Българското медийно пространство и социалните мрежи следват неписан (до този материал) календар, който всяка година се повтаря с огромна точност и се отличава с равни дози безсмислие и досадност. И то, дори извън текущите политически и ваксинационни събития. Нека го зададем, за да няма пак изненадани.
Януари
6 януари, Богоявление, Йордановден. Или иначе казано – денят, в който всички либерални медии внезапно започват да се грижат колко точно стара е една традиция и защо това е от огромно значение. Ако не се сещате, става дума за хвърлянето на кръста в ледените води. Типични фрази от средностатистическия активист на демократическата общност: „Кому е нужна цялата тая проява на мачовщина, токсична мъжественост и див балкански примитивизъм?“.
Февруари
2 февруари. Тагване на няколко човека на „Честит празник“, което беше модерно за кратък отрязък от време в осми клас, първия срок.
14 февруари: Свети Валентин / Трифон Зарезан. Неостаряващият спор Свети Валентин срещу Трифон Зарезан, любовта срещу пиянството. На практика същият спор като този за Хелоуин, който е в настоящия текст под „Ноември“
Март
3 март: Освобождението на България. „r0snacite нищо не са освобождавали, чемодан, вокзал, мАЦква.“ Повече може да видите тук или да слушате някой водещ на публицистично предаване по национална телевизия. Нали знаете онези трикове – гледане в камерата, лека чувствена музика, бавно приближаваща се камера…
8 март: Денят на жената. Обичайни фрази: „Няма да подарявам нищо, защото привързаността не се изразява един-единствен ден в годината“. „Това е комунистически празник“ или „Това е празник, който принизява жените“ или „Защо всичките останали 72 пола нямат празници?“
Април
Великден. Най-благодатното време за вратобрадите атеисти, дори повече от Рождество. Типичните фрази за всеки, прочел предговора на някоя книга на Доукинс и помислил се за учен, са: „Хе-хе, няма доказателства, че Иисус е възкръснал“, най-често придружено с cringe комикс от xkcd. Допълнителни иронични точки се печелят за „Вярвам в науката“
Май
6 май: Гергьовден, Денят на Българската армия. На преден план тук излизат соц-носталгиците: „Каква армия, едно време каква армия имахме, ехеееей“. Другият лагер не остава по-назад: „Нека да я закрием тази армия и да дадем парите на хората, САЩ ще ни пази!“. Под хората се разбира най-често веган-куиър-they/them-със-специални-потребности-малцинствен-производител-на-сладолед-за-тийнейджъри-с-лактозна-непоносимост.
9 май: Денят на Европа / Денят на победата. Най-често използвана фраза: „Ама руснаците ги биха накрая!“. И двете празненства означават едно и също, като и двете е малоумно да се празнуват в България, поради това, че не просто сме считани за победена страна (въпреки „италианския“ трик накрая), но излизаме на практика окупирани за следващите 45 години и с нелегитимна власт (все още) за следващите 75. Честита ви победа!
Медийно положението е ясно – едните честват деня на победата, другите на Европа. Първите поне са близки до Русия, а вторите честват деня на Европа, защото са близки до…САЩ.
24 май: Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Обичайното поведение е следното: „Какво празнувате, като сте неграмотни? Бонус точки за възможно най-сърцераздирателно излияние. „За това ли умряха Кирил и Методий на Шипка, сега абитуриентите да се държат така!“ *показва снимка/видео на абитуриенти, които се държат, както той се е държал като абитуриент“
Някъде през май: Евровизия. Конкурсът за песен, който уж никой не гледа, но всички коментират. Навремето така никой не гледаше първите издания на „Биг Брадър“, но всички знаеха какво е станало, защото „чули от другата стая“. Да се чуди човек, откъде идват тези рейтинги.
