Имаше, имаше в новогодишната нощ интелектуално-естетическо възмущение от празничните програми на трите национални телевизии. Всяка година става така. Онези граждани, които знаят за себе си, че са по-талантливи и компетентни от всичките му там програмни директори, продуценти, сценаристи и режисьори, с право побесняха. А всъщност празничните телевизионни програми са интересни не със съдържанието си, а с друго. Те очевидно са постигнали това, което са искали да постигнат, и затова интересен е въпросът защо са искали да постигнат точно него. Каква публика са си представяли?
Признавам, че не съм се вманиачавал да гледам всичко, но от това което видях, ми направи впечатление следното.
През по-голямата част от вечерта БНТ сияеше с народни носии, в носия се появи даже и някакъв негър (опс, казах думичката!). Когато тези хора не играеха хора и ръченици, седяха на маси като в заведение и изпълняваха ролята на публика на класически чалга звезди от 90-те (а може и малко по-късно, не съм специалист). Скечовете бяха обединени от констатацията, че „светът е пощръклял“, а пък на мен най ми хареса сценката с онази комедийна актриса, с изкуствените косми под мишниците. Вероятно съображението на маркетинга е било, че мнозина ще гледат програмата, докато са на трапезата.
В по-късните часове, тъй като изглежда проучванията са показали, че селските стопани си лягат по-рано, започнаха да се появяват звезди на естрадата. Обединяваше ги белегът, че всички те бяха в разцвета на кариерите си, когато бях дете, а в момента съм на 59. Изглеждаха ужасяващо. После, в някакви още по-разпътни нощни часове, взеха да се мяркат и младежи, види се маркетингът е преценил, че най-младото поколение точно тогава сяда пред телевизора, за да гледа с трезви и непомътнени очи своите любимци. Имаше и балет, който енергично се гърчеше през цялото време. Пяха се песни, сякаш написани от Графа (всъщност защо казах „сякаш“?), а в един момент се появи и самият Граф с китара и изпя кахърна, но поучителна песен, любима на младежта.
НОВА ТВ гледах най-малко, защото ми се стори най-кичозна (вероятно само за моя вкус, разбира се), но видях как зрялата Софи Маринов в дует с Устата изпя „¿Hasta cuando?“ с български текст, а водещият – вечно енергичният и ухилен Рачков – донесе отнякъде портрет на Магърдич Халваджан в цял ръст и мащаб 1:1, за да танцуват всички около него и да му се поклонят. След изпълнението подариха на Устата огромна четка за зъби (защото е уста, нали се сещате?), а пък той се превиваше от изкуствен смях, за да покаже колко му е харесало остроумието.
Напуснах НОВА ТВ и повече не се върнах след едно скучно интервю на Рачков с неговия колега от Народния театър Антон Радичев (Бабата), последвано от скеч, в който сърцето на Радичев „се късаше“ във връзка с нощното шкафче на Бойко Борисов. Така шкафчето бе споменато в празничната нощ, нищо че за учудване на всички, отсъстваше от речта на Президента.
Преди полунощ bTV излъчи програма, наречена „Гара мечта“. За естествен декор бе употребена гара „Подуене“ и пред голямата елха в средата на чакалнята се изредиха звезди, също не първа младост, но с по-рок и джаз насоченост. Между изпълненията на звездите до болка познатите актьори от „Комиците“ правеха смешки. Смешките бяха поучителни с ясните си послания към нацията и малко тъжни изводи за нейната съдба. Дори когато скечовете бяха на изтърканата тема за тъщата, пак личеше обруленият от суровата действителност образ на малкия невзрачен човек, така любим на българския творец, особено в сферата на хумора, сатирата и забавата. След полунощ bTV просто пусна някакъв концерт.
Така. В общи линии това бяха празничните програми на телевизиите. Повтарям въпроса: каква публика са си представяли продуцентите, сценаристите и режисьорите, когато са замисляли и осъществявали тези програми? Защото ако програмите изглеждат тъпи и нескопосани, то в никакъв случай не е защото тъпи и нескопосани са били техните създатели. Техните създатели са произвели точно това, което са искали, за да угодят на хипотетичната си публика.
Преди близо 12 години написах един текст за рекламите на праха за пране „Бонукс“. Лице на тези реклами беше леля Мария (изпълнена от румънска актриса) – проста, самодоволна и грозна жена с брадавица на долната устна. Дали „Проктър и Гембъл“ не са успели да наемат по-красива актриса, да създадат по-привлекателен образ? Разбира се, че са можели! Те могат да наемат и мис Вселена, ако пожелаят, и Мелания Тръмп могат да наемат, но са решили да угодят на хипотетичната си публика, да ѝ помогнат да се идентифицира с продукта. Да може средната домакиня да си каже: „Пфу! Тая леля Мария е по-гнусна даже и от мен!“.
По същия начин действат и телевизионните състезания. Задават лесни въпроси на глупаци, които не могат да отговорят, за да може драгият зрител да си каже: „Ех, що не съм на мястото на тоя тъпак!“ и да му стане гот, задето се е оказал толкова умен в очите на семейството си.
Новогодишните програми са нещо подобно. Те не показват естетиката и възможностите на създателите си, а търсят да задоволят вкуса на хипотетичната публика. И, струва ми се, големите и сериозни телевизии имат всички инструменти да определят профила на публиката си с доста задоволителна точност. Щом програмите им са такива, значи в този вид харесват на публиката. Публиката щрака с дистанционното, а дистанционното излъчва радостни сигнали към рекламодателите. И няма да е далеч денят, когато публиката ще си получи от рекламодателя заслужената леля Мария.
Така че телевизиите не заслужават никаква критика за новогодишните си програми. Те сториха това, което е трябвало да се стори. Хубавото на телевизиите е, че не са задължителни. Те са нещо като хорàта и носиите – ами, щом не харесвате хорà, недейте да ги играете бе, проф. Дичев, не се обличайте в носии! Ако всички бяха изтънчени, изтънчените автоматично щяха да станат посредствени и да се появят някакви още по-изтънчени, които гнусливо да бърчат нос на предишните изтънчени. Такъв е житейският кръговрат и медиите са част от него. Ах, тези медии!
Изображение: БНТ
