Ден преди Богоявление сутрешните блокове на две от водещите национални телевизии – БТВ и Нова ТВ – сложиха сол в една от живите рани на съвременното общество (не само на българското, проблемът се среща в целия т.нар. Западен свят), а именно пълния провал във възпитанието, изграждането на ценностна система и посочването на правия път на голяма част от децата. Неграмотността (класическата и функционалната), оскъдната обща култура, посредствеността (днес наричана „равни възможности” и горещо насърчавана от образователната система), кухите дипломи, неумението за пресяване, осмисляне и анализ на информация, дефицитите по отношение на комуникативната и на социалната компетентност безспорно са повод за тревога.
Повод за паника обаче са нестихващата агресия и насилие сред подрастващите, породени от все по-нелепи причини. Има и още по-лошо – модерната патология проявите на насилие да бъдат заснемани и споделяни в социалните мрежи, сякаш са подвиг, белег за особен вид героизъм, докато в действителност виждаме унижението и погазването на достойнството на едни хора и огромното човешко падение на други, започващи живота си не с пълноценно изживяно детство и юношество, за които да си спомнят с умиление, а с валяне в блатото на всичко грозно и уродливо у човека.
В най-пресния случай се запознахме с група от момчета и момичета – всичките около 14-15-годишни, – пребили свой връстник и качили клипа в интернет. Случката се разиграва между Коледа и Нова година в квартал „Лагера” в София. След празниците следва продължение, когато маскирани и въоръжени тийнейджъри се връщат, за да си отмъстят. Чашата прелива и жителите на квартала са принудени да извикат полиция.
Тази информация ни поднесе НоваТВ, която излъчи пространен репортаж (около 12 минути) за отвратителния и потресаващ, но показателен за токсичната атмосфера, в която живеем, „конфликт”. В него взеха участие граждански активни жители на квартала, но не се появи нито един родител на някого от побойниците да поднесе извинения на пострадалото момче и да поеме отговорност за поведението на отрочето си.
Участниците в репортажа изнесоха скандални факти, свързани с поведението на групата младежи в конкретния случай и по принцип, разкриха причината за побоя (момиче) и очертаха редица от проблемите на обществото ни, пораждащи подобен тип поведение сред децата, като предложиха доста смислени решения. Свидетел призова министъра на вътрешните работи Бойко Рашков да поеме нещата в свои ръце. Той описа побойниците като агресивно настроени, маскирани и въоръжени и разказа как с група приятели са се опитали да ги озаптят. Втори свидетел беше категоричен, че поведението на насилниците е следствие от възпитанието им, и предложи проблемните деца да канализират агресията си чрез труд. Той разкри, че случаят съвсем не е изолиран, и изрази възмущението си от факта, че в клипа десет души снимат едно бито дете, без никой да се опита да прекрати побоя. Млада дама призова да не подминаваме станалото и да бъдем пример за подрастващите и заяви, че за обществото ни не е нищо ново, като видиш някого на земята, вместо да му подадеш ръка, да започнеш да го риташ. Възрастна дама пък смята, че днешните деца имат твърде много свободно време, което нямат с какво да запълнят, тъй като или няма извънкласни дейности, или ако ги има, са твърде скъпи и недостъпни за всички, и призова правителството да помисли за това. Млад господин изтъкна като причини за агресивното поведение на децата факта, че телевизиите ги заливат със секс, наркотици и насилие, както и че родителите на много от тях са разведени. Според него проблемът е системен. Майка на двама сина, приятели на пребитото момче, разказа, че част от хулиганите са „изключително нагли” и че вилнеят редовно из квартала, като никой не смее да извика полиция и да попита къде са родителите им. В заключение разбрахме, че вече е образувано досъдебно производство, след като майката на пострадалото момче е подала сигнал в полицията.
След края на репортажа водещият Виктор Николаев предупреди, че обществото ни отглежда „още по-жестоко общество от бъдещи престъпници”, и изтъкна, че това, че гледаме на насилниците като на жертви, е проблем, като призова за „санкции навреме”.
