„Океания никога не е воювала с Изтазия. Океания винаги е воювала с Евразия.„ („1984“, Джордж Оруел)
Рождественските празници обикновено са заслужена почивка от актуалната политическа врява в медиите. Въпреки това, понякога се появяват и „попадения“ като интервюто на бившия премиер и настоящ лидер на опозицията Бойко Борисов за „24 часа“, именно на 25 декември. Акцентът тук е върху „настоящ лидер на опозицията“, тъй като самото интервю включва немалко неудобни въпроси, напълно в духа на независимата журналистика. Вижте сами.
Защо тази година на два пъти ГЕРБ загуби избори?
Вие сте забавили интерконектора с Гърция.
А ГЕРБ защо абсолютно нелогично за дясна партия предложи мораториума върху цените на ток, парно и вода?
Как стана така, че когато бяхте министър-председател, вярвахте на ЕМА за ваксините, а в момента за детските – не?
Нямате ли лична вина, че ГЕРБ е в пълна изолация от другите партии и тяхното поведение е отговор на това, че вие с години неглижирахте парламента?
Да се върнем на Сертов. Нали вие го пратихте консул и го вкарахте в дипломацията.
За шефовете на ДАНС и разузнаването от вашето управление не се погрижиха.
А вие нямахте свои хора в прокуратурата?
Изразът „ние се събрахме и аз реших“ е ваш.
2009г. поехте най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС, сега предавате на следващите най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС.
Какво има в нощното шкафче в Банкя?
Дотук добре. Освен „здрави” въпроси, са налице и констатации. А сега да се опитаме да сравним това интервю с подхода на същата медия, когато Борисов беше на власт. Имаше ли я същата острота?
В Гугъл намираме анонс към интервю с Борисов, което би трябвало да е публикувано на 24 юли 2014г. Към онзи момент Пламен Орешарски все още е премиер, макар че предния ден вече е депозирал оставката си в деловодството на Народното събрание. ГЕРБ е спечелила изборите за Европейски парламент, президентът е издигнат от същата партия, което означава, че е въпрос на време Борисов „да се завърне на бял кон“.
Да де, ама линкът към самото интервю на сайта на „24 часа“… не работи. Защо ли?
Намираме също публикация, която посочва класация на 50-те най-четени интервюта на „24 часа“ за 2014г. Две от тях са именно с Бойко Борисов – Бойко Борисов пред „24 часа“: Говорителят на БСП Мерджанов подклажда реваншизъм и САМО В „24 ЧАСА“ Бойко Борисов: Сега президентът е на ход. Да каже какви да са последните действия на този парламент. Кликнете сами върху линковете – какво излиза? Да, точно така – нищо.
Добрата новина в случая е, че става дума за вестник – тоест излиза и на хартия. И неговите броеве се предполага, че се пазят в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. Който желае да се запознае с материалите, би могъл да го направи на място. Но не е ли показателно, че тези интервюта са недостъпни?
Откъде идва този стремеж да се променя миналото (или поне миналото на една конкретна медия)? Един възможен отговор дава материал от 10 юни 2016г., посветен точно на Бойко Борисов, явно по повод наближаващия му рожден ден – 57 години в играта (снимки). Този очерк е „оцелял“ в интернет пространството и, макар да не е точно интервю, можем да се опитаме да го съпоставим с материала от преди няколко дни. Като няма риба, и ракът е риба…
Е, тук неудобни въпроси няма. Има цитати от сорта на „завършен централен нападател е и в живота, и във футбола“, „145 кила вдига Борисов от лежанка“, „всяка вечер прави по една партия шах и който му падне, все го бие“… Има и немалко „имиджови“ снимки.
Да не би и „изчезналите“ интервюта да са също толкова „удобни“ за интервюирания? Един и същи вестник, един и същи политик, но въпросите дали са били едни и същи?
И въобще, не се ли оказва прав авторът на онзи колаж с Джордж Оруел и уж неговите думи „аз написах „1984“ като предупреждение, не като инструкция“?
После защо се правят аналогии между медиите и определен тип аморално поведение. Ах, тези медии!
Изображение: 24 часа
