В момента е по-изгодно да направиш подкаст, отколкото медия

Георги Минев е бизнес журналист с богат опит от водещи български и чуждестранни издания. Главен редактор е на икономическото издание Money.bg и водещ на едноименното предаване в телевизия Bulgaria ON AIR. Доктор по икономическа журналистика, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС.

Николай Облаков: Как се развиват Уеб Медия Груп АД и конкретно Money.bg през последните две странни и интензивни години?

Георги Минев: Гледам на пандемията като на стрес тест за нашата медийна организация, на който устояхме. Първите месеци бяха сложни за целия пазар – рекламодателите рязко замразиха бюджетите си заради несигурната обстановка, което ни изправи пред едно сложно тримесечие. Въпреки това служителите не усетиха труса, по което съдя, че сме преминали успешно стрес теста.

На ниво медийна група, този двугодишен период беше изключително интензивен, като започнахме няколко нови проекта – някои предварително подготвяни, други като част от новата среда. УМГ скочи в полето на електронната търговия с проекта shop.gladen.bg, който се появи точно, за да отговори на променените потребителски навици и предпочитанията към онлайн пазаруване на бързооборотни стоки. Проектът е и част от стремежа на групата да диверсифицира приходите си.

По отношение на Money.bg – превърнахме бранда в телевизионен. УМГ от създаването си управлява онлайн медии и гледаме на традиционните като на канал, чрез който да популяризираме и затвърдим брандовете си. Така в партньорство с телевизия Bulgaria ON AIR вече 2 години правим седмичното икономическо предаване в програмата ѝ.

Н.О.: Какви са предизвикателства, но и предимствата да се оперира в медийна група, а медията да не е фокусирана само в една платформа?

Г.М.: Най-ценното нещо е преизползването на съдържание – когато имаш повече от един вид медия, можеш да бъдеш много по-ефективен при създаването му. Традиционният начин на консумиране на новини остана само при определени възрастови групи – онези, които все още чакат новините в 20 часа. Всички останали разчитат на конвергентната среда – да получават различни видове съдържание на различни видове устройства. А в това ние сме силни, защото винаги сме били digital first.

Не мисля, че която и да е сериозна медия може да оцелее през следващите 5-10 години, ако разчита само на една среда, в която да достига до аудиторията си. Независимо дали става дума за най-голямата телевизия, за най-голямата онлайн медия или най-голямото радио. Потребителите на медийно съдържание го търсят по различен начин, на различни места, чрез различни форми. И ако една медия иска да бъде адекватна, то тя трябва максимално да покрива каналите, където са нейните читатели, зрители и слушатели. Това включва и използването на чужди платформи за разпространение на това съдържание (напр. YouTube, Spotify и т.н.). Напълно е възможно (но не и сигурно) след няколко години да има новини и в стрийминг платформи като Netflix, при това от повече от един източник. Хората потребяват съдържание през телефони, таблети, компютри, гейм конзоли, смарт телевизори, смарт устройства като Alexa или Google Nest, и не може да се затворим само в нашата си среда и нашата си платформа, а да очакваме да сме интересни на публиката.

Там идва и проблемът, че методите за реализиране на приходи при използването на платформи на трети страни, просто са силно ограничени и често твърде евтини, защото самите платформи се опитват да привличат рекламодатели с ниски цени за реклама. Така те едновременно са партньор, но и конкурент, защото се борят за същите бюджети на същите рекламодатели.

А по отношение на предизвикателствата – те идват от техническото подготвяне на журналистите – вече не е въпрос да можеш да пишеш добре, но и да знаеш как да достигнеш до аудиторията си. Работата на журналиста не приключа с бутона за публикуване на статията, даже напротив – дистрибуция, промотиране, обратна връзка, са все важни елементи от медийното ежедневие.

Н.О.: Каква според Вас е икономическата грамотност в България? Има ли достатъчно и качествени медии в тази специфична ниша?