По-късно информацията на сайта на Нова ТВ беше актуализирана. От нея научихме, че ДАЗД се е самосезирала, уведомени са директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Красно село и началникът на 6-то РУ. Възможно е да бъде сформиран и екип от експерти от МВР, Прокуратурата, Дирекция „Социално подпомагане” и общинската администрация с цел работа със замесените в случая.
Репортажът на БТВ продължи около шест минути. Репортерът Емил Митев определи случката като наказателна акция. Участниците бяха същите като в този на НоваТВ. Съвпадна и предоставената информация, поднесена в по-съкратен вид. Новото, което научихме, е, че пострадалото момче не е конфликтно и винаги проявява уважение. Вече познатата млада дама отново призова обществото да дава пример на подрастващите и да им показва кое е правилно и кое – не, а родителите – да обръщат внимание на децата си, да прекарват време с тях, да им създават общности. Според нея и съкварталците ѝ трябва да бъдат възстановени и ТВУ-тата. Накрая Митев съобщи, че от 51-во училище, където учи жертвата, не желаят да коментират случая, напротив, предпочитат всичко да се забрави.
Веднага след репортажа проф. Ваня Матанова – ръководител на Института за психично здраве (поканена по друг повод), коментира, че за детската агресия се говори много, но се прави малко. Тя изтъкна, че причината за нея се корени в много ранното детство. Според проф. Матанова днес майките се връщат все по-рано на работа, а децата са поверени на други хора, на което се дължи липсата на чувствителност към чуждата болка. Тя заяви, че темата изисква много „по-обширно и задълбочено обсъждане” и че детското поведение е резултат от всичко, което се случва.
В централната си емисия БТВ показа по-подробно част от скандалния клип, повтори кадри от сутрешния блок, а психологът Младен Владимиров каза, че най-правилната обществена позиция е противопоставянето и че всички замесени са жертви – насилниците, защото не са намерили „социално приемлива алтернатива” на конфликтите си. Той изтъкна, че с пускането на клипа в социалните мрежи унижението е двойно и от него е невъзможно да се избяга. Стана ясно и че пострадалото момче отново е на училище, с него работи психолог, а в квартала има засилено полицейско присъствие.
Репортажът на БНТ беше най-кратък – около четири минути. Участниците бяха познатите герои от квартала. От него разбрахме, че вече е установен инициаторът на побоя. Националната телевизия ни информира, че агресията сред учениците се е увеличила. В изследване на БАН учителите изтъкват като основни причини за това родителските съвети да се отвръща на удара с удар, както и фактите, че децата са били ударени или обидени преди това и че често виждат хората да решават проблемите си с бой. Учениците от своя страна посочват, че причините за сбиванията са: да бъде защитен някой по-слаб; в отговор на удар, на обида или на приказки зад гърба им; опит да защитят честта си. Д-р Екатерина Димитрова от БАН сподели, че агресията вече не е само между отделни деца, а и между цели групи, като момичетата настигат момчетата. Това не се е променило по време на онлайн обучението, напротив, кибертормозът се е увеличил значително. БНТ завърши с позицията на ДАЗД по случая.
И трите национални телевизии скриха лицата на участниците в клипа поради възрастта им. По отношение на жертвата това безспорно е проява на журналистическа етика. Дори момчето да беше пълнолетно етично би било лицето му да не бъде показвано без неговото съгласие. По отношение на насилниците по принцип – медиите не би трябвало да имат съображения, различни от възрастта, да крият лицата им.
Историята беше подета и през деня обиколи голяма част от медиите, сред които можем да изтъкнем „Труд”, „24 часа”, „Гласове” и др.
Как се държаха основните медии при отразяването на този случай и какво пропуснаха, а не биваше? Най-напред – като изключим безспорно смисления коментар на Виктор Николаев, подкрепен от колегата му Мирослава Иванова, не чухме други журналистически коментари по темата. Думите на проф. Матанова, че е необходимо обширно и задълбочено обществено обсъждане останаха глас в пустиня. С горчивина сме принудени да признаем, че това е поредната пропусната възможност проблемът с възпитанието и социалното поведение на децата да бъде поставен на масата. За целта трите национални телевизии можеха да поканят специалисти от различни области – психолози, психиатри, учители, представители на МВР, на Прокуратурата, на ДАЗД и на БПЦ, както и родители. Нямаше да е излишно да бъдат поканени и представители на някое от многобройните НПО-та, които се предполага, че защитават правата на децата, за да обяснят какви точно действия са предприети от тяхна страна за борба с агресията и психическия и физическия тормоз сред малолетните и непълнолетните.
