грижат за психичното здраве на служителите си, като ги свързва с „мрежа от специално подбрани независими психолози“. Типичен герой на нашето време и на либералния мейнстрийм. Давате ли си сметка колко е сладко ей тъй, както си седиш по анцуг пред телевизора, да се окажеш по-културен от „един от най-влиятелните хора“ и „една от най-значимите бизнес личности“? Неоценимо!
Ето това правят телевизиите. Те не искат да смажат самочувствието ви, защото ако искаха, можеха да го направят много лесно. Не, те искат да се почувствате велики. Защото, веднъж почувствали се велики, вие ще искате още и още от това чувство, ще гледате „Стани богат“ и ще вдигате неговия рейтинг, който телевизията ще развява пред носовете на рекламодателите си за повече пари. Това е в краткосрочен план. В дългосрочен медиите участват в заговор, който иска масовият човек да се възгордее колкото може повече. Никаква скромност, никакво смирение не е нужно на този заговор, защото скромният човек е лош потребител. И тук не става дума само за потребител на телевизори и ипотечни кредити, а и за потребител на ценности, на философия и идеология. Гордият човек по-лесно презира, следователно по-лесно мрази. А мразещият човек лесно се насъсква и то така, че през цялото време да остане с впечатлението, че омразата му е лично негово убеждение, извод на светлия му ум, а не е възпитана от ловък манипулатор. Управлението на омразата е много ценно, когато става дума за политика и тогава струва по-скъпо от обикновената реклама. Днес мразят клетата Виктория, а когато му дойде времето ще мразят и клетия „просто Киро“. Медиите възпитават горда публика, чиято омраза след това продават на инвеститорите. А социалните мрежи ни помагат да не се отпуснем и да не забравим колко умни и културни сме всъщност. Ще дръзне ли някой да се мери с нас! Та ние сме по-умни от участниците в телевизионните състезания, а те не са случайни хора!
В общи линии, ако някой ви каже, че сте много умни и вие му повярвате, значи е твърде вероятно да не сте. Ако този някой, особено ако не е ваш роднина и има користни интереси, наистина ви смята за умни, то всячески ще се мъчи да ви убеди в противното. Друг е въпросът доколко изобщо е важно дали сме умни или не. Умът е качество като русите коси, сините очи, физическата сила и умението да свириш на устна хармоника с нос – един го има, друг го няма. Умът е талант като всеки друг – нямаме заслуга за него, защото ни е даден, и не бива да го пропиляваме като лукавия и ленив раб (Мат. 25:26). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Изображение: YouTube
