Димитър (Дими) Стоянович е историк, сценарист и журналист. Роден е през 1977 г. Завършва немска гимназия в София и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сценарист на множество документални и игралните филми. Главен редактор на списание „L’Europeo“ и водещ на предаването „Денят започва с култура“ по БНТ.
Николай Облаков: Преди време бяхме правили едно изследване, в което „Култура.бг“ беше едно от харесваните и гледани предавания по обществената телевизия. По-лесна или по-трудна прави работата подобна оценка?
Дими Стоянович: Де да знам. Никога не е било лесно и поне моят опит показва, че винаги става по-трудно. Принципно нямам съмнение, че смислената работа и разговор за култура имат добавена стойност за цялото общество, дори сред онези негови представители, които потръпват от ужас като чуят Хайдн – водим борба поне да различават Хайдн от Лепа Брена, а това въобще не е малко. И много не е, но да не дълбаем с длетото тънко още в началото на разговора.
Специално що се отнася до „Култура.бг“ (и до днес не намирам логично обяснение да се смени чудесното и далеч по-правилното граматически „Денят започва с култура“), мога да говоря много. Аз съм по-скоро случайно попаднал в средата на прякото медиаторство – бидейки част от самия културен процес преди и след това. Разбира се, много добре помня кой ме е поканил и защо, както и каква беше мотивацията ми да приема. Не съм подозирал обаче колко много битки предстоят за опазване на максимално чиста културна територия, колко активни са данайците и колко пакости могат да направят техните Троянски коне, но в последно време и с настоящия екип на предаването работим в пълна хармония, което със сигурност се отразява на крайния продукт.
Н.О.: Защо е важно да има предаване за култура?
Д.С.: То е същото като въпроса защо въобще е важно да има култура. Човек да не би да не може да живее без култура? Разбира се, че може. Зимнина като има, руйно вино в мазето, да сме живи и здрави (ключово условие), и готово! Скотски живот е това, спор няма, но нима така не съществува преобладаващата част от човечеството? Територията на културата, която споменах по-горе, се облагородява бавно, мъчително, с огромни усилия и средства, ражда неблагодарни – разбирай мислещи и чувстващи – индивиди, а такива, я книга ще напишат, я въстание ще вдигнат… Лоша работа. И освен това ужасно нетрайна.
Облагородяваните със столетия културни територии могат да опустеят отново буквално за поколение – все още пресен за нас е примерът с комунизма, а още по-пресен е с демокрацията. В този смисъл е и отговорът ми за хипопетичната важност на едно компетентно предаване за култура: не е непременно важно, просто е белег за цивилизация.
Н.О.: Говори ли се достатъчно за култура в медиите?
Д.С.: Предполагам въпросът ви е реторичен. Наскоро една позната на ръководен пост в голяма частна обществена медия ме помоли да я свържа с Христо Явашев – Кристо, тъй като била много впечатлена от последния му проект в Париж. Опитах се да я предразположа към доброволна лоботомия, но отново останах неразбран. Подобни примери дават повод за размисъл не само дали се говори достатъчно за култура, а от кого и по какъв начин.
Н.О.: Повечето частни телевизии нямат подобни тематични предавания. На какво се дължи това според вас?
Д.С.: Частната медия има нужда от ясна пазарна формула, за да съществува. При положение, че артистът, представителят на интелекта и културата, е доведен до състояние на пълна маргиналност, а съвременните Медичи нямат потребност от изписване на Сиктинската капела, няма как да е другояче. Когато артистът, учителят, духовният водач, казано най-общо – бъдат припознати отново за пример на подражание, много неща биха си дошли на мястото. Което засега е налуден утопизъм.
Н.О.: За коя част от културата разговорите са най-приятни за вас?
Д.С.: До голяма степен любопитството отнема тежестта от категоричен отговор по този въпрос, а за късмет аз съм любопитен човек. Вярвам в старомодния енциклопедизъм, който дава адекватни репери – дори в разговор за стъклокерамика, а оттам нататък можеш само да научиш нещо ново, ако, разбира се, си приел, че няма нужда да се доказваш във всичко. И това е прекрасно.
Н.О.: През пандемията отново се отвори дебатът необходима ли е държавна подкрепа за изкуството. Каква е вашата позиция?
Д.С.: Въпросите на изкуството и културата са въпрос на националната, регионалната и въобще на общоевропейската сигурност. Докато това базово съждение не стигне до онези, които считат, че се занимават с държавата по принцип, няма как да продължим напред по темата.
Н.О.: В какво състояние се намира културата в световен мащаб? В упадък, във възход, в застой?
Д.С.: Определено нямам самочувствието да изказвам категорични позиции за състоянието на световната култура. Ако приемем, че е в период на криза поради обективни пандемични обстоятелства, тя продължава да върши своята душеспасителна работа през книгите, които четем, във филмите, които гледаме, с музиката, която слушаме. През и след чумата идва Ренесансът, това е предпочитаната от мен опция.
Н.О.: А конкретно българската? Къде мислите, че бележим най-голям прогрес?
Д.С.: По същото време, когато из просветения свят идва Ренесансът, при нас идва вековната тъмнина. Надявам се този път да я избегнем – наистина този път няма обективни обстоятелства, а само субективни – апатия, нихилизъм, умора. Бидейки по-скоро общество от индивидуалисти, виждам фигури, зад чиито усилия си заслужава да застанем именно като общество. Говоря за културата, в която авторитетът – не авторитаризмът, все още би могъл да има значение.
Н.О.: Кое е най-важният материал или интервю, по което сте работили?
Д.С.: Леле, майко. Извън прекрасното конкретно предаване, заради което сте ме подхванали, аз съм сценарист на досадно много документални и игрални филми, главен редактор съм на списание с мистериозна отвъдрегионална тежест, немалка част от личните ми познанства са се превърнали в дълбоко приятелство – въпрос на характер, предполагам – но във времето съм имал възможност да си общувам от Дугин до Алиенде и го считам за еднакво важно. Големият въпрос във всяко интервю или материал винаги е бил собствената база, знаеш ли кой си ти и от каква позиция водиш съответния разговор. А пък моята най-важна база за разговор със всеки друг, са семейството ми, дъщеря ми и съпругата ми, моите приятели. Всичко останало, но на първо място това, е споменатата енциклопедичност.
Н.О.: Тъй като се намираме в периода на обобщения – какво ви направи най-добро впечатление през изминалата година в киното, музиката, театъра?
Д.С.: Издръжливостта на хората, които се занимават с изкуство. Не забравяйте – те биха могли да го изоставят и да се занимават със всичко друго.
Изображение: БНТ
Вижте и останалите ни интервюта тук.