Юни
София Прайд. Всяка година спорът е един и същ, аргументите също. Извън очевидното празнуване на един от седемте смъртни гряха и явно единствения повод за гордост на участниците – правата, за които настояват, и в момента са едни и същи. Всеки български гражданин има правото да сключи брак с всеки друг български гражданин от противоположния пол. :>
Юли
Нема им стъпим на Бетономорието! Всяка година хиляди хора напускат селското стопанство, за да се влеят в Студентски град, Манастирски ливади или някой затворен комплекс (в зависимост от заможността на родителите си). След това с явна демонстрация на присъщата си аристократичност, през месец август се насочват към светая-светих – Гърция. В краен случай към някое от уж неостаналите диви места по „бетономорието“. От онези, за които са необходими кемпер, палатка и изкопaване на собствена тоалетна. Най-често това се случва за „Джулая, брат“. Хипи ренесансът и алтернативата баналност са широко отразени медийно. Най-често със спорадични, но задължителни репортажи от опашките по гръцката граница.
Август
Именните дни. По принцип важи за всички именни дни, но го описвам тук, заради високата концентрация на именни дни и най-вече, защото не ми хрумва абсолютно нищо друго за месец август. Именни дни – задължително е да тагнете на икона или произволна кичозна картинка всичките си приятели, особено тези, които не се познават помежду си.
Септември
22 септември – Голяма работа, независимост! По Бай Сюлейманово време бяхме по-добре, отколкото после по Бай Тошово време. Тук е препоръчителен възможно най-маргинален цитат от произволен възрожденец. Най-често това идва от някой борец срещу комунизма (след падането на режима), срещу СССР (след неговото разпадане). Допълнителен сюрреализъм придава факта, че повечето от тези борци са били в структурите на Държавна Сигурност. Такива бяха времената.
Октомври
Хелоуин, ех Хелоуин! Светая светих на всеки борец срещу привнесени „от запад“ обичаи. Нищо, че те се борят не срещу комерсиализацията и профанизацията на един съвсем различен празник (какъвто дебат действително има „на запад“), а срещу някакви имагинерни глупости. Докато гледат поредната марвелска идиотщина, слушат по нищо неразличим от родната чалга западен поп или следват безкритично всяко малоумие в западните медии. Щом е написано на английски, значи трябва да е вярно!
Ноември
1 ноември: Денят на Народните Будители. Задължително е да си изберете произволна фигура, независимо колко маргинална, но препоръчително мъртва, за да кажете „Ето ги истинските будители, не като…“ – тук следва друга произволна фигура, която пък не харесвате.
Някъде през ноември: Черен петък. Типичното ни критично мислене, обичайно изразяващо се в хвърляне на пари през терасата, се обостря покрай черния петък, когато всяка медия, страница или редови профил следи за грешно зададена промоция в някой сайт. Докато наистина е вярно, че черният петък у нас няма нищо общо с огромните намаления, с които се свързва в САЩ, това не пречи на родния маркетингов гений да се развихри. Нали знаете – в България всеки с достъп до Интернет вече е експерт по дигитален маркетинг.
Вариациите на тема цветове ги пропускаме, но промоциите обикновено траят минимум месец и половина.
Декември
24, 25, 26 декември: Рождество. „Всъщност опирайки се на FACTS & LOGIC, всеки знае, че Коледа е просто копирана Сатурналия… защо всички си тръгвате…?“
Особено популярна медийна и фейсбук простотия е с рождения ден на Нютон, както и „инклузивното“ – „Весели празници“. За да не обиждаме мюсюлманите. Които всъщност нямат никакъв проблем, особено в България, да честитят нашите празници, както и ние техните. Разбираемо е желанието на нежните души от жълтите павета да копират всяка мода от „нормалните държави“ с парвенюшки плам, но там действително имат проблем. Най-вече с появата по празници на някой „бус на мира“.
31 декември – Пиратките. Всяка година протича и спорът за пиратките, като цяло за пиротехническите средства. Разбирам хората, които съчувстват на бездомните животни и на собствените си домашни любимци, дори имам куче. Смятам и за малоумно да хвърляш пиратки по всяко време на годината. Но е малоумно да се бориш срещу зарята и пиротехниката точно за Нова година – почти толкова, колкото тези, които изтъкват като аргумент въглеродния отпечатък.
И най-вече през последните две години, през които бяха налагани и все още са налагани най-различни ограничения, да отнемеш един от малкото поводи за радост и оптимизъм.