Г.М.: Повишаваща се. Виждам все повече хора, които се интересуват от икономическите процеси – независимо дали става дума за глобалните или локалните. Също така виждам и много хора, които започнаха да обръщат внимание на личните си финанси и да придобиват различна от познатата досега финансова култура, а това е много важно за личното богатство на всекиго.

Нещо повече, много хора вече разбират, че икономическите знания и информация са ключа към съвременния успех. Навлязохме в Четвъртата индустриална революция, а тя не изисква просто висше образование и чужд език, с които да преминем през целия си професионален живот, без да надграждаме повече, а набор от различни умения за анализиране на променящата се среда и възползването от нея. Вземете за пример крипто валутите – те позволиха на много млади хора с малка инвестиция в правилния момент да съберат за кратко време по-големи спестявания, отколкото родителите им за години усърден труд по традиционния начин.

Казано по друг начин, едни хора имат необходимата информация, а оттам и знание, за да насочат усилията с правилната посока, а други нямат. И точно тук идва ролята на икономическата журналистика – една от задачите ѝ в исторически план винаги е била образователна. По време на социализма на масовите икономически медии се гледа не само като на инструмент за пропаганда, но и като на образователен инструмент – работническата класа да придобие по-големи знания за икономиката като цяло. Личното ми убеждение е, че днес, насред Четвъртата индустриална революция, икономическите медии имат още по-важна „просветителска“ функция.

Н.О.: Какво е най-важното в отразяването на икономически новини?

Г.М.: За мен икономическата подготовка е най-важната за работа в този клон на журналистиката. Няма спор, че при всеки вид журналистика бекграундът е важен, но при икономическата няма как да обясняваш на публиката процесите, без да ги познаваш и разбираш. Заради все по-голямата липса на подготвени икономически журналисти обаче се получава точно това – препредаване на чужди думи без критичен поглед. Това създава опасна среда, в която безкритично се предават безумни идеи, чиито последствия в крайна сметка се плащат от самата аудитория и обществото.

Н.О.: Какво отличава една икономическа медия от друга?

Г.М.: По отношение на съдържанието у нас почти няма разлики – заради малкото хора, в редакциите се залага на много готова информация – от чуждестранни и български медии, както и на препредаване на информация, а не на извеждане на собствена.

Има разлики по отношение поднасянето на информацията – всяка медия си има както стил, така и разбирания за икономиката. Истинската ниша е в създаването на оригинално собствено съдържание, но както казах, за него са нужни подготвени хора.

Н.О.: Когато става дума за пари, винаги са намесени огромни интереси. Имало ли е опити за вмешателство в работата Ви или за лобизъм в определена насока – била тя бизнес или политическа?

Г.М.: Опити за вмешателство винаги е имало и ще има, въпросът е какви инструменти имаш да отговориш. Ако говорим за директен и класически опит, преди време станах обект на атака от финансови измамници заради това, че публикуваме официалните предупреждения на регулатора в лицето на Комисията за финансов надзор и по този начин възпрепятстваме основното предимство за техния бизнес – заблудата. Те искаха да изтрием статиите, защото се индексират сред първите позиции в Google, аз отказах. Двамата бяха арестувани през пролетта на тази година, но дотогава успяха доста пъти да ми вгорчат ежедневието.

Н.О.: Какво е мнението Ви за медийната свобода в България? Наистина ли сме толкова зле, колкото сочи класацията на „Репортери без граници“?

Г.М.: Аз гледам на класацията като на източник на информация, като на страничен поглед върху медийния сектор, а не като на крайна инстанция, която дава присъди. Знам, че има една група, които напълно отричат изводите в класацията, както и друга група, която я размахва във всеки удобен момент.

