Когато политиците се окажат по-твърди от медиите

Продължилото повече от 5 часа заседание на Консултативния съвет за национална сигурност безспорно прикова общественото внимание. Официалната формулировка бе свързана с евроинтеграцията на Западните Балкани, но де факто въпросът бе ще вдигнем ли ветото спрямо Република Северна Македония или не. А нашето любопитство е свързано с първите реакции в медиите спрямо решението на КСНС.

Да започнем с телевизиите. Изборът им на гости бе донякъде ограничен поради факта, че преките участници в заседанието на Съвета се оказаха контактни и се наложи тяхното карантиниране. Въпреки това в телевизионните студиа видяхме не действащи политици (които евентуално биха разкрили интересни подробности около заседанието), а експерти  – историци, журналисти, бивш външен министър…

На следващия ден в сутрешния блок на БНТ гостува доц. Спас Ташев от Института за изследването на населението и човека към БАН. Интервюто се вписва в традиционния стил на обществената телевизия – представител на национална институция говори балансирано, без залитания в една или друга крайност, повече разяснително, отколкото с видими внушения. Темата обаче тепърва ще се развива в тази медия – предстои (след приключването материала) поредното издание на предаването „Референдум“, а палитрата на поканените гости е доста „шарена“, включително и с ексцентрични от гледна точка на доминиращото обществено мнение позиции.

В бТВ нещата вървяха общо взето в подобен коловоз, но може да се отбележи лек нюанс. Единият от гостите, университетският преподавател проф. Димитър Вацов, разви тезата, че българското „вето“ значително е засилило антибългарските настроения в РСМ, а оттам и отношенията между държавите са влошени. Леко намигване, че ако КСНС беше отстъпил, не би било неоснователно.

В „Нова телевизия“ участието на журналиста Асен Агов направи впечатление с две неща. Първо, опит за опровергаване на внушението, че КСНС е извадил наяве разнобой между президента Румен Радев и премиера Кирил Петков (дори медията вади това „услужливо“ заглавие). И второ, водещата Мирослава Иванова го запита дали България обяснява добре какъв проблем за самия ЕС е Скопие към момента. Отговорът му бе: България също така не обяснява, че в РСМ не са се разделили с комунистическото си минало. Обобщено, защита на решението на КСНС и туширане на възможно напрежение между президента и правителството.

Въпреки посочените нюанси, трите телевизии се вместват в една обща рамка на отразяване на събитието. Нещо по-различно забелязваме в „България он еър“ (след 23-ата минута във видеото), където се излиза извън темата за току-що проведения КСНС и се отправя поглед в перспектива. Водещата зададе въпроса „възможно ли е в бъдеще да отстъпим от тази позиция“ (нещо, което в другите телевизии бе спестено). Историкът проф. Даниел Вачков увери, че това не би се направило от историците, но политиците биха могли да неглижират историята, ако по другите теми се констатира напредък.

В никоя от посочените телевизии обаче не бяха зададени следните въпроси:

  1. Защо КСНС продължи толкова дълго? (В бТВ бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев отговори, но без да го питат – „стягане на редиците за предстоящото посещение на Кирил Петков в Скопие“.)
  2. Защо изобщо беше нужно да се свиква КСНС при положение, че и преди това разликите между позициите на отделните политически сили бяха в нюансите, а не в основната теза?
  3. Защо в дните преди КСНС не бе публикувано нито едно социологическо проучване по темата?

Ако тези въпроси бяха зададени, можеше да се завие към някои международни фактори и евентуалния натиск, който те оказват на българските власти. Но това изглежда е неудобна тема (в „България он еър“ все пак беше засегната, но до нея да се стигна през историческите търкания).

Но да преминем към онлайн медиите. „Дневник“ отразява позицията на КСНС именно като разнобой в управлението – „Партиите и Радев охладиха ентусиазма на премиера за Северна Македония“. В медията обаче далеч не се ограничават дотам – анализ посочва как и премиер, и президент са отстъпили за Северна Македония, а всъщност равносметката след КСНС би могла да бъде друга. Интересен факт е, че и двата материала са… от един и същ автор. Явно плурализмът на мнения може да стига и дотам… Междувременно друг автор характеризира решението на КСНС като „всенародна лъжа“. Извинете ме, но вече се обърках, затова поглеждам към „сестринското“ издание „Капитал“, което констатира: „КСНС: Крачка назад в преговорите със Северна Македония“. Явно „застой“ им е малко.

Тезата за конфликт между президент и премиер се развива и от друга медия – „ПИК“ описва КСНС като „цирк на върха“, в който „Радев нарита Киро публично“ пред погледите на „масовката“ ГЕРБ. А „Клуб З“ се оказва, че е „подгрявал“ аудиторията, публикувайки коментар как България трябвало да се извини за „фашизма“, за да се стигне до въпроса с Титовия тоталитаризъм непосредствено преди началото на КСНС (реакцията след изявлението на президента е „няма новини“).

Иначе и сред онлайн медиите, пропуснатите от телевизиите въпроси не са засегнати (поне сред наблюдаваните).

Различните трактовки на позицията на КСНС бяха очаквани. Мейнстрийм медиите показват по-скоро задоволство, докато при други се забелязва раздразнение. Последните са същите, които последователно внушаваха необходимостта от промяна на българската позиция (т.е. да махнем ветото, без да чакаме РСМ да изпълни нашите условия). Но и едните, и другите избягват „парливата“ тема за натиска от Запад. Защо ли? Излиза, че политиците ни в случая се оказаха по-корави от медиите. Ах, тези медии!

Изображение: president.bg

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Димитър Петров

Димитър Петров е роден през 1978г. в София. Магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Туристически дестинационен мениджмънт от Университета в гр. Бреда, Нидерландия. Секретар на "Един завет" - Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България. Член на Младежки консервативен клуб. Има множество коментари във водещи български медии.