Макар и наситени с празници, изминалите дни не разочароваха откъм медийни абсурди. Или може би тъкмо защото бяха празнични, а тези новини трябва да се пълнят и с нещо друго, освен с ковид.
Мусаката – враг номер едно на зелената селищна система
Без никакво съмнение най-големият абсурд на изминалата седмица беше новината, че Мусаката съсипва климата.
Да, точно така – Мусаката. И на най-милото ни посегнаха. Допълнителен повод за гордост е, че българската мусака генерира най-много „вредни емисии“ – повече от гръцката. Това беше новина в редица водещи сайтове, както и в БНР, не само в Уебкафе. Последните имат навика щом западните либерални медии направят някаква глупост, те да я мултиплицират моментално, и то в по-голям размер. Сравнението, което умишлено пропускам, всички го знаем, но сме на маса, все пак.
Това си има обяснение, дълбоко свързано с трагедията на загубената оригиналност във всички аспекти, но най-вече в медийния. За това – друг път и на друго място обаче, защото от редакцията на „Ах, тези медии“ се мръщят, че съм писал прекалено философски. Специално за тях са следващите редове.
Прави впечатление, че новината не само стана „вирусна“ (pun intended), но и беше споделена абсолютно безкритично. И дори не става дума за това, че повечето „медии“ твърдят, че са такива, като препубликуват един и същи текст от БТА, БГНЕС или превод на там-която-световна-агенция са се абонирали (в добрия случай) или окрали (в обичайния случай). Дори тези, наели се с тежката, често непосилна задача да напишат собствен текст от около 2000 символа (с интервалите), интерпретират „Заплахата на мусаката“ (Междузвездни войни: Епизод X) като свършен факт, с който всички сме длъжни да се съобразим. И да спрем да ядем този шедьовър на кулинарното изкуство!
Преди години публикациите, как еди-коя-си храна (най-често месо) са вредни, се приемаха с насмешка, а публикувалите я, обикновено бяха крайнолеви издания (вестник Гардиън). В България подобни „новини“ най-често попадаха някъде до свободните интерпретации на Нешка Робева върху „пророчествата“ на Ванга или последните завоевания на Евгени Минчев.
Вече е по-малко смешно от стенд-ъп на жена комик.
Класически пример за прозореца на Овертон. Първо се пускат откровените дебили, които ни плашат с яденето на мъхове и лишеи, докато сравнително по-нормалните искат да се откажем само от месото. И това вече е напълно приемливо да бъде говорено. До утре, когато вече ще бъде напълно приемливо да ядем буболечки.
Като стана дума за това, трябва да се отправят специални поздрави на Капитал, които успяха да направят обширен материал за НАСЕКОМО АД, без нито веднъж да споменат Яна Балникова от екипа на Кирил Петков (завършил в Харвард). Хвала на такава обективна журналистика, сигурен съм, че от АСОЦИАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ще ги похвалят (ако бяха различни хора, де).
Честито Рождество от Дойче Веле
В нелека конкуренция Дойче Веле успяват да са най-неадекватни – и то години наред. Нещо повече, те са източникът на повечето материали на висшата експертиза на грантовия професориат, които като по-команда се появят час по-късно по всички „свободни и независими медии“. Някои от които не бяха поканени в клуб „Карусел“. Точно като Христо Иванов, чиято трагична жертвоготовност е на път дори да го направи симпатичен персонаж. Нещо като Джар-Джар Бинкс на българския политически живот.
Но да се върнем към DW, винаги любезни и пожелаващи ни добър ден и приятна вечер. Жалко, че имат и публикации, иначе можеше просто да пускат от онези мигащите кичозни картинки с чаша кафе. Та DW решиха точно в Коледния ден да ни зарадват с тази публикация:
Ако случаят беше като онзи, в който разправяха за ваксинационен инцидент отпреди век, който даже се оказа, че не е ваксинационен – точно в разгара на кампанията за имунизации, можеше просто да бъде отдадено на обикновената им некадърност.
Но тук става дума за последователна политика, която се стреми да обедини всички много-искащи-да-са-интелектуалци midwits с федори в една прекрасна либерална идилия.
Да не си мислите, че това е било краят на празничния ден за DW? Ни най-малко!
Малко по-късно се наслаждаваме на малтусианско задоволство, колко са опасни химикалките. Особено в сравнение с терористите. Може би някакви спомени от новогодишната нощ в Кьолн най-накрая са намерили отражение в германска медия с държавно финансиране? Едва ли.
Иначе аз съм напълно “за” да се махнат всякакви предупредителни табели и етикети и да отсеем хората, които умират от химикалки (да не се бърка с един български професор, който твърдеше че е командос и може да убива с молив).
Автомобилни неволи
Нека не пропускаме и най-горещата новина на седмицата, цяла сага, съперничеща по епичност с Калевала и почти толкова продължителна. Разбира се, става дума за откраднатия джип на Росен Плевнелиев. Е, на жена му, но тук няма как да имаме съмнения кой е мъжът в семейството!
Това идва само седмица след злополучната джипова драма на Влади Горанов, която разгледах миналия път. Единственото, за което можем да съжаляваме в този титаничен сюжет, почти като „Пръстенът на Нибелунгите“, е времевото подреждане на събитията.
Ако първо беше откраднат джипът на Плевнелиев, а после Горанов беше заподозрян в управление на уж обявено за издирване моторно превозно средство тип 4×4, щяха да възникнат едни въпроси…едни подозрения…едни обвинения…
Слава Богу, това ни беше спестено! За да можем да отворим съвсем нова сюжетна нишка. Заловен за кражбата се оказа Илиян Бабичката. Едно нещо не може да се отрече на българския подземен свят и то е, че подбира изключителни названия за своите представители. В повечето случаи – и изключително прецизни. Достатъчно е да видите…очите на Митьо Очите.
Тук трябва да направим страшно признание – българските медии, прочути със своите еквилибристики, ни подведоха и не видяхме нито едно добро заглавие, въпреки изключително благодатната почва. Какви пропуснати възможности само имаше:
„Бабичката, окрала Плевнелиев, остава в ареста“
„Бабичката прецакала Росен“
„Джипът на Росен беше открит у Бабичката“
„Джипът на Росен – от Деси Баново до Бабичката“
Празници са, но подобни пропуски са недопустими!
Особено с оглед на това, че за ДЖИПЪТ НА ПЛЕВНЕЛИЕВ беше отделено повече време от…
Всяка Коледа ще е така до победата
И тази година не ни бяха спестени репортажите от типа:
„Голямото пътуване”
“Колко хора се изнасят от София”
“Пряко от задръстванията на изходите в столицата”
“Интервю с шефа на КАТ, който казва, че обстановката е натоварена, но спокойна и без инциденти”
“Колко струва празничната трапеза на българина?”
“Десет рецепти за пълнени чушки” (с еднакъв краен резултат)
Това всъщност беше писано два дни преди Коледа. Е, познах ли?
И не на последно място – Честито Рождество и весело посрещане на Новата година!
Изображение: 1001 рецепти
