Немският език е изключително точен в описанието на различни състояния на духа. Пример за това е Fremdscham – срам от поведението на други хора. В повечето други езици това чувство е необходимо да бъде описано със словосъчетание или дори цял параграф. Може би най-близко би бил добилият популярност английски термин „криндж“.
Fremdscham e това, което описва най-добре медийните събития през изминалата седмица. Нека разгледаме най-интересните „криндж“ случки (не непременно най-важните):
Това дето го построиха, не могат да го преброят
Да започнем с премиера Кирил Петков (завършил в Харвард), през първата му седмица като министър-председател на Републиката.
Първата изява беше белязана с дебат по повод броя мостове над река Дунав, между България и Румъния. Е, не и според най-високата трибуна на новото правителство – Дневник, където пропуснаха да споменат за това, с предвидливо изрязване на цитата.
Разбираемо, вторият мост често се забравя. Точно както се забравя Видин и целия Северозапад. Още от Шишманово време.
Протоколните гафове и успехи, най-вече свързани с облеклото и количеството закопчани копчета ще ги пропуснем, за да се насочим към по-важните теми – като например цената на тока.
Кирил Петков (завършил в Харвард), тепърва ще прави анализи за цената на тока, след като беше единственият човек в държава, който не е разбрал, че има проблем с нея в цяла Европа.
Вече се говори за предстоящ режим на тока в някои населени места. Това, без съмнение, е иновативно решение. Ако перифразираме (освен Тодор Живков като в подзаглавието) и другарят Джугашвили – има ток, има проблем, няма ток, няма проблем. Мы продолжаем идти вперед!
Опозиционни хепънинги
Нека не забравяме и няколко лунатични медийни истории от страната на опозицията. Първата е приключенията на Владислав Горанов на българо-сръбската граница. Бившият министър се опита да я премине с кола, чийто серийни номера са клонирани и обявени за издирване. Самата случка е поредното чудо за три дни (като всички в българските медии), но повдига интересни въпроси.
- Дали, ако някой обикновен гражданин беше хванат на границата с кола, чийто номера са обявени за издирване, щеше да бъде пуснат да се върне, да вземе неиздирвана кола и да отиде в друга държава.
- Как така информацията беше изнесена точно три минути след събитието. Първо тя се появи в сайт, чийто собственик и главен редактор е бил в Държавна сигурност. Говорете каквото искате, но не може да се отрече добрата школовка в бившите служби. Винаги професионалисти!
В тази връзка, сигурни сме, че лустрацията всеки момент ще бъде предложена от „Демократична България“!
Ходѝ пеша
В либералния дискурс сиромахомилството отново добива популярност. Възхищението от това, че някой ходи пеша / с колело / с градския транспорт, става белег за висша политическа стойност. Égalité!
Това, разбира се, импонира особено много на инфантилизираното до болка младо поколение, което се възхищава, че хората с власт са скъсаняци „точно като тях“.
Абсурдността на цялата ситуация с „ходѝ пеша“, термин успешно, макар и неволно, въведен от Цвета Караянчева, доби нов ракурс през изминалата седмица. Първо с безумно PR видео, в което Кирил Петков (завършил в Харвард), се разхожда в центъра на Брюксел пеша. После с още по-криндж акция на Младежи-ГЕРБ, които го причакаха да проверят, а-ла „Господари на Ефира“ , дали наистина ходи пеша.
Вярваме, че не е необходимо допълнително описание на този сюрреализъм, но нека все пак внесем яснота.
Дребните PR трикове, охотно разпространявани от присъдружните медии, са нещо напълно нормално, особено когато няма какво друго да покажеш и е началото на мандата.
Опозиционно действие, чийто най-голям успех би бил (ако въобще се стигне до позитивен край) да докаже, че не…премиерът не е ходил пеша в един случай, отива отвъд политическа грешка. То е контрапродуктивно и може да бъде обобщено с една дума – малоумно. Въобще дори преди да се влезе в дискусията трябва ли една партия, обявила се за дясна, да прави клоунади, хепънинги, ивенти, флашмобове или както-там-е-модерно-да-се-нарича напоследък – в стил „Спаси София“, или онзи знаменит „протест“ пред БНТ с цифром и словом един (1) човек.
Ковидната ситуация
Меметата от вчера са днешната реалност. Установи се използването на „Бустерна доза“ – както я наричат всички медии, вместо да използват българска дума – например „подсилваща“ или „усилваща“.
Тя вече се приема за нещо напълно нормално и задължително, все едно никога в миналото не е било казвано, че две дози и ще сме свободни. Също като това, че ваксините означават, че вече няма да има локдауни. Нещо, което вече не е факт в Нидерландия, например.
Шегите с носенето на две маски от вчера, вече официално се препоръчват като защита срещу вируса.
Това в никакъв случай не е публикация против ваксините или сериозността на пандемичната ситуация. Само против медийната амнезия и липсата на адекватни въпроси, които попадат в ареала на нормалността – между „всички ще умрем“ и „няма никакъв вирус“. Когато някой бива обвиняван за ниската ваксинация или теориите на конспирацията, избуяли покрай вируса, е необходимо и медиите да споделят поне част, ако не и основната част от вината. И не, не заради „фалшивите новини“, а заради въпросите, които остават незададени и заради това, че дружно всички се правят, че са забравили това, което са говорили вчера.
