Мария Цънцарова: Прав ли е господин Костадинов като нарича ваксините „експериментална течност”?
Николай Дренчев: Разбира се, Костадин Костадинов винаги е прав.
М.Ц.: Вие също сте наричали ваксините „експериментална течност”.
Н.Д.: Това е абсолютно така. Те научно, честно, и погледнато научно, не отговарят на определението за ваксини. В момента говорим за един чудовищен социално-инженерен експеримент, в който здравето на народа е заложено на карта … в една социално-инженерна геополитическа игра. Това е лично моето мнение, но и мнението на парламентарната група на „Възраждане”.
М.Ц.: Вие бихте ли си поставили експериментална течност?
Н.Д.: Докато съм жив, не. Както каза доц Мангъров, докато нямам опрян пистолет в челото, няма да се ваксинирам…
По принцип подобна размяна на такива реплики би била приемлива за всеки човек, който признава правото на инакомислие у другия. Е, лично аз не бих потърсил доброволно за събеседник субект, който си обяснява разни неща като чудовищни социално-инженерни експерименти с геополитическа конотация, защото тръгне ли се в посоката на най-малкото съпротивление на ума, и за стомашните болки ще се окажат виновни лихварите, а не марулите. Но, както казах, по-важното в случая е, че личното мнение не е престъпление.
Уви, оказва се, че Николай Дренчев, секретар на ПП „Възраждане”, има не просто зелен сертификат, но е и ваксиниран (както знаем, в България двете не вървят задължително заедно). Което чисто и просто значи, че той е излъгал, когато е казал, че „докато е жив”, не би си сложил „експериментална течност”, като каквато от „Възраждане” етикират ваксината. Има и друга теоретична опция, но тя изглежда малко сложна: понеже е ваксиниран, а той не би го направил докато е жив, г-н Дренчев е вече бивш г-н Дренчев, а Мария Цънцарова е водила разговор с някакъв таласъм или бял бродник, който живее втори живот като секретар на парламентарна група.
Оказва се и друго, г-н Дренчев не е сам. Сред колегите му от партията имало и още хора, които са ваксинирани и имат зелени сертификати, така както и техните семейства.
Но ние с вас знаем друго: от „Възраждане” упорито внушаваха на нашите семейства да не се ваксинират, а ако не бяха тези концентрирани послания на партията, тя едва ли щеше да „яхне” антиваксърските настроения и да влезе в парламента.
Знае го и Цънцарова:
А как ще гледате на човек, който бие жена си вкъщи, но е на протест срещу насилието срещу жени, попита журналистът, друг народен представител от „Възраждане”. Въпросът е в контекста на това, че последният има зелен сертификат, но ще ходи на протеста срещу зелените сертификати.
Тук вероятно Цънцарова прекали с тази пошла аналогия. Ако има насилие в домовете на ваксинираните народни представители от „Възраждане”, то вероятно не е от посоката на мъжката спрямо женската част, тъй като сам депутат от въпросната партия си признава, че се е ваксинирал под „семеен натиск”. Разбирайте: политиката си е политика, но и чехълът си е чехъл. Няма после Костадин Костадинов да ти прави мусака и да ти пере чорапите, я!
След първоначалния сблъсък между Цънцарова и двама от депутатите на „Възраждане”, те биват прибрани в стаята на парламентарната група от техния PR (така както загрижен за целостта им пастир прибира обратно в обятията си заклещените овчици). Пък и самият журналист от бТВ изглеждаше, че ги дебне като Ковид. Но зад вратите явно е имало мозъчен тръст или поне тръст, понеже, събрали ново мъжество на духа, народните представители от „Възраждане” отново излизат и казват, че партията не е против ваксинацията, а е срещу зеления сертификат.