Особено притеснителна е информацията на БТВ, че от училището на пострадалото момче предпочитат да забравят за случая. Не беше ли редно Емил Митев да попита докога ще забравяме за случаите, вместо да заявим на висок глас, че има проблем, и да предприемем конкретни стъпки за справянето с него? По същия начин забравихме за случая, при който петокласник уби своя съученичка, или за този, при който 7-8-годишен ученик се опитваше да вади очите на съучениците си с пергел, а родителите му отказваха да съдействат. Още колко побоища и убийства трябва да станат, за да престанем да забравяме за тях и да започнем да работим в посока на предотвратяването им?
Ето и някои примерни въпроси, които журналистите можеха да зададат и с тях да поставят началото на обществено обсъждане, но предпочетоха да си спестят това главоболие:
1. Установени ли са всички участници в побоя? Има ли и предишни сигнали срещу тях и ако да, за какво?
2. В кои училища учат? Какво е поведението им в училищната среда и имат ли наложени наказания?
3. Призовани ли са родителите им да дадат обяснения?
4. Канени ли са родителите в училище заради проблеми с децата им, как са реагирали и какви мерки са взели?
5. Родителите знаят ли къде са децата им и с какво се занимават, когато не са под техен надзор?
6. Ще има ли ефективни наказания за насилниците и какви ще са те?
7. Какви трябва да са последствията за родители, които не полагат грижи за децата си извън грижите за физическото им оцеляване и финансирането на капризите им?
8. Не е ли време да се помисли за сваляне на възрастта за носене на наказателна отговорност? Защо, след като някой е достатъчно голям да извърши престъпление, се смята, че е твърде малък да поеме отговорност за действията си? Явява ли се непълнолетието разрешително за безнаказано вършене на престъпления?
9. Имат ли вина медиите за израждането на няколко поколения подред?
10. Как да ограничим вредното влияние на интернет и социалните мрежи върху подрастващите и защо последните блокират потребители за шеги, а нямат проблем с насилието, включително от и над деца?
11. В какво се корени липсата на ефективно сътрудничество между родителите и училището по отношение на качественото възпитание и образование на децата?
12. По какъв начин да бъдат възстановени извънкласните дейности и децата да бъдат насърчавани да се занимават с тях, за да вложат енергията си в нещо градивно?
13. Защо резултатът от работата на училищните психолози е далеч от задоволителен и има ли изобщо полза от тях?
14. Не е ли време да бъдат възстановени задължителните часове по вероучение особено след като очевидно за много родители изграждането на ценностна система у децата им е непосилна задача?
15. Не е ли време да се въведе задължителен обществено полезен труд за всеки провинил се подрастващ в зависимост от пола, възрастта, физическото му развитие и степента на провинението? Трябва ли да бъдат възстановени под някаква форма ТВУ-тата?
16. Защо след намесата на всевъзможни НПО-та в семейните дела и в образователната система нещата вървят стремглаво надолу?
Накрая две думи от авторката на тези редове. От 2004 до 2008 г. работих в едно от т.нар. елитни столични училища. Още тогава имаше проблем с агресията и насилието. На 23-24-годишна възраст все още исках да спасявам света и редовно сигнализирах за подобни случаи. Резултатът беше… най-меко казано, бях съветвана да си мълча, но точно защото мълчанието е нормата в подобни случаи (изобщо „Мълчи, ако искаш да си запазиш работата” е един от туморите, разяждащи тъканта на обществото ни), днес в училищата имаме безнаказани насилници и дори убийци. Затова пред нас има два пътя – да продължаваме да си мълчим, да бъдем съучастници и тихомълком да се въоръжаваме или да проговорим – по възможност на по-висок глас – и да търсим начини за изход от блатото. Първият и най-основен е родителите да обичат децата си, да им обръщат внимание и да възпитават човеци. Вторият е да назовем ясно проблемите и да започне широко обществено обсъждане, а затова са нужни медиите.
