Корпоративните медии имат проблем с главно „П“. П като подкаст. Форматът на дълги, детайлни и често нецензурирани разговори, достъпни за сваляне и „стриймване“ по всяко време, пленява интереса на слушаща, гледаща и мислеща аудитория, която все по-трудно приема насериозно петминутните сегменти на телевизионния праймтайм.
На фона на свободното аудио и видео общуване в подкаст вселената, свирепо редактираните, контролирани и полирани публицистични опити на мейнстрийм мастодонтите изглеждат все по-неадекватни. Официалният телевизионен режим се чувства видимо застрашен от възхода на сравнително свободните дискусии в дигиталната джунгла.
На теория – а вече и на практика – хора без журналистическо образование и корпоративно одобрение могат да достигнат до много по-широка и значима аудитория с един микрофон и една стая, от охранените „професионалисти“ в скъпите студийни декори на CNN, ABC, NBC, MSNBC и тн.
Няма по-ярко олицетворение на тази драматична динамика от Джо Роугън. На 54 години този елитен коментатор на ММА боеве, стенд-ъп комик, бивш водещ на риалити шоуто „Страх“, притежател на черен колан по бразилско джу джицу и ловец на едър дивеч с лък, се пласира в пространството като най-масивния трън в петата – а и по други места – на корпоративния медиен конгломерат.
Създателят наThe Joe Rogan Experience – най-успешния и обсъждан подкаст бранд на планетата, никога не е имал намерение да започва война с големите телевизии и да се превръща в персонификация на опълчението срещу партийната линия на прогресистката пропаганда. Джо Роугън просто искаше да говори за зрелищни ритници, споделени човешки преживявания… и шимпанзета. Но неговите тричасови блокбастър разговори с фигури като Илон Мъск и Джордан Питърсън се превърнаха в културно явление и го инсталираха на върха на медийната хранителна верига.
Наскоро той направи нещо, което все повече публични фигури решават да сторят. Мигрира от гигантските платформи в преследване на творчески контрол над съдържанието си. Роугън се махна от YouTube и подписа историческа сделка със Spotify за над 100 милиона долара. Преди дни обяви, че планира да се махне от Twitter заради цензурата. Американският сенатор от Кентъки Ранд Пол също съобщи, че ще смени YouTube с алтернативната платформа Rumble. Това се случва след многобройните примери за изцяло политически мотивирано заглушаване и демонстративно забраняване на своеобразни дисиденти в онлайн пространството.
Джо Роугън продължи да създава успешно медийно съдържание на новото място, въпреки заплахите за бойкот на няколко психически нестабилни служители на Spotify.
Той вече е прекалено голямо име с твърде солидно влияние. Джо Роугън има повече постоянна публика от топ водещите на всички либерални корпоративни телевизии, взети заедно. Негови разговори се разпространяват из мрежата като горски пожари. Милиони хора следят подкаста на човека, който съчетава толкова противоречиви характеристики.
Роугън е фитнес маниак и боец с влечение към марихуаната. Ловува редовно, не се ваксинира, но може да води дълги дискусии с хора от целия спектър. Говори си сладко с комуниста Бърин Сандърс и конспиратора Алекс Джоунс, но въпреки това все пак успява да бъде по-легитимен и адекватен от почти всички корпоративни телевизионери.
CNN и останалите големи платформи на прогресистката патология поведоха директна война с Роугън и подкаста му. Обявиха го за „трансфоб“, „антиваксър“ и „крайнодесен“. Все термини, които окончателно загубиха стойност и смисъл в епохата на постомодерна пост-истина, проповядвана пламенно от мейнстрийм медиите.
В последните седмици Роугън реши да мине в настъпление и да сервира на корпоративните брандове малко от собствената им отрова. Почти във всеки свой нов подкаст той маркира проблемите пред либералната журналистика – тежка пропаганда, партийни зависимости, развод с реалността, презрение към повечето нормални хора, издигане в религиозен култ на защитени малцинства, климатичен и пандемичен алармизъм, изнасилване на идеята за критично мислене и отчайваща, болезнена липса на хумор и самоирония.
Особено зрелищна беше битката му със CNN, които го оклеветиха като конспиративен антиваксър, решил да лекува ковид с ветеринарен препарат за обезпаразитяване на коне. Роугън на няколко пъти извади доказателства, че е следвал съвсем легитимен протокол за справяне с вируса и се е оправил напълно за три дни. Ала откровената дезинформация на голямата и близка до властта в САЩ медия остана без „факт чек“ в социалните медии.
Явлението Джо Роугън е и диагноза за състоянието на световните телевизии. Отношението към него говори много повече за тях, отколкото за самата подкаст мегазвезда. Той е извън балона, но привлича повече публика. Неговите послания са по-ценни за повече хора. Това изнервя до крайност веригата на политико-медийно-активистки зависимости.
Роугън е нормален човек с недостатъци, който притежава умението да посочи убедително колко са голи медийните царе. А те са наистина много голи. И определено не са поддържали форма по време на пандемията. Та затова гледката е отвратителна. И не е нужно много, за да забележиш гротескните линии и очертания, да ги посочиш и да предложиш алтернативен подход.
Подкаст революцията е един вид антидот към груповото мислене и редактираната реалност на CNN и сие. С два микрофона и една стая се нанасят тежки удари върху колосалното туловище на една оядена и самозабравила се пропагандна плът, отдавна заслужила своето разложение.
Интересно е да се проследи как изглеждат тези драматични динамики в българските телевизии. Все пак Роугън вече е сред от най-влиятелните медийни фигури в световен мащаб и символ да една дълбока промяна в нагласите на хората за консумация на видео съдържание. И не само. Подкаст революцията, чийто знаменосец и генерал едновременно е гологлавият ловец и боец, преначертава старите журналистически граници. Уви, отново имаме случай на неразказана история. Големите български телевизии не се интересуват от Роугън и подкаст промяната. Нито счупилите рекорди по гледаемост тричасови разговори с най-богатия човек на планетата Илон Мъск, нито историческата сделка за 100 милиона долара за един подкаст, нито сочната война с медии като CNN… нищо не хвана интереса на тв редакторите и продуценти в България.
Но тези истории няма да изчезнат. Ще четете за тях в „Ах, тези медии“.