Тук нещата хипотетично биха могли да станат по-сложни за Цънцарова, както пише Димитър Стоянов:
„…в Народното събрание следва да присъстват представляващите различните гледни точки. От защитниците на, да я наречем – противоположната гледна точка, т.е. тези, които смятат, че зелените сертификати не следва да са задължителни, не би могло да се изисква самите те да има сертификат, за да участват в дебатите. Последното е така, защото това представлява форма на циркулярна дискриминация, при която от демократично избрания представител, за да може той дори да се изкаже по даден въпрос, се изисква да извърши точно онова, което е същината на въпроса и срещу което този представител застава. Това е класически параграф 22 – за да може да твърдиш, че зеленият сертификат трябва да бъде отменен, първо трябва да покажеш, че имаш такъв, което е пълен абсурд”.
(виж тук)
Но с тези беззащитни събеседници, чисти като още неизкушени от словото деца, Цънцарова е като на увеселителен парк, в който всички оръжия са пластмасови, а само тя е наметнала през рамо Калашников.
Уви, често оставам с впечатление, че народните ни представители не са на висотата на проблемите, с които всички ние се сблъскваме като общество. Със същия коефициент на полезност за гражданите би било, ако журналистът от бТВ бе попитал парламентарния секретар на „Възраждане” кой е женският род на думата „елф”.
Шегувам се, разбира се. За съжаление, депутатите ни също често се шегуват с нас (дали пък това не е повод за създаването на „Ах, тези политици!“?).
Най-важното в случая обаче бе това, че Мария Цънцарова изобличи политическата спекула с ваксините и чисто човешкото лицемерие. Да говориш срещу ваксините пред електората, но да ваксинираш себе си и семейството си, е симбиоза именно от двете – политическа спекула и човешко лицемерие. Да капеш от адреналин и от патриотична пот, когато громиш ваксините против Ковид-19, и да настояваш, че те са чудовищни, но в същото време да си си подпрял вече угоднически ръката върху иглата, е мерзко.
Аз, като привърженик на ваксините, включително тези срещу коронавируса, нямам никакви очаквания от „Възраждане”. Но си мисля, че антиваксърите (или тези, които по принцип не са антиваксъри, но не се доверяват конкретно на препарата срещу Ковид-19), трябва да са първите, които да обърнат внимание на своите парламентарни избраници за разминаването между думите и делата им.
Каква бе реакцията на „Възраждане” след сконфузния материал? Вместо някаква форма на извинение или поне мимикрия пред избирателите си, лидерът на въпросната партия се чуди дали може да хване СПИН, докато се разминава с Цънцарова (виж тук).
За съжаление, твърде много политика се прави от човешкото здраве. А пропагандата действа зле на ваксинационния процес. При това, не само антиваксърската пропаганда от типа на тази, която правят от „Възраждане”, но и симпатизиращата на ваксините срещу Ковид-19 пропаганда, както ни е показал Димитър Петров:
„Сама по себе си, ролята на тези либерални медии би трябвало да помогне на ваксинационния процес. Но както помага, така и вреди.
Проблемът тук е, че същите медии са налагали идеи, които са абсолютно неприемливи за мнозинството българи – идеи, проявления на западния ляв либерализъм.
След като тези медии се опитаха да ни пробутат Истанбулската конвенция, застанаха в подкрепа на „Мобилност 1“, агитират за „джендър-теориите“ и „Зелената сделка“, след като ни обясняват как трябва да отстъпим по въпроса за Северна Македония, сега как да повярваме, че с ваксините всичко е наред? Става като лъжливото овчарче – веднъж уцелиха правилната позиция, но никой вече не им вярва…”
(виж тук)
Тези дни американският професор по клинична психология Джордан Питърсън каза на какво според него се дължи това, че подкастът на Джо Роугън (кой е той, разказва Владимир Апостолов тук) събира по-голяма аудитория от основните американски телевизии.
„Това е, защото той не лъже”. Точно толкова просто.
А един депутат от „Възраждане” излъга, и Мария Цънцарова бе там, за да го покаже. Това е ролята и на средствата за масова информация – да показват, когато някой лъже. Ах, тези медии!
Изображение: бТВ
Колаж: Надежда Ганева