За мен обаче свободата на словото започва на първо място от финансирането – медиите работят на традиционно два пазара – рекламен и потребителски, като вторият на практика изчезна през последното десетилетие заради безплатното интернет съдържание. Така всяка медия си намира начин да съществува, като аз съм идентифицирал три варианта – (скрита) партийна подкрепа чрез бизнесмени, държавно финансиране и др., приходи от чужди/български фондации, приходи от реклама. При всеки един начин на финансиране има слаби места по отношение на свободата на словото и мисля, че всеки сам ги вижда.

Н.О.: Какво може да се направи за подобряване на медийната среда в България според Вас?

Г.М.: За мен трябва да се работи в две посоки – да се засили реалната конкуренция на медийния пазар и да се засили сътрудничеството между медиите. Да, конкуренти сме, но също така и лесни хапки за всякакви интереси, когато няма колегиална единност.  

Н.О.: Има ли пари в българските медии? Възможно ли е една медия не просто да се издържа само от реклами, но и да се развива и просперира?

Г.М.: Медиите не са атрактивен бизнес и затова си има причина. Цената на рекламата у нас е твърде ниска, а играчите на пазара твърде много. Излишно много. При естествена пазарна обстановка би трябвало да станем свидетели на окрупняване – по-силните да изкупуват по-слабите. Това обаче не се случва поради ясни за повечето експерти причини. Това е и причината защо няма чуждестранен интерес – всеки инвеститор си прави сметката колко би изкарал и често отговорът е „недостатъчно“.

Забелязвате ли, че няма медийни предприемачи? Говоря за онези хора, които избират да рискуват в даден сектор в името на големия успех. Няма хора, които да рискуват с медиите – или се влиза с готови пари и определена цел, или не се влиза въобще. И освен разговорите за свободата на словото, тук има за мен една основна причина – липсата на реален бизнес. В момента е по-изгодно да си направиш YouTube канал и подкаст, които да движиш сам, отколкото да събереш екип и да създаваш нещо по-голямо. Поради една причина – то е скъпо и трудно се изплаща. 

Н.О.: Какви са най-големите опасности през медийния сектор в краткосрочен план?

Г.М.: За мен има една основна и голяма опасност – загубата на персонал. Получи се перфектната буря – корона кризата първо уплаши служителите, но после ги мотивира да направят промени в живота си, които са отлагали. В личен план това бяха бракове, разводи и т.н., а в професионален – промяна на местоработата, дори и на професията. Тази ситуация, комбинирана с ефектите от Четвъртата индустриална революция и ясно откроените нови перспективни професии, осигурява сериозен теч на кадри в посока извън медиите. Това оголване може да се спре само с радикална промяна в медийния сектор – както казах, по-малко играчи, по-високи цени на реклама, по-качествени медийни продукти и съответно – по-високи заплати. Впрочем, споменавайки заплати, чувам, че определени медии у нас са влезли в нещо като картелно споразумение за замразяване на възнагражденията на журналистите. За мен това е по-голям проблем от класацията на „Репортери без граница“.

Н.О.: И за финал – поглед в бъдещето – каква ще е най-голямата икономическа новина през следващата година?

Г.М.: Не знам каква ще бъде, но ми се иска да не идва от говорители на правителство – което и да е на власт, а да дойде от бизнеса. Помните ли невероятния успех на българската компания „Телерик“, която беше продадена за колосална сума преди години? Е, тогава нито една телевизия не ѝ обърна внимание, защото не дойде от устата на даден министър. Важно е да оценяваме успехите на собствения си български бизнес и да го подкрепяме, дори на цената на „безплатно“ ефирно време.

Конкретно на въпроса ви – очаквам отново голяма сделка, която да покаже, че през последното десетилетие у нас тихо, но упорито редица предприемачи работят върху проектите си, за които обаче често разбираме, чак когато настане време за фанфари.

Вижте и останалите ни интервюта тук.

Последвайте ни във фейсбук:

Сподели:
Default image
Николай Облаков

Създател на дясната платформа „Консерваторъ“. Има опит като маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании, както и като главен редактор и колумнист в български медии. Дигитален редактор в Евронюз България.