Образът на българския владетел претърпява радикална подмяна след Освобождението през 1878-а година. Ако дотогава българите да са намирали като свой водач едноличен владетел, то в новата ни история е трябвало винаги да избираме неговия образ. Неминуемо изграждането на образа минава през неговото оформяне от медиите, чието начало предхожда съвременната ни държавност, ала и отстои от предишната такава с векове. Там някъде се крие отговорът за пирамидалната структура, по която възприемаме първите държавни мъже.
В началото е било лесно. Един кратък и небрежен монарх, последван от една кратка, но трагична династия. Две поколения социализъм, две поколения преход, и демокрация, възникнала от тях.
Следва да се отбележи, че началото на този пагубен цикъл на обожествяване и десакрализация води своето начало от романтичното време на Възраждането. Тогавашните журналисти, списващи първите български печатни медии, се поддават постоянно на изкушението на фалшивите новини и националните заблуди. Залитанията на Раковски, Ботев и мнозина други авторитети от периода само подсказват накъде тръгва националната самооценка.
И докато в следващите десетилетия науката в Западна Европа постепенно заема в публичното пространство местата, възникнали от романтичния период на познанието, у нас процесът продължава сякаш и до ден днешен. Докато теориите за етера, заблудите на френологията и останалото квази-познание постепенно отшумяват по света, у нас тенденцията за заблуда на масата чрез внушенията на медиите и общественото познание продължават изключително дълго.
Рамката между радиоадаптацията „Война на световете“ на Орсън Уелс през 1938-ма и закачката на Христо Бързицов през 1930-та с имагинерния произход на Махатма Ганди от… Стара Загора, съвпадат като период, докато случките в по-ново време, като дупката в Царичина, посрещането на извънземните в село Щръклево, ядреното предаване „Ку-ку“, показват настъпилия културен дисонанс между реалното и измисленото в западното и родното обществено пространство.
И докато в Европа, САЩ и останалата част на света през последните две поколения медиите играят ролята на стожер, който пази нормалността и науката, като разобличава измислиците, то родните медии вървят по линията на самозаблудата, при това дълго след като България беше буквално залята в началото на 90-те години на 20-ти век от множество печатни издания, повечето от които в наши дни намират пристан в различни онлайн издания, социални групи, библиотеки с блогове и различни форуми, до един обясняващи необяснимото, пълни с нечувани лекове и съвети в стил БГ-мама.
На фона на това не изглежда чудно, че едно поколение след началото на 21-ви век, българите срещат сходни проблеми при модерирането на обществените процеси, с които се сблъскват управниците от предишните поколения. Истерията край безжичната технология 5G, антиваксърското движение при ковид-пандемията, предшестващите заблуди с кемтрейлс, „разследвани“ лично от президента Румен Радев и „гигантската корупция“ в основата на политиката на партиите от изборите през 2021-ва, са едни и същи рефлексии, натрупани в социума ни, съзнателно подклаждани, а не анализирани и обяснени от медиите.
Примерите като този, че един от уважаваните вестници в икономическата сфера – „Капитал“ – си позволява да се заиграва с космическата програма на българо-македонското приятелство, че водещи политици като Татяна Дончева, Костадин Костадинов, Михаил Мирчев и редица други използват неистини, фалшиви новини и откровени измислици, е достатъчен атестат, че нещо в жалоните на онова, което наричаме нормалност, е сбъркано.
След 32 години преход управлението на страната току-що беше поето от последното активно поколение на България. Хора на възраст 20-40 години заеха важните постове, заставайки начело на огромния държавен апарат. Образоваността, познанията върху чужди езици и културни системи сред това ново поколение държавници, са очевидно превъзхождащи тези на предишното. Въпреки това изглежда, че начинът за справяне със страховете и науката ще останат същите. Лаишкото отношение към облекло, изказ, обществени норми, правила в Конституцията, утвърдени държавни практици, социално дефиниран етикет, претърпяват сходен погром с онзи, сътворен от предишните вълни управляващи. Без никакво съмнение съществена роля в това имат медиите. Невероятните завои на цели редакции и творчески колективи – от възхвала на едни политически ядра и идеи с други, често извършени за една вечер, сочат, че родните журналисти са по-скоро съучастници на заблудите, отколкото коректив на случващото се.
Нещата са толкова много извън контрол, че ако днес някой направи адаптация по стар роман, измисли си нещо в ефир или просто прикани да посрещнем извънземна раса някъде из страната, ще се окаже, че всичко през последните два века, е било някаква форма на преход.
Ако не вярвате, че сме също толкова зависими от фалшивите новини и тяхното обществено-политическо огледало, огледайте се за приятели с фалшиви ваксинации, прочетете многобройните обяви за уреди, които могат да ви дечипират или дезинтоксикират, излекувайте се с чаша вода пред телевизора, излейте си куршум, прочетете за произхода на древния език санскрит, разберете за най-точния календар – прабългарския, или просто си откъснете телефона на онази обява на спирката – за онова мазило, което оправя абсолютно всички болести само за ден-два – всеки българин го прави в някакъв момент, вярва в илюзорни истории или просто избира поредния кандидат за спасител, който после може спокойно да хейти в селската кръчма при нужда.
